Най-бедните страдат най-много от психични проблеми

 Психиатърът д-р Владимир Сотиров е възпитаник на МУ в София. Работил е в Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" в Нови Искър, управител е на амбулаторията за психично здраве "Адаптация". Член е на Българската психиатрична асоциация

- Д-р Сотиров, каква е причината за масовото разпространение на тревожните разстройства и депресията?
- Тя не бива да се търси в мозъчната биохимия. Независимо че има неврофизиологични дисфункции при емоционалните разстройства, водещите причини са социално-икономически. В това число и фактори, свързани с политиките на държавата в сферата на образованието, подкрепата за родителите при отглеждането на децата, за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи, обществената сигурност, защитата при бедствия, антидискриминационните политики и др. Грижата за опазване и укрепване на психичното здраве не може да се осъществи само и единствено чрез политики в здравеопазването. Затова психичното здраве е приоритет в ЕС. В България то остава неразпознато като приоритет дори от системата на здравеопазването.
- Защо българите да са на водещо място по чести психични разстройства?
- Едното обяснение е високото ниво на несигурност и ограничени перспективи за индивидуално развитие поради социално-икономически ограничения. Бедността също е фактор, пряко свързан с качеството на живот, преживяването за благополучие и в крайна сметка с психичното здраве. Най-бедните в обществото страдат най-много от психични проблеми.
- Защо българите търсят по-рядко лекарска помощ?
- Понятието "психично здраве" все още за повечето хора остава абстракция. Огромна пречка са предразсъдъците, страхът от заклеймяването като "луд", от загуба на работа при представяне на болничен лист с диагноза "психично разстройство". Всъщност нарушенията в психичното здраве са страдание, както и всеки друг здравен проблем. Всичко това води до задълбочаване и хронифициране на психичното страдание. Българинът още няма култура да говори за преживяванията си, използва готови схеми и често няма понятия, с които да обозначи и изрази онова, което преживява. Никой не го е научил на това, нито на умението да се вглежда в себе си и да анализира преживяванията си. Не знае какво е вътрешен конфликт, въпреки че непрекъснато виждаме последиците от множество такива под формата на различни невротични симптоми и оплаквания. Българинът търси помощ, когато единствената алтернатива остава спешната хоспитализация в психиатрична клиника.
- Има ли разминаване между статистиката и реалния брой хора с психични разстройства?
- Официална статистика има, но тя не се използва от взимащите решения за целите на управлението на системата за психично-здравна помощ. Публична тайна е, че числата се манипулират и натъкмяват, за да се отчетат по-високи показатели, за да се привлекат повече средства от публичните фондове и бюджета. Основен проблем е, че официалната статистика у нас регистрира само обслужените случаи. Системата за социално обслужване също има своя статистика. НЗОК разполага с база данни за хората с психични разстройства, които получават лечение. Но няма управленска практика тези цифри да бъдат анализирани и съпоставяни. МЗ не изследва процесите в системата на медицинско обслужване на хората с психични разстройства. У нас не се публикуват (ако изобщо се правят) аналитични или дори статистически доклади на експерти на МЗ. Клиниките регистрират и отчитат всяка хоспитализация на конкретен пациент като отделен случай, като всъщност не се отчита броят обслужени пациенти, конкретните хора, а броят на хоспитализациите. Поради хронично недофинансиране и липса на адекватен контрол, болничните администрации допускат изписване на пациентите преди клинично възстановяване, а повторната им хоспитализация се регистрира и отчита като нов случай. Ако клиника отчете годишно 1000 преминали случая, това не означава 1000 души, а 1000 епизода на обслужване, т.е. 1000 хоспитализации. Няма как да се разбере какъв е процентът на рехоспитализациите и колко са действително обслужените пациенти. А и никой не се интересува. Няма интегриран софтуер за управление и отчетност на клиниките. Законодателят е предвидил изграждане на регистър и е възложил осъществяването му на министъра на здравеопазването още през 2005 г. Няма изгледи и в следващите няколко години да бъде изграден. Един от основните аргументи против изграждането на регистър е свързан с трудността да се гарантира конфиденциалността на информацията.
- Но нали имената и диагнозите на болните ги има например в НЗОК заради отпусканите лекарства?
- Да. Всяка болница има база данни с личните данни за обслужените пациенти; НЗОК събира лични данни за здравноосигурените, които получават лечение; лечебните заведения за извънболнична помощ използват софтуер, чрез който се регистрира и обработва всеки контакт с пациент, а списъкът с множество лични данни ежемесечно се изпраща в РЗОК; доставчиците на социални услуги обработват лична информация за обслужените от тях хора с психични увреждания; ТЕЛК съхраняват експертни досиета на освидетелстваните от тях хора с психични разстройства и т.н. Липсата на единен регистър при това положение не може да се оправдае с етични аргументи. Особено когато става въпрос за регистър на хората с тежки психични разстройства и свързани с тях поведенчески прояви, с които застрашават здравето и живота на околните.


Далеч сме от реформата
Държавата дава по 2-5 лева дневно за храна и лекарства

България разполага с Национален план за действие за психично здраве 2006-2012 г. Но това съвсем не означава, че реформата се случва. Все пак държавните психиатрични болници се финансират с парите на данъкоплатците и гражданското общество има право да участва в управлението им.
Около 10 700 души са постъпили за лечение в психиатричните болници и 18 781 в психодиспансерите (от 2011 г. вече са центрове за психично здраве - б.р.) в страната през 2009 г., сочат данните на Националния център за здравна информация. В психиатричните болници са умрели 98 пациента, а в диспансерите - 36. Общо 771 326 леглодни за годината са регистрирани в психиатричните болници, а в психодиспансерите- 449 208. Само в онкодиспансерите са регистрирани повече леглодни. 
Един пациент в държавна психиатрична болница струва на държавата 1484 лв., а в диспансер със стационар - 628 лв., по последни данни на НЦЗИ от 2009 г.  Дневните за храна и лекарства на пациентите с психични заболявания в диспансер излизат най-евтино на държавата в сравнение с пациентите с белодробни, ракови и кожни заболявания. В същото време НЗОК плаща в пъти повече средства за лекарства за домашно лечение на психично болни. Например центърът за психично здраве в Благоевград се очаква да получи т.г. от МЗ 352 000 лв. за амбулаторно проследяване на болни и по 600 лв. на всеки преминал случай за стационарно лечение на пациенти с психични заболявания.
Годишно 2500 жители на община Димитровград с тревожно-депресивни състояния търсят специализирана помощ. От началото на кризата се забелязва значително увеличение на случаите. По около 100 души на месец са новите пациенти, които търсят психиатър. Сред тях има и хора с добро обществено положение, заемащи ръководни постове, и трайно безработни, и длъжници към банки.
Около 400 са специализираните индивидуални психиатрични практики.
На 1 работещ психиатър се падат средно по около 100 хил. души население, при положение, че съществува държавен стандарт, утвърден с Наредба на министъра на здравеопазването, според който това съотношение трябва да бъде 1:20 хил. 

Източник: Национален център по здравна информация

Лекарствата

Антипсихотиците са 7-и по ред от 10-те най-често употребявани лекарства в Западна Европа. Те са 6-и в таблицата за Централна и Източна Европа, за Чехия са 8-и, а за България - 5-и. Това показват данните на от анализаторската компания IMS Health за 2009 г. По отношение на антидепресантите западноевропейците са на 9-а място, чехите на 7-о.
Кривата на парите, дадени от българите за антипсихотици и антидепресанти е разнообразна, показват още данните IMS Health-България.

Източник: IMS Health-България


Среднодневни пари за лекарства през 2009 г. в диспансерите със стационар за:
 

Фактите

Психичните и поведенчески разстройства засягат над 1/4 от населението на планетата в определени периоди от живота. Това показват данните на доклад на СЗО от 2001 г. Във всяко четвърто семейство има поне един член, страдащ от психично разстройство.
В Западна Европа около 25-30% от хората страдат от някаква форма на психично/поведенческо разстройство в някакъв момент от живота си.
Почти 20% от българските пълнолетни граждани през даден етап от живота си са преживяли психично разстройство, а малко над 11%  са имали епизод на психично страдание с клинична значимост през последната година в рамките на една година, показват данните от национално представително проучване на НЦООЗ през 2003-2007 г.
В България, както и в Европа, най-честите психични разстройства са тревожните, следвани от депресивните. В първата група са фобиите, паническото разстройство, хипохондрията, страхова невроза, натраплива невроза, различни форми на зависимост (от алкохол, наркотици, хазарт), разстройствата на хранителното поведение (анорексия, булимия); сред по-възрастните хора основен проблем са сенилната и съдовата деменция, болестта на Алцхаймер. Емоционалните разстройства от групата на депресиите също са сред най-често срещаните.
По отношение на тежките психични разстройства няма значима разлика между България и останалите страни от ЕС. Но по отношение на честите психични разстройства сме на едно от първите места в Европа. Според изследване на Евробарометър от март 2010 г. около 21% от българите и 15% от европейците споделят, че се чувстват "изключително напрегнати" през по-голяма част от времето или постоянно.
Един на всеки 7 души (15%) от ЕС е търсил помощ за психологичен или емоционален проблем през последните 12 месеца, а 7% са взимали антидепресанти. За България тези цифри са съответно 7% и 4%.

Според СЗО...

През 1992 г., с официалното публикуване от Световната здравна организация на 10-ото издание на Международната класификация на болестите, понятието "психично заболяване" беше заместено с "психично разстройство". Причината е, че съвременната медицина разполага с твърде оскъдни данни за физиологичните процеси, които стоят в основата на психичното страдание. Заболяването предполага чисто медицински поглед към здравословния проблем. А здравето като цяло, и психичното в частност, съвсем не се определят и не зависят само от медикобиологични фактори. Наличието на заболяване допуска съществуването на физиологични и биохимични предпоставки и механизми за неговото възникване и развитие. А в психиатрията такива често не се откриват.
По приблизителни оценки, тежките психични разстройства, към които медицинският модел може относително безпроблемно да бъде приложен, са 2-3%. В останалата група на т.нар. чести психични разстройства попадат различни нарушения на психичните функции и поведението.