25 Юли 2021неделя13:31 ч.

Проф. Елена Сюпюр:

Нашите общества губят хора и умове

Заплатите в Румънската академия на науките са от 300 до 1200 евро, вузовете се делят на три групи, а ВАК никога не е била закривана, разказва известната румънска изследователка на Балканите

/ брой: 273

автор:Велиана Христова

visibility 20

Елена Сюпюр работи 45 години в Института за Югоизочноевропейски изследвания при Румънската академия на науките (аналог на Института по балканистика при БАН). Научните й изследвания са свързани с балканистиката, с историята на България, с взаимоотношенията на Балканите. През 1974 г. защитава дисертация "Румъно-български литературни взаимоотношения, 1878-1918 г.)" в Института по литература при БАН. Дълги години работи по съвместни проекти със свои колеги от БАН. Проф. Сюпюр е и Доктор хонорис кауза на Софийския университет.


- От дълги години работите в тесен контакт с ваши колеги от България. Кои са изследователските ви теми от взаимен интерес?
- Още от времето, когато акад. Николай Тодоров беше директор на Института по балканистика при БАН, а проф. Берза - на нашия институт в Румънската академия на науките, бяха  набелязани теми, които са интересни и за нас, и за вас - засягащи формирането на интелигенция и на политически елити в страните от Югоизточна Европа. През ХIХ век българската емиграция в Румъния е огромна, българският интелектуален и революционен център е пренесен в Румъния. През 1982 г. в България бе издадена моята книга "Българската емигрантска интелигенция в Румъния през ХIХ в.", след като предварително обсъдихме ръкописа с професори като Веселин Трайков, Тончо Жечев, Илия Конев. Сега съм поканена да говоря по същата тема в Софийския университет - формирането на интелигенция в емиграция през ХIХ век, на интелектуално движение, на политически елити на Балканите след Освобождението.
Винаги съм работила с колеги от България. Публикувах в издателството на БАН и една книга за българските училища в Румъния преди Освобождението - имало е над 40 такива училища. Изобщо тематиката за създаването на елитите в нашия регион е много богата. Когато правиш сравнителен анализ, виждаш движението на идеите - от Гърция, от Сърбия, от България, от Румъния, Русия, Германия будните умове идват с нови идеи и това движение на идеите е изключително интересно.
В момента работим по съвместен проект с Института по история при БАН, с Румяна Станчева - за политическата литература през ХIХ и ХХ век. За мен ХIХ век е най-хубавият век, най-съзидателният. Има страшно много политически текстове от онова време, публикувани само в Румъния - политически програми, идеи, апели към Европа, програми на БРЦК, на тайния комитет, програми за въстание в България. През 1976 г., когато е Априлското въстание, нашият министър на външните работи пише протест до Великите сили срещу кланетата в България и казва: Ние в Румъния имаме 700 000 българи, румънският народ не може да търпи това, което става в България, и ще се вдигнем, ще тръгнем към България да освободим нашите братя христяни. Разбира се, в Румъния са били не само интелигенти, имало е много търговци, богати българи, занаятчии - те подкрепят културното движение на българския интелектуален елит, който всъщност е политическият елит на България, преди още тя да има държавност. 
- Май че знаем един за друг повече за онова време, отколкото за днес. У нас малко се пише за това, което става при вас.
- В Румъния е същото. Научаваме какво става в България само когато някой българин катастрофира по нашите пътища или обратно, или когато идва лято и всички тръгват за България, защото е по-хубаво и по-евтино.
- Ако сравните политическите елити през ХIХ век и сегашните. Какво показва сравнението?
- О, огромна разлика! ХIХ в. е свят на българите емигранти, учители, автори на речници, на интелигенцията въобще. Те правят всичко без пари, всичко - за родината. С неудържимата идея за освобождаване на България, за създаване на политическа култура у българския народ, на политическа нация, въпреки че още няма българска държава. Те строят култура за политическо съзнание на народа. При тях има това, което днес го няма никъде - огромна културна, политическа и социална отговорност към народа. Тази отговорност аз не я виждам в наше време. Никъде.
- Именно хората на науката, на културата, на духа създават новата българска държава, а днес те са смачкани и изтикани в ъгъла. 
- И у нас, и у вас има маргинализация на интелектуалното движение. През ХIХ век представиелите на интелигенцията са в центъра на държавния и обществения градеж, те са лидерите, те създават съзнанието за българския род и държава. Те създават в Браила Българската академия на науките - първата институция на България; дават измеренията, които характеризират политичеката нация и държавност. Създават политическата култура, на която се основава един народ и въобще еволюцията на всяко общество. Докато сега лидери са икономическите сили, стойностите на обществата са съвсем други. Затова интелигенцията - в цяла Европа, е недоволна днес от лидерства, които не приема.
- Българската академия на науките е първата институция на държавата България, но сега има опити тя да бъде закрита или я убиват финансово. Има ли подобно отношение у вас към Румънската академия на науките?
- Не. Румънската академия на науките има ранг на министерство. Тя е много голяма, има много институти в цялата страна, тя е много силна и държавата я уважава. Никой не се меси в нейните вътрешни работи. Целият бюджет на Румънската академия на науките се дава от държавата и след това вътре се разпределя по институти според техния персонал и задачи. Няма го това унижение, което виждам тук. Има по-строги критерии за напредък на науката, има по-строга дисциплина, но няма никаква намеса и натиск върху учените.
- У нас се иска държавата да дава по-малко, а БАН да се издържа с проекти от Европа. Може ли науката да се издържа с проекти?
- От миналата година към нашата академия работи оперативна програма за около 100 европейски стипендии от по 1000 евро с продължителност на проектите 2 години. Конкурсите бяха обявени в интернет, явиха се много кандидати от институтите и от университетите. В академията бе създаден научен съвет, ръководен от бившия ни председател, който с много строги критерии подбра кандидатите. Освен това академията всяка година обявява и конкурси за грантове по проекти. Но всичко това е допълнително, то надгражда субсидията, която се дава от държавата за заплатите, за издръжка, за изследвания. В последните години намалиха парите за канцеларски разходи и телефони, когато идвам в България по линия на научния обмен, трябва да си платя пътя. Но няма у нас такова нещо, което видях тук в Института по история - от горе до долу студ, няма парно!
- Какви са заплатите на учените във вашата академия? говореше се, че преди 2-3 години са били повишени.
- По-високи са, отколкото тук. Преди 5 години бяха увеличени рязко заплатите за професори и доценти, за останалите нараснаха по нормален път. Преди година с един общ закон за всички бюджетни организации в Румъния заплатите бяха намалени с 25%. И сега в момента в нашата академия един професор получава около 1200 евро, доцентът - около 800 евро, научните сътрудници - около 500 евро, а младите заочват с малко над 300 евро.
- Вярно ли е, че румънски учени, които работят на Запад, сега се връщат?
- Ние сме общества, от които хората бягат - и ние, и вие. Макар че и в Европа има процес на маргинализация на интелигенцията. От хуманитарните институти "изтичането" е по-малко, но това, което знам и което боли, е, че и у нас, и у вас от точните науки хората напускат. Защото не се чувстват в сигурност тук. Подобно е и с други области - тази година например от Румъния заминаха в чужбина около 2000 лекари.
- Заплатите на учените във вашата академия са двойно и тройно по-високи от тези в БАН, а какви са цените?
- Когато през март т.г. дойдох за научна сесия в Благоевград, цените тук бяха по-ниски от тези в Румъния. Но сега виждам, че са пораснали много, особено спрямо заплатите и пенсиите. Обаче и у вас, и у нас виждам хиляди коли - от най-скъпите; в магазина хора мъкнат пълни кошници, купуват като побъркани. Кои са тези хора? А кои са на прага на бедността? Според мен след 1990 г. ние не бяхме подготвени да живеем индивидуално, да носим отговорност дори за собствената си съдба. Но една много малка част от хората бързо се ориентираха, изплуваха отгоре - като след всяка война или революция, направиха фирми и... ограбиха държавите. А мнозинството сега живее в един поток, който ни влачи, не можем да изплуваме. Затова бягат хората от нашите общества. От Румъния около 2 млн. души са заминали в различни посоки. Нашите общества губят хора, губят умове. Миналата година в БАН пенсионираха 400 души от най-добрите учени. Ала умът не се пенсионира. В Букурещкия университет през пролетта пенсионираха няколко от най-добрите професори. Като видяха, че това е глупост, намериха начин да ги оставят да преподават. Имаме и много добри и умни младежи, но не знаем какво да правим с тях. Затова те си тръгват - с хиляди. През ХIХ в. всички учат в други страни, но всички се връщат. Защото обществото има нужда, има жажда за тях. Сега обществата ни имат жажда за мениджмънт.
- Но учените, които заминават, обикновено добре се оправят в "онези" общества. Защо тук не успяват?
- От 1990 г. насам нашите правителства, независимо от коя партия са, не уточниха една скала с приоритети, които да са за дългосрочно развитие. Затова действат моментно, не виждат кое е важното. Така отстраняват нещо, което хората още в ХIХ век са разбрали, че то е важното за бъдещето на една нация. Те не разбират, че с отхвърлянето на науката, на образованието и културата като приоритет ориентират обществото и народа към подкултура. И ги обричат на бедност. Вярно, отношението към нашата академия на науките е по-добро от това на БАН. Миналата година нашият председател писа писмо до българския премиер в защита на БАН, знам, че и други академии на науките в Европа направиха това. Има неща, които трудно се възстановяват, а без тях се върви към гибел. Аз дори казах на моите колеги от БАН: като не ви искат тука, елате в Браила, пак ще приемем там БАН.    
- У нас се говори, че в Румъния е била премахната ВАК, нароили са се хиляди професори без стойност, но сте осъзнали пораженията и сте възстановили ВАК. Така ли е?
- Националната атестационна комисия в Румъния, аналог на вашата ВАК, никога не е премахвана. Но след 1990 г. у нас се създадоха много частни университети и започна голяма девалвация - те нямаха професори, взеха когото откъдето можаха, дори преподаватели от гимназиите. Нивото на знания на техните студенти е ниско, това се вижда в комисиите, пред които те се явяват на държавен изпит, понеже тези университети не получиха лиценз да дават сами дипломи. Започна инфлация на докторската степен - станаха доктори политици от парламента, за които не знаем дали и гимназия се завършили. Когато се видя какво става, около 1997 г. бяха въведени много строги критерии за получаване на докторска степен и за професорите и доцентите. Всички минават през Националната атестационна комисия, тя одобрява докторската степен, професурата и доцентурата, може да върне процедурите в института или в университета. Всички доктори минават през тази комисия, независимо къде са получили степен - в Румъния, в Германия, Франция и пр. Право да ръководят докторанти имат само някои институции и само някои професори, не всички дори в държавните университети. Частните университети нямат това право. Академията има своите критерии в тези процедури, вузовете - също, но бяха въведени общи минимални изисквания, които важат за цялата страна и са много строги. 
- За професор например колко статии в международни списания се изискват?
- Неотдавна излезе указ на министъра на образованието и науката, който важи за цялата страна. За да станеш професор, трябва да имаш най-малко 20 публикации в международни списания, отчита се какви рецензии има върху тях, колко пъти са цитирани в престижни международни научни издания. За доцент се изискват 10 такива статии. В нашите институти по балканистика и по история - и в румънската, и в българската академия на науките, издаваме свои списания само на западни езици и в тях печатат статии учени от цял свят, чиято тематика е свързана с Югоизточна Европа. Това са известни и търсени списания.
Забелязвам обаче, че интересът към региона намаля, откакто влязохме в ЕС. Идват да се обучават при нас докторанти от Западна Европа. Там се ориентират повече към съвременната история, имат много критичен поглед към периодите от близкото минало и понякога той не е необективен. Наблюдават от Европа как сме живели тук в 80-те години и хвърлят вината върху не когото трябва. Аз никога не съм била член на партия и не съм. Ученият по принцип в науката си няма политически пристрастия, той трябва да е обективен.       
- Може би затова никоя власт не обича учените, понеже те не играят по свирката й?
- Така е. Макар че сега всеки публикува каквото му скимне. Журналистите в Румъния - простете, пишат толкова глупости, обиждащи цели народи; глупави неща за историята и обществото, без да имат необходимата информация, знанията и концепциите, за да осмислят миналото и настоящето. Докато в науката всеки труд минава през научен съвет, през научен контрол. Освен това интелектуалният глас винаги е критичен към правителството, независио кое е то. Защото интелектуалецът изхожда от културата на обществата, той има други стойности в мисленето, докато политиците мислят обикновено само за власт и обогатяване.
- Казхте, че не всеки университет в Румъния има право да обучава докторанти?
- Аз преподавам и във факултета по история на Букурещкия държавен университет. Преди имахме свободен докторат - три години изпити и реферати, 2 години писане на дисертация, после се прави комисия и защита. От 4 години е въведена нова форма на докторат - три години изпити и участие в лекции пред студентите, през които трябва да се напише и дисертацията. Не може повече да си купиш докторската дисертация, да я представиш на приятели в N-ския университет и да я защитиш. Аз бях против новата форма, защото докторантът трябва да напусне работата си и да дойде в Букурещ, а после работа не му се осигурява. Но от гледна точка на науката тази форма е по-добрата.
Освен това тази година всеки преподавател във вуз попълни няколко страници отчет за научната си дейност в последните 5 години, тези отчети бяха обобщени във факултетите и ректоратите и бяха пратени в министерството. След това оценяване университетите бяха разделени на три групи. В първата са университети с много наука и с преподаване, във втората са с по-малко научни изследвания и повече преподаване, в третата - само с преподаване. Първите две групи ще получават и повече пари от бюджета. Те имат право да обучават докторанти, а тези в третата група нямат това право. Тези от професорите, които получават право да ръководят докторанти, вероятно ще са по-добре платени. Критериите, по които се предоставя това право, са много високи. Но това, което направи много поразии във висшето образование, е Болонската програма на ЕС.
- У нас тя се приема като връх на организацията!
- Да сме живи и здрави, ще разберете след години какъв връх е. В Румъния за бакалавър се учи 3 години, после част от студентите продължават в магистратура, накрая единици отиват в докторска програма. Преподавам на магистри. Те идват след 3 години обучение и нищо не знаят, налага се да започвам от нулата - какво е Балкански полуостров, какви народи се намират тук, кога са първите държавности и пр. Няма как да образоваш някого по история за три години - цялата древност за три месеца? Колегите в Германия също казват, че Болонската програма е разрушила германските университети, които бяха сред най-престижните.

 
 

Освободено е ръководството на БЕХ

автор:Дума

visibility 373

Очакват 2% годишна инфлация

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 140

Купуваме по-скъпи телевизори на изплащане

автор:Дума

visibility 379

/ брой: 140

Новата COVID вълна вече е тук

автор:Дума

visibility 365

Италия въвежда зелени пропуски за ваксинирани

автор:Дума

visibility 321

Заев пожела на Албания успех по пътя към Евросъюза

автор:Дума

visibility 439

/ брой: 140

Последна въздишка

автор:Ина Михайлова

visibility 1551

/ брой: 140

Злодеите разстрелват поетите заради песните им

visibility 716

/ брой: 140

Федерализиране или разделяне на Украйна?

автор:Чавдар Добрев

visibility 518

/ брой: 140

Арогантност

автор:Деси Велева

visibility 483

/ брой: 140

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ