Национализмът превзема Балканите

Слабото място на радикалните движения е, че възгледите на управляващите партии може да бъдат толкова крайни, колкото са техните. Това пише Даниъл Маклафлин в иралндския в. "Айриш таймс". Той дава примери от политическия живот на Балканите, включително за партия "Атака".
С яростното противопоставяне на опитите на Турция да се присъедини към Европейския съюз, с настойчивите искания за репарации от Анкара заради Първата световна война и с гръмкото говорене за ромското население крайнодясната партия "Атака" е най-резкият глас в българската политика, отбелязва авторът на статията.
"Атака" е творение на Волен Сидеров, който първоначално привлече общественото внимание с телевизионно предаване със същото име, в което обвиняваше за всички злини в България етническото турско малцинство, голямата ромска общност и корупцията на политиците. Десни групи го обвиняваха в краен антисемитизъм, но Сидеров описва партията си като "изцяло националистическа, имунна система за спасяване на нацията от изчезване".
Този подход не само му осигури значително присъствие в българското Народно събрание, но и две места в Европарламента, където един от депутатите на "Атака" предизвика скандал с расистки и сексистки и-мейл за депутатка от ромски произход.
Авторът припомня, че Сидеров привлече най-голямо международно внимание, когато същата година се яви на балотажа с Георги Първанов за президентския пост - събитие, което мнозина оприличиха на отправеното от Жан-Мари Льо Пен предизвикателство срещу Жак Ширак на президентските избори във Франция през 2002 г.
В момента се говори, че звездата на "Атака" като че ли залязва. Голяма част от антикорупционната й реторика беше "открадната" от управляващата партия ГЕРБ на премиера с остър език Бойко Борисов, който в момента има подкрепата на депутатите от "Атака". Някои анализатори се питат дали Сидеров иска да спечели подкрепата на Борисов за президентските избори през есента, но резултатите от социологическите проучвания показват, че популярността на партията му е спаднала на 3 процента.
Подобно предизвикателство към традиционните партии отправи в съседна Румъния бившият придворен поет на Чаушеску Корнелиу Вадим Тудор, лидер на партията "Велика Румъния", припомня авторът. Неговите призиви за национална гордост и патриотизъм и нападките му срещу ромското и унгарското малцинство натиснаха тънка струна в изстрадалата от бедност, нестабилност и дълбоки социални разделения страна след революцията през 1989 г. Но партията му бе отстранена от парламента на изборите през 2008-а.
Някои експерти отбелязват, че слабостта на радикалните партии в Румъния се дължи главно на обстоятелството, че традиционни партии възприемат възгледи, които навсякъде другаде биха били смятани за крайни - като дълбоко морален консерватизъм, силна почит към православната църква и антипатия към малцинствени групи като роми и хомосексуалисти.
"Национализмът не е така силен, както през 90-те години, а популизмът е толкова широко разпространен, че почти измести националистите", е цитирано мнението на председателката на Румънската академия на науките.