Над 700 000 българи са повярвали, че могат да участват в управлението

Румяна Сидерова е адвокат с 32-годишна практика. Като младши съдия е работила само две години. Изборната материя й харесва, защото е сфера, близка до професията на защитника - и тук става дума за охраняване на конституционни граждански права. Сидерова е член на Централната избирателна комисия от президентските избори през 2001 г. и е работила по време на всички избори оттогава: местни, парламентарни, президентски, за ЕП. Зам.-председателката на ЦИК е убедена, че решението една и съща комисия да работи по пет години е полезно за членовете й, които трупат опит.

Цитат:
"20% са много хора и решението им трябва да обвърже законодателя със задължение да се произнесе по въпроса, който са поставили"


- Знае ли българинът за какво и как трябва да гласува на референдума през януари? Съобщете точната формулировка на въпроса, върху който е допитването.
- Формулировката е в решението на парламента от 24 октомври т.г. и тя е предложена от 76-те депутати от ГЕРБ. Въпросът за референдума е: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?". Като инициатори на допитването в същото решение на НС са отбелязани  Инициативният комитет, който беше събрал подписка от над 760 000 граждани, отговорили на въпроса: "Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка "Белене"? и 76-те народни представители.
Дали българинът знае за какво и как трябва да гласува на референдума през януари? Започна разяснителна кампания по линия на ЦИК и вече се представя клипът за гражданите с увреждания на опорно-двигателния апарат, защото днес (27 декември) изтича срокът, в който те могат да подадат молби за подвижна секция. Тръгват клиповете и за правата на останалите граждани - дописвания, срокове и пр. Ще има и клип за начина на гласуване. Той е идентичен с гласуването при последните избори - чрез знак "х" с химикал, пишещ със син цвят, което е особено важно за валидността на гласа. На бюлетината трябва да пише: "Национален референдум", вляво въпросът, вдясно от него две еднакви квадратчета, в които пише "да" и "не". В тях по диагонал се отбелязва с "х" решението на гражданина. В изборните помещения ще има отпечатан плакат с указание как се гласува и какви са правата на гражданите в деня на вота.
- При какво условие референдумът ще се смята за успешен, а НС ще трябва да разгледа въпроса и да вземе решение за развитие на ядрената енергетика, г-жо Сидерова? И в какъв срок?
- Този въпрос е особено важен, защото ще мотивира българските граждани да участват в референдума. Трябва задължително да се знае, че това е първият референдум по инициатива на избиратели. Последният национален референдум беше през 1971 г. - за конституцията, но насрочен по партийно-държавно решение. Инициаторите, участвали в подписката сега са повече от 10 на сто от гражданите. Имам предвид представените в парламента, защото у организаторите, знам са останали доста листове с имена и подписи. Толкова солидна подкрепа за подписката означава, че голяма част от българските граждани са повярвали, че имат възможност лично да участват в управлението на държавата, отговаряйки на поставения въпрос.
За да могат да се признаят резултатите от референдума трябва да са гласували поне толкова избиратели, колкото гласуваха през 2009 г. на парламентарните избори - 4 345 450 души. За да се приеме безпрекословно въпросът от допитването, и да е задължено НС да вземе решение по него, повече от половината гласоподаватели трябва да са казали "да", това са 2 172 726 човека. Особено държа да подчертая, че има още една възможност, при която Народното събрание е обвързано с резултата от референдума, независимо, че няма да са гласували толкова граждани, колкото на последните парламентарни избори. Това е случаят, когато в допитването участват 20% от всички имащи право на глас и включени в избирателните списъци. Към настоящия момент това са 6 962 541 души. Което ще рече, че трябва да са гласували поне 1 292 309. Тогава, ако повече от половината от тях отговорят с "да", Народното събрание е обвързано да вземе решение по предмета на референдума в тримесечен срок от деня на допитването и да оповести мерките по изпълнение на това решение. Ако излязат поне 20 на сто от избирателите, нека не се притесняват, няма да е пропилян техният вот. Противоречия няма, законодателят е преценил, че 20 процента са голям брой хора и решението им трябва да обвърже законодателния орган със задължение да се произнесе по въпроса, който те са поставили на разисквания.
- Гарантиран ли е информираният избор на гражданите, г-жо Сидерова?
- Има законово създадени условия, даващи гаранции на защитниците на двете тези по въпроса на референдума. Общините се задължени да им дадат безвъзмездно помещение за агитация и разяснителна кампания. За съжаление Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление препраща към Изборния кодекс и останалите форми на тази разяснителна кампания, които са в националното радио, телевизия и другите медии, те остават на принципа "предизборна кампания" и са заплатени. Недокрай е обмислен въпросът, че става дума за пряко участие на граждани, за по-трудно финансиране, за нужда от създаване на условия за по-добра възможност. Диспутите, които ще организира БНТ са останали извън заплащането и това е добро решение, защото там е мястото, на което ще се сблъскват, но и разясняват тезите, поради по-голямото време, с което се разполага, защото клипът и хрониката са по една минута и в тях по-скоро се води агитация.
- Достатъчно ли са средствата, отпуснати на ЦИК за разяснителна кампания?
- Тя трябва да се отличава от кампанията на инициативните комитети, участващи в референдума. ЦИК разяснява правата на гражданите. Уви, имаме много ограничени средства, въпреки искането ни за поне 200 000 лв. да бъдат предвидени в план-сметката на МС, като се има предвид, че за първи път се прави референдум, поискан от такава голяма група граждани. Една трета от отпуснатите ни средства ще отидат за клиповете и остават много малко средства за платено разясняване през частните медии. Очевидно няма да се осъществят част от намеренията ни, сред които разпространение на писмени материали.
- Контролира ли ЦИК по някакъв начин информационния лист с мотивите на правителството?
- За съжаление мнозинството от Централната избирателна комисия се дръпна и не пожела ние да имаме някакъв контрол, позовавайки се, за съжаление, на оскъдните разпоредби в Закона за референдумите, които обвързват МС със задължението да организира отпечатването. Според мен стъпват на неправилната позиция, че ЦИК няма правомощия, а това е право на правителството и не желаят да контролират съдържанието. Този въпрос при нас стои в момента.
- Но той е особено съществен.
- В заседанието на МС от 12 декември е приет информационен лист, който, според мен като юрист, няма почти нищо общо с онова, което му е вменено със закона за прякото участие - да има формулировка на въпроса, кратка информация за мотивите за референдума, въз основа на предложенията за неговото произвеждане. И тъй като в решението на НС са посочени и инициативния комитет, и депутатите от ГЕРБ, трябваше да има кратка мотивировка и от двата типа мотиви. За съжаление има само два абзаца от групата народни представители и нито дума от мотивите на онези над 700 000 граждани, които събраха подписка и реално инициираха референдума. В 3/4 от информационния лист МС си е позволил да разяснява собствените си позиции (недопустимо от каквато и да е гледна точка), собствената си енергийна програма, правила за площадки за атомни централи... Няма никакво право еднопартийният кабинет със средствата на избирателите, използвайки държавния ресурс, да разяснява личните си цели. Четете и ще видите - по същество там се агитира да се гласува с "не" срещу изграждане на нова ядрена електроцентрала!
- В какъв срок трябва да се появи информационният лист?
- Законодателят не е определил, но логиката изисква това да стане с началото на разяснителната кампания.
- Как ще се разпространява?
- Няма засега решение и позиция на ЦИК.
- Колко сериозна е заплахата при това положение от манипулации, предвид експертността на въпроса за референдума?
- Както са формулирани мотивите си е реална заплахата от манипулиране, защото има едни други виждания, а не възможността инициативните комитети да си поканят експерти, които да отстояват тяхната теза. В решението си за информационната кампания ЦИК осигури да няма спорове при различните форми на информационна кампания.
- Корпоративният интерес може ли да повлияе върху резултата от допитването, г-жо Сидерова? Ако вече не е повлиял чрез въпросните мотиви в информационния лист...
- Това е политически въпрос, не мога да ви кажа. Съществува общо мнение, че би било възможно. Правя изводите си само от юридическа гледна точка и често ме упрекват, че мисля само правно.
- Кои са клопките пред референдума в законовата уредба?
- В липсата на изчерпателна законова уредба, която неминуемо налага препратки. В стария вариант на Изборния кодекс беше поне по-точно посочено, че за национален референдум действат нормите на Закона за избор на народни представители. Сега обаче е използвана мъглявата постановка със съответните разпоредби от Изборния кодекс. А, кажете сега кои са "съответните разпоредби", след като там има разпоредби за избор на народни представители, за президент, за европейски и за местни избори? ЦИК настояваше да действат старите комисии, защото така е написано в закона: "районните избирателни комисии за парламентарни избори", а такива могат да бъдат само вече назначаваните районни комисии.
- Имате ли надежда да не бъде пропиляно доверието, че допитването може да е инструментът в ръцете на избирателя, чрез който той да влияе при взимането на политически решения?
- Ако излязат достатъчно избиратели и активно гласуват, има надежда!