26 Февруари 2026четвъртък13:32 ч.

Наказана с любов

Дъждовният блус на Ана Александрова е само част от пейзажа, от космичната звездна дестинация, в която поетесата странства, забравила за времето

/ брой: 47

автор:Велин Георгиев

visibility 3300

За кой ли път препрочитам една тънка, елегантно издадена стихосбирка от 50 страници, озаглавена "Дъждовен блус" (изд. "Българска книжница"), на една шеметна поетеса, моя приятелка - Ана Александрова. Такова чудо отдавна не ми се бе случвало. Аз, който съм "натровен" от четене на текстове в мерена реч, сега се чувствам запленен от истинското слово на Поетесата... Моят любимец Чани тази сутрин точно в седем и половина отново ме докосна по бузата с муцунката си за добро утро, озадачен, че пак съм буден и нещо чета. А аз отново и отново се взирам в снимката на Ана на четвъртата корица и неволно откривам някаква голяма прилика с по-предишна столетница - Дора Габе. Е, казвам си, две големи българки... И двете - наказани с любов...
И така. Шеметът ми продължава. Дъждовният блус на Ана Александрова е само част от пейзажа, от космичната звездна дестинация, в която поетесата странства, забравила за времето... И се досещам, че преди няколко години тя гостуваше на Файтона и поредната вечер в НЛС "Старинният файтон" се превърна в неин празник, на който присъстваха и поетичните й биологични чеда - Волен и Мая, които съзирам и в тази книга с посвещения. Но и те са понесени в дъждовния блус на майка си, а тя все повтаря: "Дъждовен блус... Привиждам отново незримия,/ любимия образ, докоснат от мен като жив..." Какъв висок дух, какъв полет на поетичната душа, наказана с любов към живота...

През стъклото лилаво градината
се люлееше в сребърен звън.
Бяха меки и нежни очите ти -
          като зимата вън.

Имам чувството, че чета стихосбирка на млада поетеса, а не е така. И май... Тя знае, всичко е в мисълта й, в сърцето й, всичко носи като личен багаж, наречен Битие.

Пейзажът зимен стеле синкав сняг
в ранената от самота градина,
където сред дъждовен смях премина
на битието пъргавият впряг...
И пак животът властва... Кротко вън,
сред преспите, едно дете играе...
Така познато... Може би това е
детето в мен, събудено от сън.

Невероятен е моят поетичен шемет. А тя, Поетесата, ми признава:

Небе и ад! Задъхват ме контрастите!
Кристал и кал разкъсват мойте вени.
Летя - пропадам в пъкъла на страстите...
Възкръсвам - вдишвам ново вдъхновение.

Продължавай, Поетесо.



 

Нов регламент за търговията с птиче месо влиза в сила на 9 март

автор:Дума

visibility 32

/ брой: 39

България с амбиция да стане трасе за американски газ към Украйна

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 39

Пристигна първият от 6 кораба с аржентински слънчоглед

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 39

С над 70 на сто намаляха руските туристи в България

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 39

Крои се диверсия срещу "Турски поток"

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 39

Германия се отказва от „зелено“ отопление

автор:Дума

visibility 26

/ брой: 39

Марица залива Източна Гърция

автор:Дума

visibility 17

/ брой: 39

Накратко

автор:Дума

visibility 19

/ брой: 39

Ще видите вие!

автор:Александър Симов

visibility 23

/ брой: 39

Изкривени представи

автор:Таня Глухчева

visibility 26

/ брой: 39

Капиталовият парадокс на България

автор:Гарабед Минасян

visibility 27

/ брой: 39

Концесиониране по терлици

автор:Ваня Григорова

visibility 25

/ брой: 39

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ