26 Септември 2020събота07:55 ч.

Снимка Авторката

Отзвук

Нашенското хоро е най-българският израз на заедността

Празникът "Европейска столица на културата" е цяла година, "шоуто" на откриването е само един епизод

/ брой: 9

автор:Пенка Калинкова

visibility 2367

Официалното откриване на "Пловдив - Европейска столица на културата 2019", предавано по телевизията и в различни интернет канали, е основна тема, ако не на цяла България, то при всички случаи на пловдивчани у дома и по света. И няма как да е друго - за първи път български град е избран за европейска културна столица. По принцип това е основание за чест и гордост за цяла България.

Всички предходни разговори и коментари за цената на така наречената вавилонска кула - над три милиона за един час тържество (след което е демонтирана), на късно започналите и незавършени, а някои и незапочнати, инфраструктурни проекти, щяха да останат на заден план, ако... Ако Пловдив и България се бяха припознали в шареното светлинно шоу от 30-метровата кула между северния вход на тунела под Трихълмието и хотел "Рамада-Тримонциум". Да не говорим за звука, защото като гледащите от хотелските прозорци и колкото е възможно в просеката от площада (където ремонтът е временно преустановен) твърдят, че не се е чувало. Е, вярно, порадвали са се накрая на достатъчно продължилата и наистина красива заря. 

Шоуто започна с подгряването на опитната водеща Лили Бързева, словото на кмета Тотев и продължилото по-дълго изказване на българската еврокомисарка Мария Габриел. Същинското начало постави кавалджията на планетата Теодосий Спасов, за финал чухме магичната и митична Валя Балканска с нейния постоянен гайдар Петър Янев. В тази близка до фолклора и народностните ни корени естетическа рамка видяхме и чухме 200 странно скачащи кукери, двадесетина гайдари, четири знаменити пловдивски хорове под диригентството на Диан Чобанов изпълниха нова композиция от Христо Намлиев, наподобяваща празничен химн по фолклорни мотиви. Имаше и други изпълнители, но всъщност последното беше едно от най-сполучливите изпълнения като музика и с пеене на рефрена "Заедно". 

"Заедно" се четеше и чуваше почти непрекъснато, както и често задаваният въпрос - станахме ли 50 000 и все нагоре. Сякаш това имаше някакво особено значение в студената януарска вечер - точно на това място в града се събират всички ветрове. Което доказва "добре свършена" предварителна работа от екипа на фондацията и местната администрация. Който е искал и е могъл да дойде в затруднения откъм транспорт център на града, го е направил. Освен това електронните медии предаваха онлайн. Не това е важният въпрос. Важното е дали имахме основания за гордост през и чрез това, което гледахме. 

Пловдивчани са хора с добро самочувствие, родени в царствен град, запазил се през вековете и увеличаващ славата си с всяко постижение на своите талантливи творци и млади хора. Но като викаме "заедно", не трябваше ли да се хванем на едно хоро, което е толкова нашенски български израз на заедността? На тази заедност, която е основополагащ принцип за европейското единство и самото създаване на ЕС. И най-подходящото място за празнично откриване не беше ли дългата и прекрасна пловдивска Главна улица - от Централната гара до гара Филипово, известна като  улица "Иван Вазов", Голямата Главна "Александър Първи", Малката Главна - от Джумаята до реката с името "Райко Даскалов" и после в Каршияка по Карловска, та до гара Филипово. Красивата архитектура и очертаващите се близко и по-далече хълмове щяха да бъдат естественият декор, а сценични площадки по пътя колкото щеш. Цялата Главна улица е като една много дълга галерия, балконите и терасите, стълбищата също като театрални и музикални сцени, а талантливи изпълнители в Пловдив и областта - много.

Официалното откриване можеше да бъде не в рамките на час, а на цяло денонощие - ден и нощ. Това сме го играли неведнъж - и по време на Нощта на музеите и галериите, и когато честваме годишнините от спечелване на титлата, и на 6 септември - Деня на Съединението и празник на Пловдив. Заведенията щяха да работят на пълни обороти. Нямаше да бъде толкова скъпо цялото начинание, щяхме да спестим милионите за смислени дела, защото важно е преживяването, важна е целостта на духа, истинските основания за гордост, а не да копираме европейски образци. Някои дори казват, че сме повторили кулата в Леуварден 2018. Не знам, не съм била там, ще взема да отворя youtube, за да проверя. 

Трябваше да покажем какво можем, какво имаме, какво наше предлагаме на Европа и смятам, че щяхме да я зарадваме и с традициите си, и с трапезата, и с духа си, и с нашенските си постижения. Защото наистина ги имаме - добре, че е Античният театър, разкопан някога през 70-те години от археоложката Лилия Ботушарова и издигнат отново от арх. Вера Коларова и екип, открит официално през 1981 г. за 1300-годишнината на България, за да имаме къде да посрещаме театрални представления и музикални изяви от програмата на "Пловдив 2019". И както обичаше да казва покойният ерудит и публицист Петър Увалиев, завършил някога Френския колеж в Пловдив: "Трябва ми постижението на някои от наше село. Консумирам ги като витамините, които трябва да взимам сутрин, за да бъда мисловно жизнеспособен. Те са моите витамини." Така мислеше за родното ни изкуство и култура известният български европеец.

И нещо по-професионално - самото място и самата кула като сценичен и технологичен обект не предполагат дълги и дълбокомислени приказки и поетични излияния. Там може само музика да звучи и светлини и видеокартини да проблясват. Но това сериозните сценаристи и режисьори би трябвало да го знаят. Не е грешка на изпълнителите, а на тези, които не са го предвидили. Просто техниката победи хората.

Иначе Пловдив е настроен празнично и горделиво - това се чувства най-вече по Главната улица и в Капана, донякъде и в Стария град. Сигурни сме, че има и много туристи. Чужденците се радват на красивия ни град. Има какво да им покажем - в момента може да се видят десетина и повече качествени изложби - "Необозримо за Кольо К." в Градската художествена галерия. Изложбата на Дружеството на пловдивските художници е в неголямото фоайе на Общинския съвет - изложбената зала на "Гладстон" 32 е един от недовършените проекти, показват се и нови, специално извадени за случая експонати от съкровищниците на пловдивските музеи, бляскава премиера в Пловдивската опера с "Мария от Буенос Айрес" и т.н. Празникът ще бъде цяла година. Откриването е само един епизод. От всичко, което си казахме по сайтове и профили във фейсбук, безусловно означава, че много си обичаме града и искаме най-доброто за него и за себе си като пловдивчани и българи. И да не забравяме, че Пловдив е бил и ще бъде столица на духа. 

Христо Иванов не изключи коалиция с ГЕРБ, но без Борисов

автор:Дума

visibility 45

Ден 79: Яйца и по Столичната община

автор:Дума

visibility 58

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 411

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 381

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 182

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 801

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 470

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ