НАТО установи шест заплахи

НАТО определи 6 заплахи за своята сигурност, стана ясно от заключителния документ на проведената на 14 юни срещата на върха в Брюксел. Това са Русия, тероризмът, държавни и недържавни играчи, които са предизвикателство за световния ред, основан на правила и демокрация, Китай, киберпрестъпността и разрушаване на архитектурата по контрола върху въоръженията, изброи ТАСС. Освен това лидерите на 30-те страни от Алианса решиха да започне разработването на нов базов документ или Стратегическа концепция за Алианса, която трябва бъде одобрена на следващата среща през 2022 г. в Мадрид и да се борят срещу затоплянето на климата, като повишат енергоефективността на своите армии и намалявайки изхвърляните от тях вредни емисии.
Русия е посочена като най-голямата заплаха. Съюзниците осъждат хибридната руска агресия, дезинформационните ѝ кампании, зловредните кибератаки и намеса в изборите на страни от НАТО. И заявяват, че не може да има нормализиране на отношенията с Москва преди тя да не започне да спазва международното право, пише в декларацията, цитирана от БНР. НАТО декларира, че нe възнамерява да разполага в Европа сухопътни установки за ядрени ракети, но по принцип ще отговори подобаващо на увеличаващия се руски арсенал. Освен това Русия се призовава да отмени наложения на САЩ и Чехия статут на неприятелски за нея страни. Посочва се още, че Алиансът ще се придържа към двоен подход спрямо Русия: едновременно на възпиране и на диалог.  
За първи път в заключителен документ от срещите на върха на НАТО е споменат Китай. Той е определен като държава, която създава "системно предизвикателство" за основания на правила международен ред, на който държи западният Алианс.  Намерението на пакта да възпира и Китай е нова тенденция в политиката му, която не изключва диалога. Алиансът смята, че "Китай създава сериозни рискове в телекомуникациите, в аерокосмическата сфера и в киберпространството".
Особено обезпокоена е НАТО от "сътрудничеството между Китай и Русия във военната сфера, от участието на Китай в учения, които Русия провежда в Евро-Атлантическия регион".
Генералният секретар Йенс Столтенберг съобщи, че на срещата е договорено увеличаване на бюджета на алианса.
Участие в срещата взе и президентът ни Румен Радев. "На срещата на върха на НАТО през 2019 г. поставих въпроса за растящото разделение, което ни дели на страни производители, които развиват своите икономики и социални системи чрез производство на високотехнологични отбранителни продукти и експортират тези продукти, и на страни клиенти, които, купувайки тези продукти, инвестират в икономическите системи на развитите държави и по този начин изостават още повече в своето социално-икономическо развитие. Посочих и пътища за преодоляване на този разрив - технологически, чрез засилване на индустриалното сътрудничество и обмен на технологии при всяка една по-крупна военна сделка", припомни Радев. "Със задоволство мога да споделя, че... вече виждаме начални проекти, които водят в тази посока. Аз съм изключително удовлетворен, защото проектите, които ще обсъдим днес, са... от огромно значение за развитие на отбранителната индустрия на България, на нашия научен потенциал, на частната инициатива и на стартъп екосистемите в България", посочи още държавният ни глава.

Коментар можете да прочетете в статията "Европа - слуга на САЩ".