НАТО и Москва не се разбраха за прекратяване на военните учения по време на пандемията

Русия и НАТО не можаха да се споразумеят за прекратяването на военните учения и проявата на военна сдържаност по време на пандемията. По-рано руският министър на външните работи Сергей Лавров изпрати писмо с такова предложение на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, пише московското издание "Коммерсантъ", цитирано от Агенция "Фокус".
Но от Брюксел отговориха, че дейността на НАТО е отбранителна и нейното засилване в Източна Европа е свързано с руската заплаха. Вместо да спре маневрите, Йенс Столтенберг отново призова Сергей Лавров да актуализира Виенския документ от 2011 г. за мерките за изграждане на доверие и сигурност. Москва обаче не вижда смисъл в това и от своя страна заяви, че и нейната дейност има отбранителен характер, а укрепването ѝ на границите с балтийските държави е свързано със заплахата от НАТО.
Според руската страна подобно съвместно решение в духа на „военната сдържаност“ би било „конструктивна, положителна и ползотворна стъпка“ на фона на пандемията. Беше предложено да се обсъдят и конкретни стъпки за прилагане на тази инициатива на военно ниво. В същото време се твърдеше, че Русия едностранно вече е преминала към забележим спад във военната си активност близо до границите си със страните от НАТО.
Въпреки това членовете на Алианса на фона на смекчаването на карантината в Европа се готвят да възобновят активната военна дейност.
Така на 5 юни ще започнат американско-полските учения, част от мащабните многонационални маневри, ръководени от САЩ Defender Europe 2020. Първоначално беше планирано, че в Defender Europе - най-голямото учение за 25 години - ще участват над 37 хил. военнослужещи от 18 страни от НАТО и държавите-партньори на Алианса.
Но поради пандемията, през месец март ученията трябваше да бъдат преустановени. Сега те ще бъдат възобновени, но в тях ще участват по-малко военнослужещи. Коментирайки тези учения, руското външно министерство каза по-рано, че НАТО събира "ударна сила" близо до границите на Русия. Инициативата на Москва до голяма степен беше насочена към отмяната на тези учения.
Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков заяви пред "Комерсант", че отговорът, получен от алианса на писмото на Сергей Лавров, е "разочароващ". Според него представителите на НАТО "са се върнали към старите позиции, които традиционно заемат, независимо от пандемията и от руските предложения".
Позицията на НАТО беше обяснена пред "Коммерсантъ" от официалния представител на НАТО Оана Лунеску. Според нея Йенс Столтенберг в писмото си, в отговор на предложението, е написал какво, от гледна точка на НАТО, „Русия може да направи за увеличаване на прозрачността и намаляване на рисковете за Европа“.
„Действията на НАТО са строго отбранителни, пропорционални и съобразени с нашите международни задължения. Нашето засилено присъствие в източната част на Алианса е отговор на използването от страна на Русия на военна сила срещу съседите й, и изграждането на нейния военен потенциал в региона на Балтийския регион и извън него“, каза тя пред вестника.
"В контраст с предложението на Русия, ние виждаме, че руските военни дейности и учения продължават - включително мащабни внезапни учения и непрофесионално поведение на пилотите в Балтийско и Средиземно море“.
Наистина до този момент няма пълно ограничаване на военните учения от руска страна. Така в края на април Балтийският флот проведе няколко учения, включващи кораби, самолети, хеликоптери, военни превозни средства и морски пехотинци в района на Калининград.
„Призоваваме Русия да спазва съществуващите правила за прозрачност, включително по отношение на военните учения и разполагането на сили“, каза Оана Лунеску. Освен това тя каза, че Йенс Столтенберг отново е призовал Русия да актуализира Виенския документ относно мерките за изграждане на доверие и сигурност от 2011 г.
Това споразумение предвижда широк обмен на информация за военните сили, планирането на отбраната и бюджетите. В рамките на Виенския документ страните провеждат взаимни проверки и се извършват уведомления за предстоящи военни учения. НАТО обаче смята, че този инструмент е остарял и от няколко години настоява Москва да го модернизира.
На това руската страна отговаря, че козметичните промени в този договор няма да подобрят ситуацията, а напротив, ще „легитимират“ проблема със сигурността в Европа.
„Неведнъж сме обяснявали на НАТО защо не считаме техните идеи относно модернизацията на Виенския документ за основателни и подходящи. Но те вярват, че Русия им е длъжник", каза Сергей Рябков пред „Комерсант“.
"Ако страните от НАТО наистина искат напредък по този въпрос, те биха могли да помислят какво да предложат на Русия и от какво всъщност се интересува тя от гледна точка на осигуряването на собствената си национална сигурност".