Националният литературен музей изпълнява писателско завещание

Писателят Иван Симеонов и съпругата му - актрисата Гинка Спасова, са най-големите дарители на Националния литературен музей. Съгласно тяхната воля, семейният им апартамент е дарен на държавата в лицето на Националния литературен музей. Заръката им е да бъде запазен за вечни времена кабинетът на писателя, а останалите помещения да се използват за литературни и културни мероприятия по преценка на институцията.
Точно 100 години след рождението на Иван Симеонов и в годината на половинвековния юбилей на Националния литературен музей, мемориалният кабинет на името на писателя отваря врати с нов столичен литературен салон. Церемонията по откриването ще се състои днес, 23 октомври, от 14,30 ч. в София на ул. "Славянска" 38, научи ДУМА от екипа на НЛМ.
Истински аристократи на духа, добри и достойни хора, Гинка Спасова и Иван Симеонов остават в българската културна история с благородството на дарителския жест и духовната съзидателност. Пазител на тяхната памет и веществено наследство днес и занапред е Националният литературен музей.
Писателят Иван В. Симеонов е роден на 23 октомври 1926 г. в София. Средното си образование завършва в Италианското училище, а висшето юридическо - в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Автор е на шест стихосбирки, на три драматични поеми, на една новела и на една книга с есета. Сред неговите творби са: драматичната поема "Орфей, Евридика и любовта", драмата "Любовта на Саломе", новелата "Завръщането на блудния син", поетичните книги "Моят Христос", "В търсене на Бога", "Сезони на един живот", "Химни за мистерията на Неизразимото" и др.
Номиниран е приживе за една от най-престижните световни награди - "Джон Темпълтън", която се присъжда на дейците на духа, посветили своите умения и талант на стремежа да разширят представата ни за целта и смисъла на човешкото съществуване. Цялото му творчество - поезия, есеистика, драми и проза, утвърждава духовното в светлината на християнската вяра и е обърнато към "единността на трите свята: небесния, земния и света на човешките ни души", към "неведомата тайна" на битието, към Христос.
"С това съзнание, което имам за Христос и за Неговата свързаност с индивида, бе напълно естествено Той да бъде център на мистичния свят на поезията ми, пише Симеонов.
През ноември 2016 г. Иван Симеонов е отличен от Министерството на културата с наградата "Златен век".