10 Юли 2026петък15:16 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

In memoriam

НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА (1944-2026)

автор:Дума

visibility 222

НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА е родена на 3 ноември 1944 г. Завършва френска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като редактор в литературния бюлетин към Съюза на българските писатели и във в. "Български писател". Води телевизионното предаване за литература "На ти с Надежда Захариева". От 2005 до 2009 г. е замeстник-министър на културата. Автор е на стотици стихотворения, 20 стихосбирки и три романа. По нейни стихове са написани десетки популярни песни. Нейни произведения са преведени на английски, френски и словашки език. Носител е на наградата "Христо Г. Данов" за цялостен принос към българската книжовна култура. Член е на Съюза на българските писатели. 
Името на Надежда Захариева неизменно се свързва с името на поета Дамян Дамянов, с когото заедно са семейство 35 години до смъртта му. Имат три деца. 
Надежда Захариева напусна този свят на 8.07.2026 г. 
Поклон пред паметта й!


ПРИЧАСТИЕ

На себе си ли измених,
или пък себе си намерих?
Не знам. В сегашните си дни
не съм, каквато бях довчера.
Над мене ли се извисих,
или пък мене си пречупих?
Не знам. Потъва в този стих
душата ми като във купел -
от туй, което й тежи,
да се спаси, да се пречисти.
Спасил ли се е някой жив
от пъкъла на свойте мисли?
Грехът признат не е ли грях?
Грехът желан, ала несторен
и премълчан, не е ли страх,
но не от Бог, а - от позора?
А кротостта ми - похлупак
над моя дух-котел?
Възвират
в мен жар и лед, светлик и мрак...
Не е ли мойта плът потирът
в дланта на Господ Бог?
Не знам.
Но чувствам, сякаш, знак потаен
стих подир стих да се раздам,
додето стихна най-накрая.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ