Над 82 млрд. лв. прахосала администрацията за 23 г.

За 23 години работа на държавната администрация (от 1998 до 2020 г.) е прахосан публичен ресурс на стойност 82 млрд. лв. Това показва изследването "Успехите и провалите на българските правителства 1998-2020", което анализира работата на централната администрация чрез одитните доклади на Сметната палата. Настоящото издание, изготвяно от Института за пазарна икономика (ИПИ), е седмо поред и вече обхваща всички публикувани доклади за дейността на централната администрация до 30 юни 2021 г., които вече са общо 1035. Те обхващат 23 години от работата на администрацията и включват разходи за близо 156 млрд. лв. публични средства.
На базата на поставените оценки от одитните доклади и предварително избрани критерии, ИПИ квалифицира работата на администрацията като "успех" или "провал". Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи, са определени като "некласифицирани". Цялостната картина за работата на администрацията от всички 1035 одитни доклада показва 438 случая на "провал", възлизащи на 82,6 млрд. лв. Случаите на "успех" са 257 и възлизат на 35,3 млрд. лв. 340 са "некласифицираните" случая и възлизат на 37,8 млрд. лв.
Близо половината от одитираните разходи, извършени от централната администрация в периода 1998-2020 г., могат да се определят като "провал". Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории. Големият брой на "провалите" показва нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците, пише в анализа на ИПИ. В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно.
Основните слабости на администрацията не се променят значително през годините. В някои случаи "провалът" на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет, липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби. Основните проявления на провала са размиването на отговорностите при различни нива на изпълнение, порочните обществени поръчки, лошото управление на имуществото, липсата на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати и неикономичното харчене.
Направеният преглед подсказва и какви ще са резултатите от действията на администрацията за справяне на последствията от КОВИД-епидемията. Спешността, неизвестността и необходимостта от несвойствени дейности единствено ще увеличат неефективността на и без това недобре работещата администрация, смятат от АПИ. Към началото на 2021 г. плановете на правителството са да похарчи над 3 млрд. лв. за справяне с пандемията. И докато част от средствата автоматично се разпределят по конкретни пера (добавки към пенсиите, увеличение на размера на минималната пенсия, намаляване на ставката на ДДС за определени стоки и др. подобни) и не изискват оценка, то за голяма част от мерките се изисква административен капацитет и мобилизация. Можем с голяма степен на сигурност да предположим, че проблемите са се засилили и част от похарчените КОВИД-средства страдат от пороците на лошото управление, пише в доклада.