НАТО оставили бежанци да умрат от глад и жажда

Десетки африкански имигранти са били оставени да умрат от глад и жажда в Средиземно море, след като призивите им за помощ били неколкократно пренебрегнати от европейски и натовски военни части, съобщи британският в. "Гардиън".
Кораб със 72-ма пътници на борда, сред които няколко жени, малки деца и политически бегълци, отплавал от либийската столица Триполи за италианския остров Лампедуза в края на март. Макар италианската брегова охрана да била уведомена, че корабът е подал сигнал за бедствие и въпреки факта, че плавателният съд установил контакт с военен хеликоптер и самолетоносач от силите на НАТО, никой не предприел спасителна мисия.
Само 11 от всичките 72-ма пътници останали живи, докато корабът се носел от теченията в открито море цели 16 дни. Един от пътниците оцелял, като пил от собствената си урина и ял паста за зъби. След като корабът бил изхвърлен на брега край либийския град Зилтан, един от корабокрушенците починал почти веднага, а друг намерил смъртта си в затвора, след като силите на Муамар Кадафи арестували пътниците и ги държали в плен 4 дни.
Международното морско право задължава всички плавателни съдове, включително военни кораби, да отговорят на сигнали за помощ от намиращите се в близост лодки и да предлагат помощ, когато е възможно, отбелязва "Гардиън". Правозащитни организации настояха за разследване на смъртните случаи, а ВКБООН, агенцията на ООН за бежанците, призова за по-стриктно сътрудничество между търговските и военните съдове в Средиземно море, допълва изданието.
Разследване на "Гардиън" установило, че корабът, който отплавал от Триполи на 25 март, превозвал емигранти от Етиопия, Нигерия, Еритрея, Гана и Судан. Сред тях имало 20 жени и две малки деца. Ганайският капитан насочил кораба към остров Лампедуза, но след 18 часа в морето плавателният съд започнал да губи гориво. Емигрантите се свързали чрез сателитен телефон с еритрейски пастор в Рим, който уведомил италианската брегова охрана. Тя определила приблизителното местоположение на кораба и уверила, че компетентните власти са уведомени. Скоро над кораба прелетял военен хеликоптер с надпис "армия". Пилотите спуснали бутилки с вода и пакети с бисквити и обяснили с жестове на пътниците, че трябва да изчакат спасителен кораб. Такъв обаче не пристигнал. Нито една държава не е потвърдила, че хеликоптерът е неин.
На 27 март корабът се загубил и останал без гориво, носен от морските течения. Хората останали без храна и вода. По някое време на 29 или 30 март корабът им бил отнесен близо до самолетоносач на НАТО - толкова близо, че било невъзможно военните да не го забележат. Според оцелелите от самолетоносача излетели два изтребителя и прелетели над техния кораб, докато пътниците вдигнали на ръце двете умиращи от глад бебета. Помощ обаче не дошла.
Според "Гардиън" самолетоносачът най-вероятно бил френският кораб "Шарл дьо Гол", който по това време бил на операция в Средиземно море. Първоначално френските власти отрекли, но след като им били предоставени съобщения в медиите, които противоречали на тяхното твърдение, те отказали коментар.