Надявам се хората да станат пак по-важни от асфалта

Светлана Дянкова е родена на 4.02.1960 г. в Кюстендил. Завършила е Математическата гимназия и електроинженерство в ТУ-Габрово. Специализира "Европейска интеграция" в Института по публична администрация и финансов мениджмънт в Стопанската академия-Свищов, както и "Публично-частно партньорство и социално осигуряване" във Вашингтон през 1997 г. Работила е като програмист в Габрово до 1991 г. и главен експерт в МОН, главен експерт в МТСП, експерт в НС. Била е депутат в 37-то и 38-то НС. През 2009 г. е зам.-министър в МТСП. На същия пост е назначена през юни 2013 г.

"През 2015 г. ще проличи колко успешна е била реформата от 2000 г."

- Госпожо Дянкова, как характеризирате първите стъпки на МТСП в сферата на общественото осигуряване?
- Като опит да се върнем към принципите на осигурителната система. Защото през последните години те бяха позабравени. Деформациите в осигурителната система се появиха от това, че не се спазваха правилата, които изработихме през 2000 г. А те бяха и досега са - задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност на осигурените, социален диалог при управлението на осигурителната система, фондова организация на осигурителната система. Първите 4 принципа бяха нарушени в годините и бяха подложени на ревизия чрез политически решения. Затова, какъвто и казус да разглеждаме, експертите от Консултативния съвет непрестанно ни повтарят да се върнем към принципите: например падането на тавана на пенсиите. Вариантите бяха няколко: да падне таванът за всички или само за новоотпусканите, или за най-рисковите категории. Но ако ще се връщаме към принципите на осигуряването, решихме, че най-справедливо е да отпадне таванът за всички. В същото време дойдоха актюерските разчети от НОИ, които показаха, че това би струвало над 120 млн. лв. годишно, които не можем да си позволим засега. Тогава експертите ни посъветваха да направим така, че да вземем най-малко несправедливото решение.
- И то е?
- Да запазим тавана на пенсиите, но да увеличим максималния осигурителен доход и тези 35%, които се взимат от него, да дадат ръст на максималната пенсия и тя да стане 840 лв. По този механизъм малко по малко ще отпаднат таваните на пенсиите, т. е. тази година ще има с няколко хиляди по-малко пенсионери с таван, догодина ще са още по-малко. След като нямаме финансовата възможност да освободим тавана на пенсиите за всички, тогава се връщаме към старата формула (35% от максималния осигурителен доход), но с нови параметри. Когато става дума за една от препоръките на ЕК - за изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените, тогава отново си спомнихме за принципа на равнопоставеност.
- Защо отложихте решенията в тази посока?
- Бяхме единодушни, че през 2000 г. за жените беше направена много по-тежка стъпка, отколкото за мъжете. Тогава за жените се увеличи с 14 години осигурителният стаж и с 5 години възрастта, докато за мъжете увеличението бе 9 години за стажа и 5 години за възрастта. Вярно, че бяхме осигурили плавен 9-годишен период за това увеличение. С промените от 2012 г. законодателството заложи възраст за пенсиониране на жените - 63 г. до 2020 г. и 65 години за мъжете до 2017 г. В никоя държава от ЕС по този начин не бе проведена осигурителната реформа, с по-голямо натоварване само на един сегмент от обществото - на жените. Затова сега предложението бе да отложим вземането на това решение, да направим достатъчно добри разчети и да се опитаме да бъдем по-щадящи, за да понесе едно и също поколение две реформи. Това ще бъде дългосрочен проект, който ще започне да се осъществява през 2020 г.
Другото, за което в Консултативния съвет постигнахме съгласие, бе спирането на нарастването на възрастта за пенсиониране. Имаше предложения от народни представители това да е за 2 и повече години, но в края на краищата се обединихме около мнението да спре нарастването на възрастта и на стажа за пенсиониране за една година. Това е по-добре и за пенсионната система, защото по-малко хора ще се пенсионират. Освен това ще си дадем достатъчно време, за да изработим автоматичен механизъм за нарастване на възрастта за пенсиониране, който да я обвърже с продължителността на живота или с продължителността на получаването на пенсии, след като хората са се пенсионирали. Без, разбира се, да излизаме от спецификата на нашия пенсионен модел, както и да се съобразим с демографската, социалната и икономическата среда, условията на труд, здравния статус на хората.
- В момента каква е средната продължителност на получаване на пенсия у нас?
- Средно около 20 години. Като за жените е малко повече, заради факта, че те имат по-дълга продължителност на живота от мъжете.
- Неведнъж е поставян въпросът за инвалидните пенсии. Каква ще бъде политиката по отношение на тях?
- Инвалидните пенсии са само един сегмент в цялата ни осигурителна система. Бих казала, че това е един добре замислен и покрит осигурителен риск, но лоша практика. В годините немалка част от инвалидните пенсии започнаха да стават заместители на доходи от труд. Мнозина, останали без работа, намираха начин да получават инвалидна пенсия. Немалко здрави и в работоспособна възраст хора заради правата и придобивките, които носи една инвалидна пенсия, започнаха да се пенсионират. Така се натрупаха доста деформации в тази система. Не казвам, че е лесно да бъде променена системата на ТЕЛК, която прави медицинската експертиза  за работоспособност, нито, че ще отнемаме придобити социални права на инвалидите. Но със сигурност ще направим цялостен и сериозен преглед на цялото законодателство, свързано с правата на хората с увреждания. Ще направим преглед и на правата, осигуряващи получаването и на интеграционните добавки. И отново ще повдигнем дебатите за профила на инвалидните пенсии - повече медицински, повече социален ли е той или пресечна точка и от двете състояния. Основание ни дава и нарастващият брой на инвалидните пенсии. Основната ни работа ще е в сферата на придобиването на право за пенсиониране, за да видим има ли възможност да коригираме правилата, по които сега се получават инвалидните пенсии. Това предстои да се прави, но едва ли ще се случи през 2014 г. Броят на пенсионерите с инвалидни пенсии е 508 181 към  октомври тази година, а броят на инвалидните пенсии към същия период е 987 893. Вижда се диспропорцията. Тези две числа показват още на пръв поглед, че нещо не е наред в тази част на осигурителната ни система.
- Много често се говори и за "извеждане" на социалната пенсия от осигурителната система. Планирате ли стъпки в тази посока?
- Така, както е записано в КСО в България, социалната пенсия има характер на социално подпомагане. По правило знаем, че пенсията е доход, заместващ доходите от работа, но социалната пенсия няма осигурителен характер, а по-скоро е социално плащане.
- И други правителства са декларирали подобни намерения...
- Действително досега всички опити се оказаха неуспешни, защото е трудно с напасването на базите данни на НОИ и на АСП. После се оказа, че ако се припокрият тези бази данни, администрирането става много по-трудно. Освен това ще трябва и ново финансиране за тази нова помощ, тъй като социалната пенсия на практика е социална помощ. А и броят на работещите в АСП трябва да бъде увеличен. И без това в момента социалните служби работят по близо 70 нормативна акта, имам предвид и законови и подзаконови.
- Много сериозен дебат около приемането на бюджета на ДОО предизвика ранното пенсиониране. Един от аргументите на синдикатите бе, че заради тях Европа ни притиска да увеличаваме възрастта за пенсиониране, защото експертите вземали предвид средната възраст за пенсиониране.
- Това ще стане сериозен проблем след 2014 г., когато трябва да започне изплащането на пенсии от професионалните фондове. Някои от представителите на тези фондове вече ясно заявяват, че би било удачно още веднъж да се удължи преходният период с 1 или 2 години. Притесненията са от факта, че на места по личните партиди на хората от първа и втора категория труд има достатъчно вноски, но на други не са достатъчно. От големи предприятия, например от системата на енергетиката, са превеждали редовно вноски, но има фирми, които не са превеждали ритмично осигуровките на работниците си от първа и втора категория труд. Предстоят заседания на Консултативния съвет с представителите на всички фондове за изясняване на проблема и ако трябва да поправяме нещо в законодателството, да го сторим през тази една година... Всъщност, през 2015 г. ще проличи колко успешна е била реформата от 2000 г. и намесата на държавата през 2012 г., когато от професионалните фондове бяха взети над 100 млн. лв. и прехвърлени в НОИ. Когато заработи вторият стълб и започне изплащането на професионалните и на универсалните пенсии, ще разберем дали сме заложили удачни хоризонтни решения.
Колкото до препоръките на ЕК, те наистина се отнасят най-вече към ранното пенсиониране. Колегите от Европа ни наблюдават много сериозно в това отношение, както и по отношение на инвалидните пенсии. Лошо за всички нас ще стане, когато препоръките се превърнат в условия. Тогава ще ни се наложи да вземаме много непопулярни решения, за които знаем каква висока политическа цена се плаща.
- Как се отрази кризата?
- Ако продължаваме да говорим за професионалните и универсалните фондове, през 2008 и 2009 г. - първите години на кризата, имаше отрицателна доходност. След 2010 г. пенсионните дружества започнаха стабилизация. Все още има време да се наваксат "лошите" години. Затова, ако трябва да променяме законодателството в тази сфера, трябва да го сторим през идната година. През 2015 г. вече ще е късно и неуместно. Слава Богу, че след като веднъж се взеха парите от партидите на хората от фондовете и бяха прехвърлени в НОИ, нямаше втори опит. Конституционният съд се произнесе, че този акт е незаконен. Но прецедентът остана.
- Как бихте окачествили бюджета за 2014 г.?
- Като леко напрегнат, защото са заложени доста повишени стойности на някои от основните елементи - увеличаването на минималната заплата, на помощите и пр. Отделно бюджетът на МТСП е с най-високите параметри в сравнение с всички предходни години, става дума за политиките, които МТСП ще изпълнява.  Силно се надявам да се върнем към нормалните неща и отново хората да са по-важни от асфалта. Силно се надявам, че сме излезли от "социалния фризер" на предишното правителство и това да допадне на хората. Сега всички плащания са завишени - по отношение на политиките и в осигуряването, и в подпомагането, и политиките за децата, и за семейството, за хората с увреждания. Нещо повече, освен че всички плащания са завишени, те са и гарантирани.