Наглост без граници

Някои по-наивни люде приеха злополучната кандидатура на Венета Марковска за Конституционния съд като случайност. Амбициозната магистратка се пробутала през някакви независими депутати, управляващото мнозинство се предоверило и станала белята. И затова се очакваше, че при следващата номинация управниците ще си отварят очите на четири. Ще предложат безспорен кандидат и проблемът ще приключи.
Уви, следващата Гугушева излезе поне три пъти по-неподходяща от Марковска! Прокурорката се оказа горда собственичка на "семейна инвестиционна фирма", която върти милиони чрез офшорки. Две-три години след дипломирането си синът й вече притежава империя от компании. Седемдесет и кусур годишната баба Тотка пък може да кандидатства за бизнесдама на годината - тя също има милионна компания и с лекота отпуска семейни кредити за по 200 хил. евро. Нещо, което хвърля в крайно недоумение комшиите й в града на розите - доскоро те я виждали, че си брои стотинките. И пр., и пр. свръхозадачаващи факти, при това лесноустановими. Например всички проспериращи фирми са регистрирани на домашния й адрес, а тя не знае!?
Явно баба Тотка заедно с тъщата на Цв. Цв. могат да основат Клуб на пенсионерките заемодателки. И да станат пример за изпадналото в колапс българско пенсионерство. Щом правиш без проблем по 200 хил. евро на година, значи спокойно можеш без пенсия. За огромна радост на Тотю Младенов.
Ако оставим шегите на страна обаче, изглежда, се отваря доста работа на прокуратурата върху тяхната лична представителка. Очевидно предстоят доста проверки върху произхода на парите за "семейната инвестиционна фирма" - откъде баба Тотка има 200 хил. евро за щедрите кредити, откъде има близо 2 млн. лв. за увеличение капитала на фирмата си, и пр.
Форумите се взривиха и в един глас започнаха да питат: Абе, в тази държава няма ли читав магистрат, който да предложат за Конституционния съд? Читави магистрати, разбира се, има, но явно не е целта да се избират читави магистрати там.
Което идва да покаже, че злополучните кандидати не са случайност, а закономерност. Вече няма съмнение, че се подбират съвсем целенасочено магистрати със задкулисен живот, който се знае от когото трябва, с различни зависимости, така щото после да бъдат стриктно контролирани и манипулирани. Тактиката безспорно е хитра: предлагат ги уж някакви независими парламентарни субекти и ако номерът мине - добре. Ако не мине - ами, той не е наш кандидат, ние само го подкрепихме, откъде да знаем, че бил такъв и онакъв.
Подобно отношение към една от най-важните институции в държавата, каквато безспорно е Конституционният съд, може да бъде определено като "наглост без граници". И човек се пита кой иска да вкара държавата точно в месеците преди изборите в класическа институционна криза? КС вече месеци не работи и не е ясно кога ще заработи, след като с Гугушева се повтаря едно към едно сериалът "Марковска". Зацикли и изборът на главен прокурор поради сходни причини, при който се фаворизира от властта кандидат със съмнителни качества. В тарапаната може да го отнесе и президентската институция - ако президентът реши да бойкотира и избора на Гугушева, пак в разрез с правомощията си, тогава нищо чудно да си докара някой импийчмънт. И да останем преди изборите и без президент... Това пък от своя страна означава, че след тях няма кой да даде мандат за съставяне на нов кабинет.
Най-лошото е, че в течение на неколкомесечната гавра с Конституционния съд лъсна цялата несъстоятелност на родната съдебна система, заради която ни държат извън Шенген и продължаваме да се друсаме в купетата втора класа на европейския влак. Купуване на съдебни решения, "назначаване" на съдебни състави, пазаруване на прокурорски постановления, видни прокурори - крупни инвеститори.
Най-важният белег, който отличава богатите страни като Германия, Великобритания, скандинавските държави е функциониращото им правосъдие. Това осигурява ред, законност, справедливост, стабилност на техните общества. И оттам насетне идва просперитетът. А при нас оттук започва трагедията.