Насилие! Защо?

Една майка алармира за насилие от учител над деца и твърди, че повече от 3 месеца чака решение на проблема от компетентни институции. Кои са тези институции, за които проблемите на българските деца имат многократно по-малко значение от тяхната собствена обедна почивка или заплатите и ДМС-тата на служителите им? Сигнализирани ли са правилните институции и проявена ли е достатъчна настойчивост? И изобщо на кое стъпало на обществената ни йерархия стоят проблемите на децата ни, след като насилието в училищата е всекидневие?
Защото за агресията на децата обичайно търсим обяснение в медиите например, които кажи-речи по всяко време на денонощието излъчват филми, в които насилието над себеподобните е водещо, разказват за жестоки саморазправи и убийства... Но някак си ги няма онези органи на обществен контрол, които да попитат медиите защо "новините" за насилие, агресия и негативизъм вземат връх за сметка на добрите новини? Няма ли начин обществото да изисква ограничаването им?
Какво място заемат реално (не в предизборното агитационно словопроизводство) в приоритетите на политиците ни училището и образованието на децата ни? Обществото ни се "утешава", че не може да има големи изисквания към учителите, които "държавата държи на мизерни заплати".
Кога и по колко време разговаряме с децата си за добрите и за грозните неща в живота? Непрекъснато се провеждат кампании в помощ на двойки, които имат репродуктивни проблеми, за да им се помогне да имат деца. В същото време всяка втора майка на детската площадка крещи на детето си, нагрубява го и го шамаросва... Преди време резултатите от анкета показаха, че над 60% от българските родители напълно одобряват шамаросването като метод на възпитание! Очевидно мнозина още живеят в 17 или 18 век.
Все някъде трябва да се сложи началната точка на този дебат: "Защо агресията у децата ни нараства неудържимо? Как може обществото да овладее тази тенденция?" И колкото по-рано стане това, толкова по-добре.