Насаме с всички

Навярно дълго ще се чудиш на това ми писмо. Но да не те бавя. Отдавна съм срещал твои публикации в различни издания, чел съм ги с интерес, някои от тях си изрязвах и пазя в разни папки. Улавях, че ти си поет с тънък усет, ярка мисъл и талант, който по изключителен начин вниква в човешката душа, усеща нейната дълбочина с тонове, багри, радости и съмнения, подвизи и покруси. Но тази оценка съм пазил за себе си, защото не съм критик, литературен анализатор и мисля, че не е редно селскостопански специалист като мене, па макар да е бил председател на ТКЗС, АПК, зам.-кмет на община, да пише отзиви за Велин Георгиев - поет със значимо присъствие в елита на културния небосклон на България, човек с достойнство, верен на своята родолюбива и поетична кауза, човек, опазил се от "героичните" подвизи на днешните демократи.

Да, така е. Но... до дните, в които прочетох книгата ти "Файтонът - това друго нещо". И наистина то е друго нещо. Колебах се да пиша това писмо, имайки предвид твоята репутация, твоята висока норма на творец, но в края на нещата аз съм твоят читател и като такъв сядам над пишещата машина.
Споделям ти открито... Няколко пъти прочетох и прелистих книгата. Прочетох отново и нещо от поезията ти. И тя е друго нещо. И чудя се към коя категория творци бих те определил. В четвъртата си книга "Файтонът..." си се срещал, опознал и представил 94 автори с различни настроения, мечти, човешки пориви и хоризонти. Съумял си със своя светлина, в умерена форма и в достатъчна рамка да разгадаеш и представиш за любителите на словото авторите с техните радости, тъги, тонове и багри, и многоликост... И всичко това да транспортираш към всички посетители в твоя Файтон, които могат само да ти благодарят за твоя апостолски труд, с който заявяваш, че и в днешното време има творци, родолюбци и ценители на българското слово с художествен вкус и реализъм.
С новата си книга ти доказваш, че литературата е твоята любов и всеотдайност и като истински творец отдаваш всичко от себе си до краен предел на твоите възможности. Ти си насаме с всички, за теб човекът е всичко. Усещаш трепета на жена, която е влюбена, трепета на човека, който мечтае да бъде прегърнат приживе пламенно. Ти знаеш цената на ранените илюзии, още по-добре познаваш сетивата от другата реалност. Пишеш за творчеството на 94 автори, даваш интервюта с такава откровеност... А не виждаш ли, че с твоите анализи, отзвуци за творчеството на твоите гости във Файтона и ти самият израстваш като още по-голям творец, който ни внушава чувството за реализъм, оптимизъм и вяра, че и в сезона на наклоненото слънце, раненото време, в което живеем, няма да е безкрайно. А това може да го направи творец, автор с дарба и психология като теб, това, което е рядкост в днешната литературна действителност.
Благодаря ти за книгата. За мен това е много нещо. Приех я като най-добър подарък за Коледа и новогодишните празници. Аз ти пожелавам здраве с цялата си душа и сърце.
Бъди жив и здрав. И пиши, хората ти вярват, щото си реалист и родолюбец.
И-и-и... Пази се от грипа... Защото още ни трябваш.
С уважение към теб и семейството ти

Петър Доневски, Враца