Най-красивият спомен на нацията

Ние нямаме рицари, трубадури, шутове. Нямаме замъци и шотландски гвардии, турнири на честта и кръстоносни походи. В нашата история не играе нито един Д'Артанян, нито една Изабел дьо Кроа. Великолепието на един карнавал във Венеция или на една корсарска фрегата ни е непознато.
И все пак в нашата национална памет има нещо, което ни дава правото да не се срамуваме, да не се чувстваме бедни. Наистина то не е свързано с клавесини, родови гербове и шпаги, с препускащи карети и трагични дами. Наистина то е много по-различно от целия този сантиментален театър, експлоатиран така безотговорно от филмовата индустрия на Запад, но в никакъв случай не е по-безинтересно. Макар и по-изпълнено с романтиката на състояния и подвизи, възможни само в обстановката на всеобща обреченост. Неговата красота не е скрита в пазвата на някоя мадам Помпадур или в мебелите стил а ла Хенрих IV. Колкото и да звучи невероятно, неин символ са една бяла риза и един черен перчем, увиснали някъде между небето и земята. И онзи червен карамфил, паднал като капка кръв върху калдъръма на България...
Нашата история е немислима без тези трагични символи, както френската например е немислима без овчарската гега на Жана д'Арк. Те я правят не само по-красива, но и по-романтична. Благодарение на тях ние имаме едно чувство повече за свободата и човешката всеотдайност, за всичко онова наивно, но голямо, което роди песента за „Стояна млада войвода”. Без подвизите и легендите на хайдутството българската нация би загубила огромна част от своето историческо самочувствие и от своето емоционално богатство. Без тях тя не би имала и онова безподобно сливане на народната съдба с природата, което я прави единствена. Нима може да се срещне някъде другаде такова уникално поетично наследство като хайдушкия епос, дето човекът и „зелената шумка” умират заедно, дето борецът и „орловият камък” са братя-побратими! Нима има на света друга гора като българската, готова да изсъхне от скръб по юнака. Тук героизмът и фантазията на народа са неделими. Това придава на хайдушкия подвиг една неповторимост, в която реалност и мистика се прегръщат, за да родят българския романтизъм...
България е родена на Агликина поляна...
В нашата история няма турнири, рицари, железни маски. Но това не й пречи да вълнува сърцето. Тя има своите хайдути и това й е достатъчно, за да бъде красива. Нейните вехти войводи, накичени с босилек и люти рани, са нещо изумително. В едно и също време те са отмъстители и борци, поети и мъченици. Славата и съвестта на народа. Онова чисто начало на българското безсмъртие, покрило земята ни с толкова много легенди и бели обесени ризи...

Сборник есета, 1974 г.
със съкращения

Проф. Андрей Пантев:

Светът не е длъжен да знае, ние трябва да помним

На 3 март 1878 г. държавата България възкръсва на европейската политическа карта. Сбъдва се мечтата за Освобождение, за която са се борили и загинали хиляди български книжовници, просветители и революционери.
Тази възвишена идея за възкръсването на българската държава е проява на истински патриотизъм. В нашата история няма само светлина, има и мрак. Има не само героизъм, но и унизително коварство. Ние трябва да помним и отдаваме почит на всички загинали в борбите за Освобождение, а не на онези, които са се криели и пъдели въстаниците, бунтовниците и революционерите от своите домове.
На 3 март дължим признателност, историческа благодарност, синовен поклон на всички онези знайни и незнайни воини, загинали за свободата на България. Дължим им идеята, че не са живели и загинали напразно. Каквото и омерзение да изпитваме от съвременния свят, ние сме особено място на политическата карта на европейския континент. Светът не е длъжен да знае за 3 март, ние трябва да помним този ден. Трябва да се знае, че има хора, които са умирали за това днес да има знаме и химн, парламент и чествания.

Пред БНР

Проф. Пламен Митев:

България нямаше да я има без договора между Русия и Турция

На 3 март 1878 година се подписва предварителен договор, който възстановява независимата българска държава. Дава се възможност за ново развитие на българското общество. Всякакви напъни датата да се вкара в партийно злободневни акценти са несериозни. Българската държава нямаше да я има, ако не беше подписан мирният договор между Русия и Турция.
Русия е поела ясни ангажименти, че бъдещият мирен договор ще бъде изработен с участието на всички заинтересовани сили. Ако Русия не беше обявила войната, ако не беше пролята тази кръв, българите нямаше да получат своята свобода.
Но не съм съгласен с твърденията, че даром сме получили свободата си, ние плащаме много висока цена за нея. Десетки хиляди българи са избити в тила на турската армия като отмъщение за това, че Турция губи войната. По време на войната са загинали между 40-50 хил. наши сънародници.
Обективната историческа истина би трябвало да се прочита каквато се е случила. Историята е силно повлияна от политическите нрави на времето, в което тя се пише. Неслучайно се гледа на историческите занимания като опит за пресъздаване на въобразената история.

Пред Bulgaria ON AIR