Наталия ДЕНИСЕНКО

НАТАЛИЯ ДЕНИСЕНКО е родена в Норилск, Русия. Завършила е Факултета по филология и журналистика на Красноярския държавен университет. След това е била преподавател там. Автор на две стихосбирки, нейни стихотворения и произведения в проза са публикувани в различни вестници, списания и литературни сайтове. През 2022 г. е финалист в конкурсите "Поет на годината" и "Наследство", лауреат е на Международния фестивал за рускоезична поезия "Поет на годината". От 2004 г. живее в Екатеринбург. Творчеството й обхваща различни теми, но след началото на конфликта в Украйна водещи са патриотизмът и военната тематика.



Нашите

А на войниците наши  
очите са ясни.
В тях - безкрая на небесата,
нощта епична.
на загиналите другари
лицата силните,  
на победните знамена
вълните червените.

А на войниците наши
ръцете са здрави.
От огъня ще ни защитят,
с битка ще ни извадят
на къщите от мазетата,
от стаите за мъчения,
от ноктите на врага
острите.

Под краката ни гори
полето бойното,
в тъмнината говори
оръдието дръзкото,
отнасяй, огън,
злобата зверска,
в далечина непрогледна,
невъзвратна.

Щом боят свърши
и димът полегне,
ще запеят войниците,
родните,
истински песни,
истинни
така, че на врага
да му приседне.

Ще минат, ще заздравеят
раните пресните,
на дълбоката пропаст,
там на края,
вие страната спасявахте
камък по камък
и успяхте да спрете
неизбежното.

Нашите момчета,
бронята наша светла,
нашето войнство
непобедимото!
С вас ние стоим
единни,
до вас ние вървим
незабележими.

Превод Боян Бойчев