Натиснатият бутон

Както предварително се очакваше и както всички предварително знаехме, в средата на седмицата довчерашният главен прокурор беше избран за шеф на антикорупционната комисия.

Тази информация не беше новина. Единственото, което предизвика журналистическия интерес, неочаквано се оказа гласуването на опозицията. Цацаров беше избран с конституционно мнозинство от 165 гласа, включващи 27 натиснати от депутати на левицата зелени бутончета. В българския парламент подкрепата или неподкрепата на всяко решение се показва с натискане на бутони с различен цвят. След като предварително са ти взели пръстовия отпечатък. И това може да се окаже някакъв знак, но за знаците после...

Да се върнем малко назад във времето. Преди повече от 6 години лидерът на БСП събрал собствената си парламентарна група и рекъл: "Или избираме Пеевски, или правителството пада." Избраха го. Той така и не встъпи в длъжност. Правителството падна след година. Единственият резултат от "авантюрата" се оказа драстичното падане на доверието на хората към българските социалисти. Щетата не може да се възстанови вече години наред.

В подкрепа на новата почтеност, откритост, демократичност и социална чувствителност беше обявена битката с "паралелната държава". Последователно и непрестанно.

И за да няма неясноти този път, във вторник вечерта ръководството събрало парламентарната група и с гласуване утвърдили позиция да се натисне червеният бутон в сряда. Изненадващо 27 натиснаха зеления. Никой от тях не твърди, че се е объркал.

Пред нас - непросветените, логично изниква въпросът къде да търсим причините. Прекалено простичко е да стигнем до първия възможен отговор - че всички са маскари и че това може да са марионетки, на които някой дърпа конците. Кой ги дърпа? Защо ги дърпа? Накъде ги дърпа? Дърпа ли ги наистина или само така ни се струва?

Това гласуване може да бъде разчетено като различни знаци.

Едните изглеждат доста групови - няма как да не се набива на очи, че Цацаров изненадващо е най-харесван от социалистите от областите Благоевград, Пловдив, Плевен, Бургас... Дали пък областните председатели знаят защо? Какъв ли знак са тези 165 гласа (с 4 повече от необходимото мнозинство), точно когато започва обсъждане на промени в Конституцията за безконтролността на главния прокурор? И когато президентът обяви намерението си да внесе такива промени.

Другите знаци могат да са чисто индивидуални и емоционални (може би затова тръгна обяснението за "личната отговорност"). Те биха могли да бъдат два вида - страх или обич. Страх от преследване от бъдещия антикорупционен началник. Нормално е. Страхът е най-естественото човешко чувство. Ама, като те е страх, защо си се хванал на хорото? Или пък знак за харесване - до такава степен си се влюбил в кандидата, че чак си стигнал до обич. Необяснима. Оправданието за правото на различно мнение в случая напомня за стария виц, в който кучето рекло: "Въпрос на вкус" и се близнало отзад...

Най-големият въпрос обаче е какви са тези силни причини да не мислиш за бъдещето на собствената си партия, за бъдещето на децата си, на които им предстои да живеят и работят в прокурорска държава.

И няма вече сериозна причина да се чудим защо хората ни възприемат като опозиция, но не и като алтернатива на властта на Диктатора и на съдружниците Му.

И пак ли се връщаме в 2013 година?