19 Септември 2019четвъртък12:29 ч.

На фокус

"Надцакването" нито оре, нито сее

Поземлените отношения са поставени на дневен ред. Ще се решат ли?

/ брой: 207

автор:Въто Христов

visibility 1515

Похвално е, че Народното събрание, макар и с голямо закъснение, постави на първото си извънредно заседание на разисквания един изключително важен за България въпрос - този за поземлените отношения. Поводът бе питането на левите народни представители проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков, отправено на 13 юли 2017 г. към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов за политиката на министерството за създаване ред в поземлените отношения. На питането беше отговорено на 8 септември 2017 г. На същото заседание 61 народни представители от парламентарната група на "БСП за България" внасят предложение за разискване по питането, заедно с проект за решение. Председателят на НС насрочва разискванията за следващо заседание за парламентарен контрол, което се състоя на 19 септември. Предния ден (18 септември) от народен представител от парламентарната група на партия ГЕРБ е внесен втори проект за решение, изпратен на депутатите в електронен вид. Нарочно описвам тази технология на подготовка на разискванията (взета от стенограмата), защото още тук прозира действието на управляващите.

В интерес на истината

ще припомня, че през последните десетина години под различни форми и поводи, въпросът за поземлените отношения е поставян многократно от известни специалисти аграрници, народни представители и омбудсмана на Република България. Управляващите са намирали мотиви да подминат или отхвърлят направените предложения. Това е една от причините да изслушам (и изгледам) дебатите в парламента. Снабдих се и изчетох стенограмата.
Не стана ясно дали питащите и изказалите се са запознати с подобен Доклад на комисията по земеделие и селски райони към ЕК до Европарламента, приет на 30.03.2017 г. от 34 евродепутати, 2 "против" и 6 "въздържали се". Наименованието на документа е: Доклад за актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята? Българският евродепутат Валентин Уручев е заместник-председател на комисията и участник в заседанието. Интересно е да се знае неговото мнение и как то ще отекне на родна земя в нашия парламент. Няколко реда за този доклад - в първия раздел се посочва, че докладът е предшестван (или продължение) на няколко други доклади и решения, които по различни поводи са разглеждали поземлените отношения: На европейския икономически и социален комитет; на Комисията по световната продоволствена сигурност; Петицията до Европейския парламент относно защитата и управлението на европейска земеделска земя като общо благо - това е призив на организации на гражданското общество за устойчива и справедлива поземлена политика на ЕС; Размерът на заграбването на обработваема земеделска земя в ЕС на Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент.
Някой да е чул, че нашите правителства или парламенти са взели отношение към тези доклади или направили нещо? Посочено е, че ЕК планира или вече е образувала

процедури за нарушение срещу България

Латвия, Литва, Полша, Словакия и Унгария. Става дума за продажба на земя на чужденци. Тук нещо се предприема. Човек, който е запознат със земеделието в България и чете този доклад на ЕК по земеделие и развитие на селските райони, готвен за страните членки (27), остава с тягостното впечатление и чувство, че е писан за нас, за България. Желаещите могат да го намерят в интернет. Европа счита за едри земеделски стопанства обработващи (собствена и арендувана) над 1000 декара земя. Комисията отбелязва в мотивите, че "Темпът на концентрация на земя са тревожни. Това важи особено за държави като Румъния, Унгария и България. Но дори в Германия, Италия и Испания тези проблеми не са непознати". Комисията се тревожи, че едрите земеделски стопанства в ЕС стопанисват 52,5% от земеделската земя, нашите обработват 30% и ние сме спокойни. Средният размер на едрите земеделски стопанства в различните страни е от 1500 до 2700 декара, у нас - 5600 декара. В България има 604 стопанства, обработващи 11,105 млн. дка, средно по над 16 хил. дка. Известни са имената на обработващите над 50, 100 и повече хил. декари.
Сега за самото заседание на нашия парламент. Изненада (в положителен смисъл) за мен беше, че всички, изказали се народни представители, отбелязаха изключителното значение на поземлените отношения, натрупаните неправди, допуснатите грешки и подчертаха необходимостта от законови решения и по същество за повече държава в поземлените отношения. Чуха се думи като "Каквато ни е реституцията - такива са ни и поземлените отношения", което е вярно. Аз ще добавя - каквито са ни законите, засягащи земеделието и техните перманентни промени в изгода на определени групи - такива са ни поземлените отношения. Очаквах да чуя от депутатите как сегашните поземлени отношения се отразяват на използването на земята и получаване на общ доход от декар. Известно е, че произвеждаме главно зърно и маслодайни семена, по-голямата част от които изнасяме и сме се превърнали в суровинен придатък на Европа и съседни страни. Нямаме многоотраслово земеделие, внасяме мляко, месо и техните производни, плодове и зеленчуци. Общия доход от декар е едва около 90 евро срещу повече от 270 евро за първите страни (15) членки на съюза. В посочения по-горе доклад комисията заявява, че и в бъдеще ще залага на фермерското фамилно земеделие и кооперациите - ние мълчим и вървим в друга посока. И още неща трябваше да чуем ние, избирателите, и особено министър Порожанов, на който му предстои да подготви важни материали и проектозакон (или закони) за парламента. Ето за какво става дума:
. Ще продължи ли при наследяване разделянето на земята, тъй като ЗСПЗЗ го позволява. В повечето страни в Европа е преустановено чрез т.нар. майоритет - един от наследниците наследява, останалите се обезщетяват.
. Ще се ограничи ли размерът на притежаваната собственост на земеделска земя. При нас тя  е взела застрашителни размери. Европа ни сочи като отрицателен пример.
. Ще се регулира ли търговията със земя, сега я диктува свободният пазар и се определя от богатия.
. Ще се сложи ли таван на арендуваната земя.
. С новите поземлени отношения ще се улеснят ли младите хора и жени да създават стопанства - каквато препоръка прави ЕК.
. Как новите поземлени отношения ще помогнат на дребните и средните земеделски стопани.
. Опитът на коя страна ще ползваме при изготвянето на законодателството.
. Ще се създаде ли структура, която да се занимава със земеделско настаняване и комасация по подобие на Франция - така наречените дружества САФЕР, създадени още през 1960г.
Това са

все въпроси с повишена трудност

които новият законодателен документ за поземлените отношения трябва да реши. Народното събрание отхвърли предложението за решение, направено от депутати на "БСП за България" и прие направеното от Цвета Караянчева. Едва ли някой е очаквал друго. Ето неговото съдържание:
I. В срок до 31 декември 2017 г. министърът на земеделието, храните и горите да внесе доклад в НС, включюващ:
1. Анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването - относно собствеността, ползването, опазването и управление на земеделските земи в България.
2.Стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България. (Тук липсва ЗАЗ, по който бяха основните разисквания, б.а.)
II.В срок от 10 месеца след приемане на доклада по т.I министърът на земеделието, горите и храните да внесе в Народното събрание проект за един законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването - относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България. Целта е да се гарантира защитата на земеделската земя като национално богатство и да се създаде основа за устойчиво развитие на земеделието.
Няма да коментирам приетото решение. Управляващите целяха да покажат кой е "по-по-най". Те не бяха готови за тази дискусия, вместо да се търси консенсус и от двата проекта да се направи един, който да бъде приемлив за всички парламентарни групи и да бъде по-издържан, се избра

проектът на по-силния

макар че в него има неточности и непълноти.  Още в началото на своето изложение Цвета Караянчева започна с конфронтационен език. Тя беше втора след депутата Георги Гьоков. Ето нейните първи думи: "Чух много трябва, но не чух как". От изказването й се разбира откъде са взети някои постановки от изложението й от техническата спецификация (заданието) дадена на адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко" за изготвяне анализа на земеползването и Кодекса за поземлените отношения. Платиха се 462 хил. лева за анализа и аванс близо 100 хил. лева за кодекса. Свършената работа министър Порожанов определи като "боза". Кой беше министър тогава? Вие, г-жо Караянчева, бяхте зам.-председател на комисията по земеделие и храни към Народното събрание, където се роди идеята за Кодекса за поземлените отношения. Сега казвате "структурната политика в земеделието трябва да бъде насочена към създаване на достатъчно на брой окрупнени и пазарно ориентирани стопанства в определени направления за производство на зеленчуци, плодове, месо, мляко и други". Знаете ли, че в България има повече от 5300 земеделски стопанства, обработващи по над 1000 декара и 80% от обработваемата земя в България. Това не ни пречи да внасяме горепосочените продукти. Явно е, че причините са други, а не недостатъчният брой едри стопанства.
От началото на работата по Кодекса за поземлените отношения изминаха 3 години. Очертава се да мине още една (минимум) без да е сигурно, че работата ще бъде свършена. Основната причина е, че партиите нямат политика за поземлените отношения. Отделни техни членове (депутати) правят предложения от името на партията, която ги е направила депутати, парламентарната група подкрепя предложението и по този начин се имитира дейност, която в повечето случаи не се реализира. Необходимо е до края на годината всяка парламентарно представена партия да разработи своя политика за поземлените отношения. Въз основа на тези политики с консенсус да се приеме Национална концепция, която да бъде задание, по което МЗХГ да разработи проект на законодателството.

*Авторът на статията през последните три години издаде три книги с общо заглавие "Земеделието на България плаче за спасителна политика"

 

СЕМ казва решението си за БНР

автор:Дума

visibility 75

БСП поиска: Без споразумения при тежки престъпления

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 180

15 882 подписа за промени в НПК внесе БСП в парламента

автор:Юлия Кулинска

visibility 110

/ брой: 180

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 103

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 180

Грета Тунберг говори пред Конгреса в САЩ

автор:Дума

visibility 65

Стачка на морския транспорт в Гърция

автор:Дума

visibility 91

Саудитска Арабия обвини Иран за атаката с дронове

автор:Дума

visibility 153

Датата

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 180

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 118

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ