Наградите са като хазарт - винаги има и шанс

ИВАЙЛО ДРАГИЕВ е роден на 9 август 1986 г. в София. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Пламен Марков. Ивайло е асистент по актьорско майсторство в класа на проф. Марков. Участва в нашумелите български продукции "Дзифт", "Tилт", "Шестият ден". Постановките в ТР "Сфумато", в които играе в момента, са "Медея - майка ми" ("Икар'2013" за най-добър спектакъл) на Иван Добчев и Маргарита Младенова, "Нахлуване" на Стилиян Петров, "Военновременни видения" на Васил Дуев, както и в спектаклите в "Червената къща" на режисьора Георг Жено и театър "Реплика" - "Заполярная правда (истина отвъд полярния кръг)", "Двама бедни румънци, които говорят полски", "Ние сме боклуците на Източна Европа".
Ивайло Драгиев е съосновател на театралното сдружение "Реплика", което спечели голямата награда за полет в изкуството "Стоян Камбарев 2014". Формацията участва в първия фестивал-лаборатория за документален театър в България "Nedrama International", който се проведе преди дни в "Червената къща".

 "Любовта лекува всичко"
"Нашата работа е средство, а не цел"

- Вие сте един от основателите на театър "Реплика", очаквахте ли да получите наградата на името на Стоян Камбарев?
- Честно казано, не мисля, че някой от номинираните е очаквал да спечели. По-скоро всички са се надявали. Наградите са нещо като хазарт - винаги има и шанс. За мен по-важни са номинациите, защото те показват, че някой те е забелязал и че работата ти има смисъл за другите.
- Защо мислите, че спечелихте?
- Спечелихме, защото сме много - цял театър. В България има твърде много индивидуалисти и твърде малко отборни играчи. Уникалното на театър "Реплика" е, че при нас няма завист или конкуренция, ние сме единомишленици. Журито на наградата "Стоян Камбарев" е оценило екипната работа според мен. Всички номинирани са изключителни творци и новатори, с някои от тях съм приятел, но комисията оцени екипа, а не индивида.
- Какво ще направите с паричното възнаграждение, което получихте?
- Ще го инвестираме в нов проект. Парите са средство, а не цел за "Реплика".
- Разкажете за историята на театъра - кога и как е създаден, колко души сте в него, къде и какво играете?
- Всичко започна от Ованес Торосян, Милко Йовчев, Благой Бойчев, Стефан Алексиев и мен. Аз, Милко, Благой и Ованес сме от един и същи клас - на проф. Пламен Марков. Завършихме и след кратки неуспехи и лутания се запознахме със Стефан. Той ни предложи да направим заедно представление, което той да спонсорира. Решихме се и така се роди "Белградска трилогия" на Ивайло Христов. Това беше първи опит и от него си взехме доста поуки. После Мартин Киселов постави "Скъпа Елена Сергеевна" на сцената на Театрална работилница  "Сфумато", а малко след това се появи и Георг Жено. С него ни запозна Василка Бумбарова преди година и половина. Направихме някои доста коментирани и иновационни за България спектакли, които могат да се видят в "Червената къща" на ул. "Любен Каравелов" 15 в София.
- Как успявате? Как се издържа театърът?
- Чрез проекти, които печелим, и чрез стискане на зъби. Трудно е, когато няма държавна подкрепа както на другите театри, но пък така театърът се движи по нашите правила.
- Кога разбрахте, че точно с театрално изкуство искате да се занимавате?
- Бях на 10 години. Гледах една пантомимистка в Народния - японка. Тя ме заплени и тогава казах: "Мамо, това искам да правя". Майка ми, която винаги ме е насърчавала в изборите ми, ме записа в школата на Петър Върбанов и оттогава няма мърдане от театъра.
- Снимате се и в новото българско кино. Кое повече ви изкушава - киното или театърът? И защо?
- И двете. Както и телевизията. Всичко е опит, който може да те направи по-добър актьор.
- Докъде се разпростира амбицията ви на млад артист?
- Охо, надалеч, хаха. Отвъд океана, може би... Имам си мечти, ама са си само за мен и няма да ги разкрия.
- Ставате популярен не само в артистичните среди, но и известен на зрителите. Славата не ви ли плаши?
- Не, защо да ме плаши? Славата е нещо нормално в изкуството. Все пак нашата работа е публична. Но за мен тя е като парите - средство, а не цел. Ако стане цел - мъртъв си като творец. Доста колеги се подхлъзват по червените килими и падат лошо. А после няма ставане.
- Как гледат на вашите успехи близките хора? Приятелите радват ли се заедно с вас? Или завиждат?
- Семейството ми ме подкрепя много - майка ми, брат ми, баба ми. Те винаги са били до мен и са се радвали на успехите ми. Мисля даже, че понякога се радват повече от мен. Проявяват невероятно разбиране, че не съм си вкъщи, че не съм достатъчно финансово стабилен. Мечтая един ден да печеля толкова от изкуство, че никой от близките ми да няма нужда да работи повече. Дано! Иначе приятелите са щастливи, когато ме гледат, а това е награда само по себе си.
- Какво искате да ви се случи оттук нататък - в професионален и личен план?
- Искам твърде много неща накуп. Но най-вече да има любов в работата ми и към жената до мен. Любовта лекува всичко.
- Сега по кои нови проекти работите?
- Започвам репетиции на "Извънземното" на Иван Димитров, с Васил Дуев в театър "Възраждане"...


Театър "Реплика" на церемонията по награждаването в "София лайв клуб"