24 Април 2024сряда04:09 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Свободата

Народните песни - летопис на кървавото лято 1903 г.

Вече 115 години след Илинденско-Преображенското въстание всяка от тях е отражение като в огледало на случка или събитие, портрет на герой или предател

/ брой: 149

автор:Кирил Момчилов

visibility 5837

За Илинденско-Преображенското въстание се пеят много песни. Пели са ги нашите баби и дядовци, пели са ги нашите майки и бащи, пеем ги и ние от малки и до днес, отдалечени сто и петнадесет години от знойното лято на 1903 г.
Кой от нас не е пял с трепет в гърдите революционната песен "Българе глава вдигнаха", която народът ни създаде непосредствено след Априлското въстание. Една песен, която като никое друго слово, е повдигала духа на останалите под робство българи в Македония и Тракия след Берлинския конгрес от 1878 г. Песента, която се е пяла в дните и нощите на славното Илинденско-Преображенско въстание от мало и голямо!
Десетки са песните за народното преображение. И всяка една от тях е отражение като в огледало на случка или събитие, портрет на герой или предател. Народът ни ги е създавал една след друга, народът приема като безспорни фактите в тях. Защото народният певец никога не се е лъгал в присъдите и оценките. Народът е непогрешим - историческите му песни са своеобразен летопис на въстанието от 1903 г.
Няма да скрия, че години наред събирах и подреждах песните от Странджанския край в своеобразна антология. Тези песни следват хронологията на събитията и в известна степен дават пълнота на образа на въстанието, очертават историческия подвиг на поробените от Тракия за свобода. За някои случки има по няколко песни или по няколко варианта на една песен. Задачата ми е била чрез песните да покажа героизма и саможертвата на преображенци.
Дешифрирането на нотния текст, хармонизациите и обработките на много песни са дело на Михаил Букурещлиев, Парашкев Хаджиев, Стефан Кънев и Филип Кутев. На повечето песни автори са били участници във въстанието (Яни Попов, Петър Горов, Лефтер Мечев и др.). А една песен - "Смъртната дружина в Граматиково решава да накаже предатели", както свидетелства изпълнителката й, била създадена от вдовицата, на която мъжът бил убит от четниците. От мъка ще да е било, но жената е решила да остави името му в песента...
От историята знаем за погрома на Илинденско-Преображенското въстание. Само в Странджа са се водили 36 сражения. Срещу 2000 въстаници турската власт изпраща 40 000 армия! Статистиката сочи, че са били опожарени 66 села с 2160 къщи, над 2565 души били избити. Чудно ли е, че от онези дни на покруса и печал са останали и едни от най-тъжните странджански песни. Трагедията на странджанци е била голяма, ала място за униние няма - не една и две песни са изпълнени с оптимизъм.
Със своята идейна наситеност, с борческото си съдържание, песните, които днес предлагам на читателите, ще привлекат вниманието на много млади изпълнители, които заедно с възрастните, ще ги запеят като възхвала за подвига на преображенци.


ЯСЕН МЕСЕЦ ВЕЧ ИЗГРЯВА

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова, юнашка.
През потоци, реки, бърда
нещо пълзи, застава.
Дали юда-самодива
или луда гидия?
Не е юда-самодива,
нито е луда гидия -
най е чета от юнаци,
плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сармашик.
Да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло? -
тозчас тръгва и отива
на враг чета издава.
Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна.
Аскер селото загради
и четата заварди.
Съмна вече над селото -
изток пламна във зора.
Пушка гръмна, ек отекна -
знак се даде за борба!
Юнаци са сал петима -
един срещу стотина.
Бомби трещят, куршум пищи -
цяла Странджа веч ечи.
Тиранинът е уплашен
от геройската борба.
Няма вече плахи роби -
има горди юнаци.
Гръм куршуми. Гръм отново -
скъпа кръв порой тече.
Пада Пано, Равашола -
мрат в борбата синове...
О, Сармашик, име славно
от юнашката борба.

(Слушана от Плума Ив. Абаджиева, 69-годишна, родом в с. Цикнихор. Записана през ноември 1957 г. в с. Кости, Бургаска област, от Димитър Кичев)

Песента "Ясен месец веч изгрява" е първата песен, която съм слушал за Илинденско-Преображенското въстание, без да съм знаел за него. Не помня кога за пръв път съм чул песента, не помня и кога за първи път съм я запял. Тази песен обичам най-често да слушам. Казват за баща ми, че имал глас на певец: когато викнел, та запеел, всички в захлас го слушали. Може би от татко да съм чул за първи път песента "Ясен месец веч изгрява", а може би ведно с майчиното мляко да съм закърмен с мелодията й. Казвам първо мелодията, защото думите на песента научих и проумях много по-късно. С други песни е обратното - преписваш първо думите, после учиш мелодията.
През един летен ден, вече ученик в гимназията, видях текста на песента. Видях го на страницата на пожълтял от времето вестник. Даде ми го пощенският служител във село Факия, Бургаска област. Взех вестника и преписах песента, на която най-отдолу, както под стихотворение, бе името на автора й Яни Попов. Тогава научих, че песента не е като другите - народна! Тъй като Яни Попов е автор на много песни за преображенци, песни, които днес са онародени, тук си позволявам да разкажа и за него.
Песента "Ясен месец веч изгрява" имам записана в няколко варианта, които съм слушал да се пеят из селата на Странджанския край. Сравнявайки ги днес, виждаме, че нито един от познатите ни варианти не съвпада с текста на Яни Попов от песнопойката му "Странджански жалби", отпечатана през 1909 г. Първообразът на песента е от 17 куплета по 4 стиха и е със заглавие "За Пано и Равашола". Прелиствайки оръфания от времето екземпляр на "Странджански жалби", читателят ще научи още, че мелодията на песента е мелодия на арменската песен "Ай Сасун, Сасун". По мелодията на арменската песен Яни Попов пръв е изпял песента за Пано и Равашола.
Сравнявайки първообраза с последните онародени варианти, виждаме, че народният певец е изоставил десетки стихове без с това да е намалена силата на внушението. Променени са редица думи, вмъкнати са срички, прибавени са нови стихове. Все едно - онародената песен "Ясен месец веч изгрява" продължава да вълнува слушателите с възрожденския си дух. Може само да се съжалява, че когото и да запитате за нея днес, никой няма да ви каже, че автор на песента е Яни Попов, че някога заглавието й е било "За Пано и Равашола". Всички я приемат като народна!


ТУРЦИТЕ ТЪРСЯТ КОМИТИ

В Мързево турци дойдоя
и за мухтарин питая:
- Къде е мухтар чорбаджи?
Мухтар иде от долу
и се под мустак подсмива,
и си на турци думаше:
- Очбулду, турци, ефенди!
- Очгелден, мухтар чорбаджи!
- Хайде да се почерпим
по едно кафе млечено.
Турци мухтар думая:
- Ний ти нищем кафето!
В село комити имате,
дойдохме комити да търсим.
- В цялото село ходите!
Няма във село комити...
В цялото село ходиха,
не можаха да ги намерят.
Накрая били в селото,
в една къща паднала...

(Слушана от Злата П. Терзиева, 17-годишна с основно образование, с. Богданово, Бургаска област. Записана през декември 1957 г. от Димитър Кичев.)


ПЕСЕН ЗА ТЕМЕЛ ДИМИТРОВ

Много се пушки пукная
във тая пуста Тюркия,
много се момци юбия.
Най-напред Темел юбия.
Заплакала е майке му,
майке му, йоще татко му
и младо булче юбаво
със малко мъжко детенце -
плачет и жално нареждат:
- Сине Темеле, Темеле,
да станиш, сине, да видиш
татко си, йоще майке си
и твойто булче юбаво
със малко мъжко детенце.
Темел се от гроб юбади:
- Не мога язи да стана,
турски ме куршум прониза,
черна ме земя налегна.
Не ми е жално за вазе,
ни за теб татко и майко,
нито за булче юбаво,
нито за мило детенце.
Жал ми е за дружината,
дето се от ней отделих!

(Яни Попов, Странджанска гусла, 1905 г.)

В края на песента събирачът е отбелязал в скоби мястото на записа - с. Кадиево, Лозенградско. Цитирам и пояснението на Яни Попов към песента:
"В революционната организация в Одринско влизаха и гагаузи - предимно от с. Кара-Алия. От това село е родом и Темел Димитров, който ходи четник 4 месеца с мен, Л. Маджаров и Я. Стоянов и който биде убит на 25-годишна възраст при с. Кадиево, пазейки часовой, като остави жена млада и едно детенце. Често пъти войводата Маджаров му думаше: "Темеле, Темеле, тебе ще те оставим най-напред за темел (основа)". И тези думи се сбъднаха. Той е първият загинал четник в Лозенградския революционен район".


КОНДОЛОВ ДУМА ПИЛЕНЦЕ

Кондолов дума пиленце:
- Пиленце, пъстро славейче,
що ми тъй рано разпяваш
из тази Странджа балкана,
из тази гора зелена,
че и мен от сън пребуждаш
и мойта вярна дружина?
Пиленце дума не дума,
разпя се, дума издума:
- Кондолов, върла войвода,
Кондолов, страшен комита,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа:
както си в Странджа настъпил,
година вече станува,
не мога гнездо да свия,
не мога пилци да упиля
от твойта верна дружина -
до всяко дърво и юнак,
до всяка ялха и байрак!
Първия беше - вървеше -
сам си ми Георги Кондолов,
след него беше - вървеше -
Лазар Маджаров войвода,
след тях си чети водеха
все отбор млади момчета.
Борба юнашка подеха,
из Странджа роба настана -
за правда, свобода народна!

(Анастас Примовски, Преображенското въстание в поетическата памет на народа, 1954 г. Слушана от Темел Димитров Иванов, родом от с. Ени-Махле, Бабаескийско, Турция, сега жител на Българово, Бургаска област, земеделец, 50-годишен. Записана през 1953 г. в Бургас.)


СТАР ДЯДО СЕДИ В ГРАДИНКА

Стар дядо седи в градинка,
в градинка под зелена липа.
Дядо гората гледаше
и на гората думаше:
- Горо ле, Странджа планино,
кога си, горо, припомня
за мойте млади години,
тъга ми пада на сърце.
Славна си, Странджа, прекрасна,
с дъбови гори зелени,
с букови тъмни усои
и бистри води студени.
По твойте бърда, горо ле,
безбройни стада блееха
и млади пусти овчари
с медни кавали свиреха.
И ние горо ходехме,
все млади пусти комити.
Червено знаме носихме,
червено знаме с лъвчето
и над лъвчето пишеше:
"Свобода, горо, или смърт!"
За турци бяхме страшило,
за чорбаджии плашило.
Със турци борба водихме,
от робство да се отървем.
Много другари паднаха,
турски ги куршум прониза,
като Пано и Равашола,
и безстрашния Кондолов,
славния Лазар Маджаров,
войвода Дико Джелебов.
Други в зандани измряха
с тежки вериги на крака
и белезници на ръце.
Други в сюргюн пратиха -
в Чанак кале и Диарбекир.
Славна си, Странджо, прекрасна,
ала си, Странджо, нещастна,
че има в тебе във робство
като ми Караманбаир,
и още, горо, Лисово,
и високите Михаиди,
от тях се вижда Цариград,
Стамболски царски палати. 

(Анастас Примовски, цит. съч. Слушана от Петър Горов, с. Заберново, Бургаска област. Записана през май 1953 г. от Михаил Певтичев в Малко Търново.)



ГЕРДЖИКОВ ДУМА НА ГИНА

Герджикуф дума на Гина:
- Гино ле, караибишку ле,
утрина рану да раниш,
на Скокът, Гино, ще дойдеш,
на Скокът, Гино, при церът,
ягниво да ни донесеш,
ягниво, Гино, й жупане,
и да се назъкь повърнеш,
та да те никой не види.
Ранила Гина й занела,
там си Герджикуф завари,
Герджикуф, още Шаваров.
Герджикуф дума на Гина:
- Остави, Гино, ягниво,
ягниво, Гино, й жупане,
дет си в кунизар завила,
та че се назъкь повърни,
да те душманин не види,
че ти са дребни децата.
А пък Гина хми думаше:
- Герджикуф и ти Шаваров,
я нема в село да пода,
мойте са деца при баба,
при баба, още при дяда,
пък татко хми е кумита,
кумита в тойта дружина.
И аз със вас ша да дойда,
млада кумитка да стана.

(Сб. "Странджа пее", 1962 г. Песента е изпята на събора-надпяване в Граматиково, проведен на 27, 28 и 29 май 1960 г., от Каля Тодорова Костова, 57-годишна от Малко Търново, дъщеря на възпятата в песента Гина...)



Легендата Михаил Герджиков

"Михаил Герджиков дойде в Бунархисар от Урембеглия през една дъждовна и кална нощ... - пише в спомените си секретарят на Конгреса на Петрова нива Анастас Сп. Разбойников. - Беше с черна брада, бяло, матово лице вследствие нощните скитания; с черна мешинена куртка, подплатена с чернен хастар; с червена дебела вратовръзка; с дълга коса, къдриците на която падаха върху челото му; с лек платнен каскет; с наметната къса пушка и презраменна овчарска чанта - тоя върховен нелегален ръководител на Одринския революционен окръг с привлекателната си млада интелигентна фигура завладяваше всеки, който се срещне с него, дори без да му говореше надълго. Неговото име в Странджа и Одринско стана легенда..."
Песента "Герджикуф дума на Гина" открих в една малка книжка - "Странджа пее", издадена от "Наука и изкуство" през 1962 г. Съставителите на сборника са Димитър Осинин, Елена Стоин и Георги Бояджиев. Тримата са записали и дешифрирали нотния текст на 1000 песни, които са били изпети на 27, 28 и 29 май 1960 г. в с. Граматиково по време на Първия събор за надпяване. От тях в песенната сбирка са включени само 60.
"Песента на Странджа прозвуча мощно и самобитно - пише в предговора писателят Димитър Осинин. - Мрачно-героичните мелодии се уравновесяваха с игривия поток на хороводните и общото изживяване беше дълбоко жизнерадостно. Пееха млади и стари, жени и мъже."
С голямо желание проучих спомените на странджанските комити. Те не са пропуснали да отбележат срещите и разговорите, които са имали с легендарния ръководител Михаил Герджиков, нито са забравили жените, които като тях са били жертвоготовни в името на свободата. Райко Петров от Малко Тръново, участник в революционното движение от 1899 г., описва подробно дейността - легална и нелегална, на своите съграждани:
"Имаше и предани жени на организацията в с. Стоилово. Такава беше жената на Стоян Карайбаша - Гина. Тя служеше като местна куриерка. За да не я подозира властта, винаги водеше и детето си. Тя отиваше дори до Мокрушево да дари четата с хляб, тютюн и писма в цедилката..."
Представете си Гина с цедилка на гърба и в нея малката Каля за прикритие пред турските власти. А под детето писмата, които изпращали от София и Бургас за комитите в Странджа и Одринско. И още - срещата на комитата с жена му и дъщеричката...


Михаил Герджиков




Лазар Маджаров                                Георги Кондолов
 

Войводи, въстаници и техните синове, заснети при честване на четвърт век от въстанието през 1928 г.


Чета от Одринска Тракия


Нотни листове на песните "Ясен месец веч изгрва" и "Герджиков дума на Гина"


 

Великденската трапеза поскъпва

автор:Дума

visibility 408

/ брой: 77

Рязкото застудяване удари реколтата от череши

автор:Дума

visibility 447

/ брой: 77

Когато ни свърши руския петрол, бензинът поскъпва

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 77

България в еврозоната - по-реалистично е през 2026 г.

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 77

Извращения

автор:Александър Симов

visibility 441

/ брой: 77

Диверсификация

автор:Мая Йовановска

visibility 411

/ брой: 77

За 10-те постижения след Десети

visibility 398

/ брой: 77

НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ И ГЛЕДАНЕ

автор:Лозан Такев

visibility 428

/ брой: 77

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ