Надежда за промяна

При преговорите за коалиционно споразумение дългогодишната идея на левицата държавните и общинските болници да не са с търговски статут бе приета. Обнадеждаващо начало, че промяна може да има, а на пациента да не се гледа като на крачещ портфейл. Или поне на здравноосигурения, който  съвестно си плаща осигуровките и срещу нещо предплатено очаква качествена услуга, без това да принуждава лекаря да влиза във финансови "магии", за да си върши работата.

Какво ще последва от първото стискане на ръце на политиците е трудно да се предвиди. Неминуемо реалността ще постави много препъникамъни пред осъществяващите добрата идея. Дано бъдещото правителство намери най-добрия път. Защото лечебното заведение не е фабрика, за да му се плаща за брой преминали пациенти. Лекарят не е многомашинник, за да му се плаща за брой прегледани или оперирани хора. Болницата не е бакалия, за да формира печалба. Болничните легла не са кревати - в това понятие са включени лекари, сестри, санитари, оборудване, медицинска апаратура и пр. с 24-часов режим на работа, 7 дни в седмицата. Ток, вода, парно искат пари, а те идват от клиничните пътеки. И първоначално идеята бе с парите от тези пътеки да се плащат споменатите разходи, а не медицинската дейност. В същото време принципалът - държава и/или общини, може да подпомага собствеността си - болниците, само с пари за апаратура и ремонти.

Пороците на сегашната система на здравеопазване са ясни. Въпросът е до каква степен ще бъде постигната оптимална комбинация от преимуществата ѝ. С човешкото здраве и живот не се търгува. Но е факт, че и профилактиката, и лечението в крайна сметка не са безплатни. 

Как да се върне доверието в медиците? Как те да си върнат уважението на хората? Как да повярват, че някой афектиран пациент няма да ги "дари" с юмрук? Как младите лекари и зъболекари, сестри, акушерки да повярват в държавата си и в малкия си град, за да служат на съгражданите си, които с данъците си са платили обучението им?

Въпроси, които от 30 години чакат отговори. Дано най-сетне да е отворен пътят към тях.