На Йордановден в Дорково

На този Йордановден слънцето се смили над смелчаците, които бяха решили да се хвърлят в ледените води на река Мътница в Дорково. Макар предната вечер снежна буря и ветрове да беснееха по селските улици, заранта бе слънчева, а снегът - пухкаво бял. Традиционното хвърляне на кръста бе обявено за 12 ч., някои от местните мърмореха, че е късно, но нямат избор - един свещеник отговаря за две села и се опитва да съвместява обичаите и в двете населени места. 

Малко преди 11 ч. сме на уреченото място край един от мостовете на реката. А там забавата вече е започнала. Изпод дебели зимни якета се подават краища на носии, младежи с гугли разсмиват момите, чува се смях и "За много години". Няма как да объркате пътя до мястото - отдалеч се чува народна музика, веят се български трибагреници… Може да се движите и по уханието на печени мръвки. Още няма обяд, а под една шатра местен младеж се "труди" над току-що опечено прасенце, зад него на чевермето се върти и агне... На масата са наредени бутилки с вино и ракия, а в голяма тенджера отстрани се подгрява греяно вино - с ябълки, дюли и канела... Мирише вкусно. Опашка няма. Колко струва, питам, ровейки в портфейла. "Тук да не ти е София, тук всичко е безплатно", смъмрят ме къде обидено, къде с насмешка местните. И докато аз още осмислям това гостоприемство, преглъщайки от прасенцето, отнякъде се чува гайда. Всъщност не една - 15 каба гайди започват своята песен. Млади и стари хукват към хорото. Всички обаче бутат напред момчетата, които по-късно ще се мятат в реката за кръста. Всички те са издокарани с хубави носии, макар краката на повечето да са в модни маратонки. Няколко хорца по-късно гайдите и момците изчезват - отиват към храма "Свети Илия", откъдето ще "заберат" попа. Ей, да не изядете всичко, че после ще ни снимат от телевизията, смее се един от последните в групата. Опасност да бъде изядено всичко няма, а и всички мислят "да има после за момчетата"... 

В храма отецът е отслужил литургия, благословил е и момците в носиите, а впечатляващата церемония от центъра до реката събира десетки дорковци. В 12 ч. край моста навалицата вече е огромна - селото е живо, а Йордановден си е истински празник. Каба гайдите приближават, но преди тях са неженени дорковци с носии, носещи красиви хоругви и икона. Отчето крачи в началото на церемонията, едва след това са гайдите и пристигащите още и още зяпачи. 

Реката е ледена, някои от момчетата разбутват замръзналите край брега късове. Топло ли е, питат от моста. Жега е, отговарят те през смях. Ново църковно песнопение, благословия от свещеника и момчетата вече са във водата... Настава обаче някаква суматоха, един от тях преджапва към брега, а другите викат към едно от момичетата в носии да се приближи, за да му "умие очите". И докато аз се чудя каква е тази нова традиция, Спас Санкев е на коляно в ледената вода и протяга пръстен към любимата Боряна. Взеха се! "Горчиво", разцепва въздуха и всички пляскат за щастливата двойка.

Минути по-късно и сребърният кръст е във водата. Личи си, че "спасителите му" са си приятели, битката е честна, макар и ожесточена. Марио Манолов е най-бърз и най-късметлия. Видимо е разочарованието от неуспеха у някои, но за секунди то вече е на заден план, момчетата целуват кръста, а Марио е вдигнат във въздуха от "конкуренцията". И дорковци са усвоили ритуала с мъжкото хоро в ледените води, завъртат едно в Мътница под съпровода на каба гайдите. И ако мислите, че с това Йордановден и традициите му в Дорково са приключили, дълбоко се лъжете...

Късметлията, извадил кръста, вече е с икона, с готовност го подава на всеки, желаещ да го почете. Тържествено шествие тръгва към центъра, а младежите от реката получават малко време да сменят мокрите дрехи, преди да са хванали лед. В Дорково кръстът не се откупува, миряните оставят кой колкото иска на една табла. Пред черквата отново има хоро, но и това не е краят...

През целия ден, та чак до късна доба неженени дорковци ще обикалят селото. Кръстът, менче със светена вода и група младежи трябва да влязат във всяка къща и да благословят всеки дом. При нас дойдоха късно привечер - измръзнали, но ведри и "въоръжени" с добри думи и пожелания. 

Питам бойни "пенсионирани" някогашни бойци за кръста какво се прави със събраните на таблата пари. Малка част от тях остават за почерпка на мръзналите във водата, по-голямата част са за благотворителност. През годините момчетата са помагали на хора в нужда или на църквата. Тези пари са за добро, за почерпка са "откупите", научавам. Оказа се, че този път е пропуснат обичай... Всеки може да отиде при момците, които ще влизат в реката, и да даде например 5 лева да "изкъпят" посочен от него зяпач. Жертвите веднага разбират какво им се пише и често се опитват да надцакат поръчителя си - дават повече, за да прехвърлят топката, или в случая топенето в ледената вода на друг. Във водата са "летели" не един и двама, уви, падали са жертва мобилни телефони и документи. Затова и "старите кучета" твърдят, че къпането трябва да става с преговори и внимателно. Ако се дадеш без бой, може и само да ти измият лицето с ледена вода, ако се опъваш обаче, може да стане голям "суплес", разказва ми през смях опитен "къпач".

И аз бях там, в ледените води не се топих, но руйно вино пих и се веселих. Който не е бил в Дорково, трябва да иде, да го усети и вкуси. Струва си!