Нагоре по стълбата за надолу

На фона на влошаващата се пътна обстановка зачестиха произшествията в устната кухина. Катастрофите на опитни и дебютни политици с татуирани езици образуваха колони от "случа", "по отношение" и "в посока на". Нарушавайки правила и знаци, те и тълпи последователи възвеличиха емоцията, ситуацията, казуса; архивираха вълнението, положението, случая; благословиха "относно" и пратиха "към дело" предлога "за"; набедиха "разписва" за синоним на "написва". С "готин" и "не ми пука" - по мое време пуберски жаргон - завоюваха олимпийското злато. Упражненията, тренировките им по еврокрасноречие  - масовият спорт на прехода - превърнаха ефира във фитнес зала.
С последната си изява - откриване на инвестиционен форум за Западните Балкани, организиран в Лондон от Европейската банка за възстановяване и развитие, министър-председателят Бойко Борисов защити на 26.02.2018 г. титлата си на първи факлоносец в блокираната от преспи интонационна среда: "Днеска ми дойде на идеята (за АЕЦ "Белене" като общ Балкански проект с европейско финансиране)... че можеме да го проговориме и това."
На 16.02.2018 г., на интерпарламентарна конференция в София, майсторката на спорта, скараната с членуването министър Екатерина Захариева, също развя "приоритета" на българското европредседателство: "идеята за европейската перспектива на страните от Западни(те) Балкани". Съотборничката й, подалата оставка Теменужка Петкова, събуди спящи в съдебни актове архаизми: България нямала "никакво касателство" (отношение) към продажбата на ЧЕЗ на "Инерком" ЕАД. А метафората Пеевски, изречена в стил Дон Кихот към Санчо Панса - "панорамен" бисер на политическата психоложка проф. Антоанета Христова от 16.02.2018 г. - можело "да бъде разхвърляна като меч на върха на копието".
Младата художествено-творческа и научно-техническа интелигенция, също

с абонамент за абсурдните нововъведения

заразсъждава "как се случи, та се получи", като писателя Калин Терзийски за новата си книга "Разкажи ми" пред Георги Любенов на 25.02.2018 г. сутринта. Следобед коментиращият церемонията по закриването на 23-те Зимни олимпийски игри ми заговори за "огромно количество свършена работа" от "огромно количество хора"(!?).
След прословутото писмо на проф. Камен Плочев до парламента, на 23.02.2018 г. министър Владислав Горанов поиска да знае "какво се случва със (какви са) задълженията на НЗОК". На 7.02.2018 г. певицата Лина Никол - поздравления за името, си лафи с водещата на "Време за живот" по БНР: "Имам визия как да се случват нещата!" - потрети тя. Но "готините парчета и аранжименти" май трудно пробиват на малкия ни пазар, отворен за големите евроикономики и за масовото евроизкуство.
Побъркващо еднообразна музика на говора е озвучила и телевизионните студия. Стряскаща е приликата й с прокъсаните джинси, кръпките, разкрасените с обички устни и прочие хипарски реплики върху съсухрени образци на женска красота.
"Растежът на икономиката не се случва от Светия дух", т.е. не пада от небето, отблъскващо модерен е и банкерът Левон Хампарцумян пред Георги Любенов на 11.02.2018 г. Само въпросът - не, това не е плосък флирт - на мис "Телевизионен чар" (Поли Златарева в "Още от деня") към заместник-министър Милен Керемедчиев за посещението на Бойко Борисов в Саудитска Арабия е от 30.11.2017 г.: "Дали пък да не мислим в посоката по отношение...?"
Проф. Владко Мурдаров, подсетен от зрители, беше при Георги Любенов в началото на т.г., напразно очаква да премине слугинското преклонение пред евроезиковата мода, разпространила се като африканска чума по дивите прасета. Напротив, новите модели словесен грохот заглушиха бурните ръкопляскания и възгласи по партийните форуми от времето на "соца".
Както нагиздените колонцифри отличават натрапчиво оформеното книжно тяло, а презастрояването - лошото градоустройство, така и те - татуировките - възпалиха не само демократичната ни реч, а и именните ни традиции.
Опиянени от влизането ни в демократичния евроконтур, бащите Мишо и Антон забутаха колички с Майкъл и Антъни. Новото поколение олимпийски надежди - плувецът Антъни Антонов Иванов, с апетит към американския мениджмънт, и мотоциклетистът Майкъл Иванов, призоваващ колегите си да карат винаги с каска, поангличанчиха и възклицанията си, което е чист

комплекс за малоценност

обусловил движението ни надолу по стъпалата за нагоре.
Повярвайте не на мен, а на носителя на Хердерова награда за литература (2000 г.) проф. Никола Георгиев: "Езикът е непрекъснат сблъсък, понякога комичен, понякога тъжен, между ново и старо, между промяна и устойчивост... Тъжно е, когато в тези движения има насилие и угодливост, има снобизъм." (интервю във в. "24 часа", 27.01.2011 г., стр. 18) Ако той не ви допада, ето ви обобщението на по-младия проф. Ивайло Дичев пред Таня Чипева (в. "Труд", 3.03.2011 г., стр. 14-15): "Наблюдаваме едно оглупяване на българската нация, което до голяма степен се дължи на медиите."
И все пак не съм закостенял, както мнозина ще забележат. Забелязвам и положителни промени. На 19.02.2018 г. нямаше татуировки в речите на президента, на кмета на София, ректора на Софийския университет и, слава Богу, в ученическото есе на Иво Харманджиев за Апостола на свободата. Радвам се, че в "По света и у нас" заставката "Новините в развитие" смени "Събитията, докато се случват". Поздравления (без "за което")! Това "калкулира много любов", отговарям като запалянко, доволен от успехите на любимия си отбор.
Накрая, "фокусиран" към поредното число в тиража на "Спорт тото", където според Део всичко е мега, супер и ексклузивно, задавам "финален въпрос и моля за кратък отговор": Докога ще сме слепи за очевидната ненужност на англосаксонската плесен в говора ни?