Назад във времето

На 25 март 1957 г шест държави - Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия, подписват т. нар. Римски договори. С тях създават Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Успешното развитие на съществуващата от 1951 г. Европейска общност за въглища и стомана създава предпоставки за задълбочаването на интеграцията между страните членки в различни посоки. Договорите поставят началото на процеса на многонационална интеграция, който променя напълно политическия, икономическия и социалния живот на Европа. Новосъздадените общности стават основа за създаването на Европейския съюз - такъв, какъвто го имаме днес.
Двата договора, влезли в сила на 1 януари 1958 г., предвиждат създаването на общ пазар и постепенно сближаване на стопанската политика на държавите членки, изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомната енергия. В Рим е сключена и конвенция относно общите за вече трите общности Европейски съд и Европейски парламент.
Повечето от договорните условия за ЕИО са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на общ пазар. Клаузите за координиране на икономическата и валутната политика, както и другите сфери, като например аграрна, транспортна или определени аспекти на социалната политика, остават твърде общи.
Да направим кратък преглед на историята на ЕС. През 60-те години на миналия век Франция на генерал Де Гол блокира взимането на решения поради несъгласие с преговорите по финансирането на общата селскостопанска политика. Станалата известна като криза на "празния стол" е разрешена през 1966 г. благодарение на т.нар. Люксембургски компромис, с който се въвежда принципът за гласуване с единодушие, когато става въпрос за значими интереси. Де Гол също така се противопоставя на приемането на Великобритания. Тези години обаче са и период на икономически растеж.
Периодът на 70-те години е белязан от първото разширяване. Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към ЕС. Заради глобалната петролна криза, породена от кратката, но жестока арабско-израелска война през октомври 1973 г., трябваше да бъдат пренаписани договорите за Европейската икономическа общност. През това време се разраства влиянието на Европейския парламент и през 1979 г. европейците за първи път пряко избират своите представители в него.
През 1981 г. Гърция става 10-та държава от ЕС, а Испания и Португалия я последват пет години по-късно. През 1986 г. е подписан Единният европейски акт - договор, с който се полагат основите на мащабна 6-годишна програма за решаване на проблемите със свободната трансгранична търговия в ЕС, като по този начин се създава единният пазар. Изграждането му с четирите свободи на движение на стоки, услуги, хора и капитали приключва през 1993 г.
През 1985 г. е подписано Шенгенското споразумение между 5 от тогавашните 10 страни членки на Европейската общност - Белгия, Западна Германия, Люксембург, Холандия, Франция, за премахване на граничния контрол на вътрешните граници и за единна визова система. Пълното прилагане на споразумението започва 10 години по-късно.
През 90-те години на миналия век са подписани Договорът от Маастрихт - през 1993 г. (Договор за Европейския съюз), и Договорът от Амстердам през 1999 г. Договорът за ЕС регламентира дейността на органите на Европейския съюз (Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Съд на Европейските общности, Сметна палата на Европейския съюз и други) и определя минималните компетенции на съюза в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и други. Решено е и да се създаде Европейски валутен съюз с обща парична единица, по-късно наречена евро. Договорът от Амстердам пък прави значителни промени в Договора от Маастрихт, като увеличава правомощията на наднационалните органи на ЕС. Въвеждат се нови сфери на обединен суверенитет, включващи повече от гражданските права и по-тясно сътрудничество в социалната политика и политиката по заетостта на държавите членки.
2004-а е годината на голямото разширяване - 10 нови страни се присъединяват към ЕС. За България и Румъния събитието е забавено с три години и през 2007 г. те стават пълноправни членки на съюза. През 2009 г. в сила влиза Договорът от Лисабон, чиято основна цел е да реформира политическата система на ЕС. От една страна, се цели разширяването на механизмите за вътрешен контрол и намаляването на възможностите за право на вето на отделните страни членки, за да може съюзът да остане работоспособен, а от друга страна Ч със засилване на правата на Европейския парламент се цели по-голяма демократичност и легитимация на целия съюз.



Празни страници, подписани през 1957 г.

Шестте държави, основателки на Европейската общност, са подписали празни страници в Римския договор на церемонията през 1957 г. Това наскоро разкри британският журналист Дейвид Уили в интервю за Франс прес. Когато се подписва договорът, Уили е 24-годишен британски кореспондент, изпратен от Ройтерс да отразява събитието. "Разбрахме след това, че Римският договор - истинският документ, е от празни страници, защото договорът беше пуснат много бързо и италианците не бяха много организирани, така че след това те трябваше да запълнят истинския документ", разказа журналистът.
Един от организаторите на церемонията тогава - Албер Брюе, потвърди информацията. "Успяхме да разпечатаме само първата и последната страница на двата големи документа. Между тях нямаше нищо освен празни страници", поясни той. Според него вината не е в италианските принтери, а в швейцарските власти, които забавиха влака, доставил документите в Рим. Той добави, че вина имат и чистачите в сградата в Рим, където експертите са работили, тъй като са помислили черновите за боклук и са ги изхвърлили.


Д'Естен: Бързото разширяване
на ЕС беше политическа грешка

"САЩ и британците настояваха за прекалено бързо и безотговорно разширяване... Те искаха да отслабят Европа, тя да остане зона за свободна търговия, без да се превръща в икономическа и политическа сила... Бързото разширяване на ЕС беше политическа грешка по това време." Това заявява в интервю за "Л'Еспресо" един от бащите на ЕС - Валери Жискар Д'Естен. Той потвърждава всеизвестния факт, че стремежът за по-бързото откъсване на източноевропейските страни от руската сфера на влияние е в основата на бързото разширяване на съюза. По думите му Европа на 28-те е престанала да бъде управляема. "Днес съществуват две Европи - едната е Европа на 28-те, прекалено бюрократизирана зона за свободна търговия; другата е еврозоната, стремяща се към икономическа интеграция на Европа, за да стане световна държава", изтъква Д'Естен. Той се обявява за Европа на ядрото държави от 1957 г. и Испания, Португалия и Австрия.


"Пулсът на Европа"

Група германски граждани, подтикнати от "Брекзит"-а и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, създават миналата година "Пулсът на Европа". Целта на неправителствената организация е да се противопостави на възхода на радикализирането на политическия живот. От движението, организирало 58 демонстрации от ноември насам, посетени от близо 20 хиляди души, смятат, че мнозинството от европейците вярват във фундаменталната концепция за Европа, в потенциала й да се реформира и развива, но не искат и да се загърбват съвсем националните политики.


Знамето на Съвета на Европа

Флагът на ЕС с 12-те златни звезди на син фон, които символизират идеалите за единство, солидарност и хармония между народите в Европа, всъщност е знаме на Съвета на Европа. Затова и броят на звездите няма нищо общо с броя на страните членки. Историята на знамето започва през 1955 г., когато Съветът на Европа, който защитава човешките права и подпомага европейската култура, приема настоящия дизайн за собствена употреба. През следващите години той насърчава нововъзникващите европейски институции да приемат същия флаг. През 1983 г. Европейският парламент решава, че знамето на общностите трябва да бъде знамето, използвано от Съвета на Европа. През 1985 г. то е прието от всички лидери на ЕС.




Рим, 25 март 1957 г.


Рим, 25 март 2017 г.
Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер подписа новата Римска декларация със същата писалка,
която е била използвана от делегата на Люксембург преди 60 години