23 Октомври 2019сряда15:11 ч.

Българският торпедоносец "Дръзки", потънал през 1942 г., днес е изложен като кораб-музей

Черно на бяло

Не лъжете. Нашият военен флот воюва срещу съветския

Румънският генерален щаб e поискал от Вермахта цялото българско Черноморие да се подели между Румъния и Турция, за да се накаже русофилска България

/ брой: 184

автор:Христо Георгиев

visibility 3016

От сутрин до вечер ни проглушават ушите как цар Борис III не изпратил български войници на Източния фронт, а неблагодарните болшевики окупирали царството му. Но защо почти никой не споменава какви ги вършат по височайши заповеди моряците на неговото величество? Ами че те водят ожесточени морски сражения със Съветския военен флот и в тях загиват стотици съветски моряци, най-вече подводничари.

Днес ви предлагаме със съкращения само два източника, с които се повдига димната завеса и се вижда кристално ясно, че българският бряг е даден без аренда на Абвера, че нашето море е превърнато във военноморска база на германските морски "братушки". Че в китното ни Черноморие се укриват германски подводници и военни кораби, нещо повече - ремонтират се и се строят нови. А нашите моряци охраняват и морските кервани с петрол от Румъния, с хромова и медна руда от Турция и всякакво друго продоволствие, най-вече наши храни, с което се оказва огромно влияние върху хода на Втората световна война. Само през 1942 г. по река Дунав в Германия са били доставени 8 милиона тона товари!

Има и още нещо, което няма как да премълчим. Обезумелият от лакомия румънски генерален щаб, съгласувано с турските му колеги, предлагат на ръководството на Абвера с приложени карти как да стане това, следното: българското Черноморие да се подели между Румъния и Турция, за да се накажела така русофилска България. Каква е съдбата на това предложение не става ясно. Но сме щели съвсем да я вапцаме. Турците мечтаят за Шумен, гърците до пред Пловдив да е тяхно, на сърбите не им стига хапката Македония, а отколе ламтят и за Перник. Но тая "братска" политика на комшиите ни не се реализира, въпреки морските сражения, които водим срещу руснаците. Защото те пак ни се притичват на помощ по време на Парижката мирна конференция през 1946 г. И България остава цяла. Но за благодарност днес някои USA "главанаци", европарламентьори и сашойордановци ги обявяват за окупатори.

Изказваме благодарност на адмирал Иван Добрев за съдействието му в издирването на материалите.

 "В битка за Черно море"

...Българският военен флот (от 1941 г. преименуван на Морски на негово величество войски) взима участие в защитата на морските комуникации на своите съюзници, търговският ни флот е милитаризиран заедно с екипажите и е използван за нуждите на Кригсмарине (военноморските сили на Германия в периода 1935-1945 г.) През март 1941 г. в София е щаб Адмирал Югоизток, преименуван през юли с.г. в щаб на военноморска група "Юг", отговаряща за действията в Черно, Егейско и Адриатическо море...

В необявената морска война в Черно море между българския флот и съветския Черноморски флот загуби на материална част и жертви сред личния състав дават и двете страни. Загубите на българското търговско корабоплаване през Втората световна война са отразени изчерпателно в нашата литература. Потъването на два от четирите налични български торпедоносеца (на 14 октомври 1942 г. на торпедоносец "Дръзки" и на 19 май 1943 г. на "Смелий") не е в резултат на бойни действия. Дейността на българския военен флот през този период като съюзник на Германия се изразява в: 1. Миннозаградна дейност; 2. Борба с минната опасност; 3. Ескорт на съюзнически превози между Босфора, българските пристанища и Констанца. Омаловажена не само в българската морска историография остава дейността на българските корабостроители през този период. От 1941 г. български корабостроителници се включват в германски военноморски корабостроителни програми, които се изпълняват до август 1944 г. и имат съществен принос в попълването и поддържането на корабния състав на немския флот в Черно море...

В планирането и осъществяването на немските морски комуникации на Черно море маршрутът на конвоите от румънските пристанища до Босфора е избиран близо до крайбрежието с предположението, че съветските подводници и надводни кораби ще се съобразяват с неутралитета и ще зачитат българските и турските териториални води. През 1941 г. по дестинацията Бургас - Варна - Констанца... преминават около 20 конвоя, а през Босфора в двете посоки - 23, в това число пет италиански танкера с товар извършват четири рейса през Босфора. Максимално натоварен е трафикът по р. Дунав...

На 2 август 1941 г. в 21:05 ч. е издадена Директива номер 282 на военния съвет на съветския Черноморски флот: "Подводниците да започнат действия против транспортите, плаващи в български териториални води. Да се проведе операция "ДБ-3" за замърсяване с мини на българските териториални води. При избора на поставянето им да се вземе предвид възможността за действие на нашите подводници в тези води. Бомбардиране на българските пристанища и крайбрежие засега се забраняват"... 

Министерството на външните работи на СССР изразява на 9 септември 1941 г. своя протест пред българския пълномощен министър в Москва относно "превръщането на България, подобно на Румъния, в плацдарм за военни действия срещу Съветския съюз и за нападения през Черно море..."

На 19 ноември 1942 г. главнокомандващият Кригсмарине в доклад на конференция с фюрера се опасява от "внезапна мощна атака в Егейско море от Суецката област. При това врагът би заел бази за въздушни рейдове срещу нашето снабдяване с гориво от Румъния... Парализирането на нашите източници на гориво в Румъния винаги ще бъде една от главните цели на врага". Фюрерът изразява съгласие с това мнение и е убеден, че българите ще отговорят на своите задължения като съюзници при тези обстоятелства...

В София на 3 септември 1941 г. цар Борис се среща с главнокомандващия Кригсмарине гросадмирал Редер по въпросите за използване на българските пристанища като база на немския флот в Черно море. За борба с минната опасност се мобилизират всички сили и средства. Във Флотски арсенал - Варна, основните усилия и средства са насочени към построяването на серия миночистачни катери...

Изключително студената зима през 1941-1942 г. принуждава да се прехвърлят всички водосамолети от Мамая във Варна. Във Военния дневник на военноморската специална команда, България на 22 ноември 1941 г. е отбелязано: "Във Варненското езеро се подготвя стоянка за 10 водосамолета от Мамая." Поради необходимост през лятото на 1942 г. на водолетище "Чайка" се прехвърля един немски ремонтен взвод, а по-късно във Флотски арсенал - Варна, се построява плаващ док за водосамолети. В акваторията на Черно море няма друг немски плаващ док на морската авиация на Луфтвафе... Варна остава базово летище на групата до август 1944 г...

Всъщност Варна се използва като база за ремонт на водосамолетите на Луфтвафе в Черно море...

Непосредствено участие в бойните действия против съветския Черноморски флот България взима, като осигурява противолодъчната отбрана на морските конвои на своите съюзници. Във Военния дневник на 2 януари 1942 г. е отбелязано: "Военноморска група "Юг" със закъснение докладва вероятното потапяне на руски подводници от български въздушни и военноморски сили на 16 август и 15 октомври 1841 г. съответно." На 30 ноември 1941 г. командирът на Черноморската флотилия кап. II ранг Неделчев донася на командира на морски войски за две атаки на торпедна лодка 2 срещу руска подводница... На 16 юни 1942 г. във Военния дневник на германския Главен военноморски щаб е записано: "Българските самолети също са разрушили една вражеска подводница пред н. Емине преди обяд на 16 юни". На 26 юни 1942 г. четем: "Българските сили са обстрелвали вражеска подводница южно от Варна, и то вероятно успешно"...

Липсата на доверие ескалира и през 1943 г. се стига до скандал в българо-румънските отношения, когато Политическата секция на румънския генерален щаб в резултат на срещи и консултации с турски официални среди изработва карта и меморандум и ги връчва на Върховното командване на Вермахта. Съгласно тези документи цялото Българско Черноморие трябва да се раздели между Румъния и Турция с граница нос Емине. Мотивировката е, че така ще се намали "съветската опасност" за Балканите, защото "русофилска България" по този начин ще се отдалечи от СССР и "болшевишката опасност" ще бъде неутрализирана...

Командващият Адмирал Черно море получава доклад от Военноморска специална команда, Варна, че в 07.45 ч. на 16 юни 1942 г. една подводница е забелязана атакувана и потопена от самолети... Българските торпедни катери от Царево са тръгнали за мястото на потапянето...

Пред българските брегове намират гибелта си съветските подводници "Щ-204", "Щ-2010", "Щ-211", "С-34" и "Л-24". През ноември (в периода 16-30) 1941 г. в района на н. Св. Атанас до Варна на минно заграждение "S-18" се натъква подводница "Щ-211". Загиват 44 подводничари... На 6 декември 1941 г. отново в същия район в резултат на нападение с дълбочинни бомби от български водосамолет Ar 196А-3 от състава на 161 ескадрила е потопена "Щ-204". Загиват 43-ма подводничари... През ноември 1941 г. източно от н. Емине потъва и "С-34". Загиват 48 човека. В териториалните води на неутрална България в Черно море през 1941 и 1942 г. заедно с потопените 5 подводници загиват общо 238 съветски подводничари... При оценка на тези загуби важно е да се отбележи, че през този период подводниците са единствените сили на съветския Черноморски флот, които систематически действат на вражеските комуникации...

Броят и личният състав на разположените в България немски части от 38 военни поделения, щабове и учреждения с обща численост 3791 души през декември 1941 г. нарастват към първи август 1944 г. на 220 обекта с 22 047 военнослужещи. Бързо се увеличават разположените във Варна поделения и служби, като до 1944 г. техният брой нараства на 37. Фактически Варна се превръща заедно с Констанца в една от основните немски военноморски бази на Черно море. (Във Варна са разположени и най-големите български корабостроителници, използвани за строеж на кораби за Кригсмарине).

В Бургас са разкрити 10 служби и поделения... В Поморие - Главна военноморска пеленгаторна станция (моторизирана). 

На р. Дунав: в Русе 22 служби и поделения... В 21:00 ч. на 28 август (1944 г.-б.а.) представител на началник щаба на Българската армия информира Военноморска група Юг: "Всички командири на корпуси са получили ясни заповеди от българския Генерален щаб, постановяващи, че никакви промени не трябва да стават в отношенията между българската армия и германските войски и че за разоръжаване на германските войски не може да става въпрос." Очевидно не без основание вечерта на 27 август в главната си квартира Фюрерът обявява, че "се надява да привлече части от българската армия към германската кауза"...

Впрочем командването на германските СС войски планира създаване на българска дивизия от прогермански настроени войници от царската армия и членове на младежката организация "Бранник".  Създаването на дивизията остава проект, но на 13 ноември 1944 г. започва формиране на полк в учебния район Дьолерсхайм. До края на 1944 г. се формира танково-изтребителен полк СС (български N 1) в състав от 581 човека... Първата битка на българските доброволци със съветските войски е на 5 май 1944 г. в района на Щокерау, където в хода на битката са унищожени 14 съветски танка и 2 самоходни артилерийски установки. Впоследствие българската част на 10 май 1945 г. се предава на американците на територията на Чехия...

На 29 август 1944 г. в 01:00 ч. Военнноморска група "Юг" поставя следните задачи: "1. Атакуване на руските сили пред Констанца и Сулина. 2. Нарушаване комуникациите на руснаците по р. Дунав. 3. Връщане към българския бряг, ако припасите от гориво позволят. Да се потопят корабите в дълбока вода и да се прехвърли личния състав в София." 

"България - морският съюзник на Третия райх през Втората световна война (1941- 1944 г.), Петър Даскалов, Издателска къща "Стено", 2016 г.

По искане на хитлеристкото командване

от 2 юли 1941 г. българските териториални води в Черно море се обявяват за "опасни от мини". През втората половина на с.г. в операционната зона на българския Черноморски флот са поставени 1538 мини, а през 1944 г. - още 350...

В западната част на Черно море мини поставят хитлеристки и румънски кораби, а след нападението над Съветския съюз - и съветският черноморски флот.

Сложна минна обстановка се създава и на р. Дунав. Хитлеристкото командване прехвърля по реката военни и търговски кораби, превозва течни горива от Румъния, хромова и медна руда от Турция, хранителни продукти от България, Румъния, Югославия, Унгария. Само през 1942 г. по реката в Германия се доставят 8 милиона тона товари. През 1944 г. под предлог да повлияе на способността на противника да продължи войната Английската Средиземноморска авиация провежда 6-месечна въздушна операция "Гарденинг" с цел да прекрати корабоплаването по р. Дунав. Поставени са 1382 неконтактни дънни мини. През април-май с.г. съветският Черноморски флот също поставя във водите на Долни Дунав 218 мини. На английски мини в Дунав се взривяват и потъват и български кораби - модерният пътнически кораб "Княз Симеон" и новият буксир "Русе"...

По искане на немския морски щаб на бойните кораби на Черноморския флот е възложено да придружават и конвоират германските превозни кораби, движещи се между Босфора, българските пристанища и Кюстенджа. Торпедоносците и торпедните катери "Люрсен" отговарят за безопасното плаване по крайбрежните фарватери; водосамолети изпълняват "стражева служба" по охрана на Варненския и Бургаския залив...

"История на българския военноморски флот", Военно издателство, 1989 г.

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 203

В бъдещия общински съвет ще работя с лице към хората

автор:Дума

visibility 91

Воля и сърце за добрите дела

visibility 202

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 273

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ