25 Октомври 2020неделя13:57 ч.

Народният - първата сцена на България

/ брой: 215

автор:Светлана Панчева

visibility 1962

"Националните театри не са заведения, в които се печелят пари или дето се заглавиква публиката с безцелни и безсмислени удоволствия. Това са културни учреждения, за които се само харчи, като за университета, библиотеките и училищата"
                                                          Пенчо Славейков



Един млад народ има нужда от облагородяващото въздействие на сцената. Великолепната сграда не е още театър. Тя ще стане такава, когато бъде одухотворена от играта на актьора, с тези думи проф. Иван Шишманов посреща трупата на Народния театър в новата сграда, открита тържествено на 3 януари 1907 г. В модернизираща се София от края на ХIХ век българската интелигенция горещо защитава необходимостта от специална сграда за държавния театър, която да даде, както подчертава Иван Вазов, по-добри възможности "за бъдещото величие на драматическото изкуство в България". Още през 1898 г. с решение на Народното събрание се създава специален фонд за построяването на сградата, който през 1904 г. вече е нараснал до 350 000 лв. Театърът е построен по проект на известните виенски архитекти Х. Хелмер и Ф. Фелнер, автори на 54 театрални сгради във Виена, Одеса, Загреб, Прага, Висбаден, Братислава и други европейски градове и струвала 1 500 000 лв. тогавашни пари. Залата събирала 900 зрители, а цените на билетите били между 1 и 4 лева, за галерията - по 50 ст. В дъното на партера имало място за правостоящи. Високо горе на втори балкон "при ангелчетата" местата били най-евтини и обикновено се запълвали от бедни почитатели на театъра и студенти. Официалното откриване станало със специално написаната за случая пиеса на Вазов "Пролог", последното действие от "Иванко" на Васил Друмев и тържествена увертюра от Добри Христов. През февруари 1923 г. по време на представлението на "Райна Княгиня" декорите на сцената внезапно пламват. Въпреки че актьорите, персоналът и публиката се хвърлили самоотвержено да гасят пожара, огънят изпепелил всичко. Възстановяването на театъра продължило до 1929 г. по проект на дрезденския професор Мартин Дюлфер, който издига напълно нова, модерна сцена и оформя театъра в стила на неокласицизма.
Забележителни актьори като Васил Кирков, Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Вера Игнатиева, Златина Недева, Иван Попов, Елена Снежина и др. са сред основоположниците на трупата и оформят "първото поколение" звезди на театъра. Те блестят с таланта си както в класическия репертоар, така и в постановките на български пиеси, като създават и развиват най-добрите традиции на националната актьорска школа. За изграждането на творческия облик на театъра голям принос имат Пенчо Славейков като директор, а по-късно и Пейо Яворов, Николай Лилиев, Гео Милев, режисьорът Николай Масалитинов. Именно тези високообразовани интелектуалци превръщат Народния театър от великолепна сграда в "едно общо голямо училище, достъпно за всички съсловия, възрасти и умове", по думите на Вазов. Ролята на Пенчо Славейков е изключително важна и значима за развитието на целия български театър, защото той е убеден, че: "Целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура. Театърът е висш културен институт, най-висшият за живота на художественото слово на един народ. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра". В зората на Народния театър първенството на най-много зрители държала пиесата "Иванко" от Васил Друмев. Рекордът за най-дълго играна пиеса принадлежал на Вазовите "Хъшове". Показателно е, че и сега постановката на Александър Морфов "Хъшове" е спектакълът с най-много зрители в репертоара. Самият Вазов, чието име носи сега Народният театър, много обичал да посещава представленията на театъра. Той имал постоянно място на втория ред на партера, което е запазено и до днес и е отбелязано като "мястото на Вазов".
Бомбардировките по време на Втората световна война нанасят огромни щети и на великолепната сграда на театъра, която бавно и мъчително се възстановява, включително и с труда на артистите от трупата. По това време режисьори като Стефан Сърчаджиев, Филип Филипов, Кръстьо Мирски, Моис Бениеш създават постановки на високо художествено равнище най-вече по творби на класическата световна и българска драматургия. А в трупата се открояват актьори като Андрей Чапразов, Стефан Гецов, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Мила Павлова, Рачко Ябанджиев, Асен Миланов, Спас Джонев, Апостол Карамитев, Таня Масалитинова, Йордан Матев, Любомир Кабакчиев.
Последната реконструкция е от 1972 г. до 1976 г., като основната задача на проекта под ръководството на арх. Иван Тонев и художника Дечко Узунов е да се възвърне първоначалния вид на сградата, но и да се модернизира. Сега Народният театър "Иван Вазов" има три сцени - голямата зала с 800 места, камерната сцена със 120 места и сцена на четвъртия етаж, която приема 70 зрители.
Сега трупата на театъра, в която са включени 50 актьори, усилено работи и на трите сценични площадки, като представя около 10 премиери за сезон. Сред най-успешните спектакли на голямата сцена са "Крал Лир" от У. Шекспир, постановка на Явор Гърдев, "Пигмалион" от Б. Шоу в постановката на Леон Даниел, "Вишнева градина" от А. П. Чехов, постановка на Крикор Азарян, постановките на Александър Морфов "Дон Жуан" и "Хъшове". Многобройни са зрителите и на "Крадецът на праскови" по Ем. Станев и "Осъдени души" по Д. Димов, поставени от Бойко Илиев, "Господин Ибрахим и цветята на Корана" от Е.-Е. Шмит, постановка на Сн. Танковска и "Козата или коя е Силвия?" от Ед. Олби постановка на Явор Гърдев на камерната сцена. Народният театър поддържа богат репертоар от съвременни и класически заглавия, насочен към интереса и вниманието на най-широка публика. И с увереност може да се каже, че зрителите отвръщат с любов и преданост на своя национален театър.

 

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 918

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 532

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 379

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 516

/ брой: 201

Протести в Полша

автор:Дума

visibility 0

Безредици в Рим

автор:Дума

visibility 69

Чехия регистрира 1000 смъртни случая за две седмици

автор:Дума

visibility 107

Туск: Борисов е в беда. Допусна грешки, но е демократ

автор:Дума

visibility 106

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 856

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1353

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 556

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ