29 Октомври 2020четвъртък19:20 ч.

Доц. Румен Воденичаров:

Не можахме да изгоним търговците от храма

Носталгията на нашето поколение е силна, защото се подиграха с труда и усилията ни

/ брой: 259

автор:Велиана Христова

visibility 1889

Румен Воденичаров е роден на 17 декември 1938 г. в Садово, Пловдивско. Завършва химия във ВХТИ, работи в Института по органична химия на БАН и в НИХФИ-София. Един от основателите на СДС, участник в Кръглата маса. Правозащитник. Депутат от Великото народно събрание. През 1997 г. е уволнен от НИХФИ от правителството на СДС. До 1998 г. е председател на сдружение "Хелзинкски наблюдател - България", по-късно - секретар на сдружението.

- Как преценявате атмосферата в обществото по онова време от позицията на изминалите 21 години?
- Времената бяха драматични и неповторими. Хората се отърсваха от страха и излязоха по улиците. Еднопартийната система, липсата на мандатност и тоталният контрол бяха дотегнали на всички, включително и на партийните членове. Антикомунистическите лозунги бяха неизбежни. Но никой не говореше за капитализъм, за  приватизация, за реституция, за неолиберализъм. В началото искахме многопартийна демокрация, гарантирани човешки права и пазарна икономика. За една година с приемането на новата Конституция (1991) ги получихме. После се оказа, че освен  антикомунизъм новите демократични лидери не са имали правилната конструктивна визия. Сляпото следване на плана Ран-Ът започна с ликвидирането на едрото земеделие и животновъдството и продължи с "реформите на Костов" и "приватизацията" на предприятията. Руският пазар замря, а европейският още не се беше отворил. Виновни за напускане на престижното 29-о място в света няма. Безработицата и немотията обезлюдяват българските села и градчета. Прогнозите в един доклад на ЦРУ са мрачни - цигански банди ще вилнеят все по-често, а арендаторите ще си пазят посевите с охранителни фирми.
Наистина "Каква я мислехме, а каква стана". Получи се възможно най-лошото. Тоталитарната държава действаше като фризер. Сега, след изключване на захранването на фризера, избуяха най-различни плесени и гъби във вид на социални злини. През капака на фризера се подават бурените на т.нар. олигарси.
Руският философ Александър Зиновиев нарече установилата се в Русия (респ. у нас) политическа система "демократичен тоталитаризъм" или "тоталитарна демокрация". Свобода на словото има, но от демоса нищо не зависи. 20 години без едно допитване до народа. А в това време се приемат съдбоносни решения: влизане в НАТО и ЕС, спиране на блоковете в АЕЦ "Козлодуй", разрешаване на изкупуването на земеделска земя от чужденци. Вече има територии, в които българин не може да стъпи. Виновни няма.
В една своя песен Висоцки казва "Бег на месте, отстающих нет". Оказа се, че при дългия преход, тъпчейки на място, едни забогатяха, а други оскотяха. Равният старт не се състоя и някои успяха да откраднат повече, отколкото при социализма. Сега съотношението е 1:10. Но това не е социалната държава, която обявихме, че ще строим в конституцията. Това, при наличие на политическа воля у гражданите, не може да продължава вечно. Както се пукат балоните на премиера, така се изчерпва и пословичното търпение на българина. Мисля си, че гръцкият вариант не е изключен и за България. А също и възникване на организации от типа на "Ку клус клан". Не всички млади българи ще остават равнодушни към загиващата българска държавност.
- Във Великото народно събрание депутатите бяха личности, които отстояваха позиции и каузи. Хората знаеха имената на всичките. Сега десетки народни представители са напълно анонимни и такива ще останат до края на мандата. Защо има такава разлика?
- Слушах едно телевизионно интервю с бившия президент Петър Стоянов. То, разбира се, беше тенденциозно, но звучеше убедително. "Идеите бяха победени от парите" - поясни той причината за колапса на източноевропейския социализъм.
По време на 7-то ВНС идеите все още не бяха отстъпили на парите. Нашите демократични надежди сигурно са предизвиквали иронични усмивки у кукловодите. Но приказки като тези, че ДС е стояла зад образуване на коалицията СДС, лично аз не споделям. Това беше идея на един от секретарите на нашето Независимо дружество за защита правата на човека Костадин Георгиев.
Не трябва да се забравя, че ВНС се състоеше от 400 народни представители и половината, в това число и аз, бяхме избрани мажоритарно. Вероятоността в законодателния орган да попаднат нестандартни, популярни и обичани личности беше по-голяма. Йордан Радичков, Валери Петров, Тодор Колев, Кирил Маричков може да не бяха от най-активните, но внасяха определен колорит и намаляваха градуса в залата. Тогава българите слушаха жадно много радио и не изпускаха словесните баталии. Първите неща винаги се запомнят по-дълго. Така са ме запомнили и мен. Куриозното е, че днес не мога да вляза като слушател в Народното събрание (по време на мандата на СДС Вержиния Велчева отряза достъпа на всички "велики" депутати), а хората на пазара в "Дружба" продължават да ми казват "Абе, вие там в Народното събрание...". Някои действително осребриха своя демократизъм и се абонираха трайно за власта.
Проблемите на нашата представителна демокрация започнаха с приемането на пропорционалната избирателна система от двете големи политически сили БСП и СДС. Вотът на избирателите вече само узаконява избора на партийните ръководства, а най-често на едноличния лидер. Всички партии в НС с изключение на БСП са лидерски партии. Ако си с лидера - имаш шанс. Ако ли не - "духаш супата" - както казваше Чичовото. Да чакаш с такава надежда свободата на словото и да се подчиниш на съмнителен авторитет съвсем съзнателно и да заживееш отново като несвободен, за мене е непонятно. Не оправдавам поведението на "политически бълхи" като екскмета Янчулев или някои от царистите и герберите. Предполагам, че аз също имах възможност да стана "най-младият син на партията" както се получи с Татяна Дончева, но и през ум не ми е минавало да правя политическа кариера по такъв начин.
- Наивни ли бяхте по онова време всички, които вярвахте, че се създава демокрация?
- След 20 години не е особено трудно да се оцени посоката на прехода като погрешна. Лозунгът "Държавата е лош стопанин. По-малко държава!" даде началото на голямото безнаказано разграбване. Социализмът от съветски тип имаше лош шанс. Достатъчно беше вместо белязаният Мишка (Горбачов) да се беше появил един руски Дън Сяо Пин, и сега нашите страни можеха да честват 20 години на "реформирания социализъм", така както Китай с гордост отпразнува това, което постигна за 30 години и застана в челото на човешкия прогрес. Пазарно стопанство, ниска безработица и власт на закона без разлика на общественото положение. Много от нашите пладнешки хайдуци в Китай биха получили ефективни смъртни присъди. Не може в 1992 г. България да не е разполагала с поне 1000 стопански ръководители, които да са били честни и в същото време да са притежавали компетентността и менажерската хватка на един министър като Росен Плевнелиев. Но рушителите на системата като д-р Тренчев и Иван Костов уволниха всички "комунистически "директори и замразиха оборотните средства на ръководените от тях предприятия. Руският пазар се срина. Когато по това време писах, че всеки съборен паметник на антифашистката съпротива и Червената армия ще води до нарастване на безработицита, в. "Демокрация" помести  подигравателна реплика по мой адрес. Оказа се, че все пак е имало връзка. От 30 милиарда долара нашият годишен стокообмен се е свил на 600 милиона. А в същото време търговията на Русия с Турция надхвърли отдавна 100 милиарда и продължава да расте.
Сега Бойко Борисов, сякаш свалил черни очила, се догажда какви възможности губим от овладялата ни русофобия. Толкова ли не можа да проумее това по-рано от разговорите си с Тодор Живков, когато е бил близо до него. Лично на мене бившият държавен глава ми е казвал, че години наред, по неофициална договорка с Леонид Брежнев, без знанието на нашите партньори от СИВ, сме получавали безвъзмездно по 600 млн. във вид на енергоносители и метали. Правешка хитрост, но "на ползу роду". Сега СССР и СИВ са заменени от ЕС, но усвояването на фондовете върви мудно под 10% и все още не може да се каже дали сме "на зелено" или  "на червено".
Затова носталгията на нашето поколение, с труда и усилията на което се подиграха, че са били напразни, продължава да бъде силна.
- През всичките тези години се борехте за каузи без да търсите и да вземате нищо за себе си (помня как се борехме заедно да не унищожат НИХФИ). Продължавате ли да воювате в името на Доброто?
- Моят син Румен, спечели конкурс за есе на радио "Христо Ботев" на тема "Моят баща". Той така ме беше обрисувал. "Моят баща все се захваща с работи, които знае, че едва ли ще станат. Но това не е причина да се отказва...".
През 1989 г. се съгласих да стана лице на Независимото дружество за защита  правата на човека на мястото на основателя бай Илия Минев. Но с вписване в устава, че мандатът на председателя е само една година. Всъщност това беше идея за ново ръководство на Петър Бояджиев от Марсилия, но вече 20 години той мълчи и не иска да си припомни, а аз продължавам да инкасирам нападки.
После се съгласих да работя като програмен директор на фондация "Отворено общество", въпреки че имах благоволението и писмо на Сорос до Георги Прохаски да стана изпълнителен директор на негово място. Предпочетох обаче да работя за новата конституция. Сорос ме описва в книгата си "Сорос за Сорос" като върл ксенофоб и националист. Еврейска му работа. Георги Прохаски сега е в списъка на Григор Лилов на милионерите.
След това участвахме в първите преки президентски избори с Велко Вълканов. Получихме 47% и 2,5 млн. гласа. Не успяхме, но пък помогнахме рушителите от СДС да бъдат преодолени още същата година. 10 години използвах свободата на словото на бабуната в Южния парк. Опозиционните лидери така и не се присъединиха. Опитахме се да възродим ОКЗНИ, но отново не се получи. Търговците не можаха да бъдат изгонени от храма.
Сега отправяме поредното послание към родолюбивите българи да създадем Единен национален фронт, който да концентрира патриотичната енергия за спиране на упадъка на българската държава от управлението на Гангстерите за Ефективно Разграбване на България. Каузата има и доста врагове. Накратко, както е казал Остап Бендер на своя рожден ден: "33 года. Возрасть Исуса Христа. Учения не создал, учеников у меня нет".
 

Икономиката няма да издържи второ затваряне

автор:Дума

visibility 288

/ брой: 206

Програмите за коронакризата са с ниска ефективност

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 206

Европарите ще са с 4,6 млрд. лв. по-малко

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 206

Външният дълг стигна 63,5% от БВП

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 206

Меркел: Зимата ще бъде тежка

автор:Дума

visibility 0

Полският президент отстъпва за абортите

автор:Дума

visibility 128

Мадрид се затваря за празниците

автор:Дума

visibility 113

Франция повиши нивото на готовност срещу тероризъм

автор:Дума

visibility 113

Сталин пише стихове, и то какви!

автор:Христо Георгиев

visibility 614

/ брой: 206

Прекрасните пейзажи на Цвета...

автор:Лозан Такев

visibility 510

/ брой: 206

Правото на строеж срещу правото на въздух

автор:Деси Велева

visibility 302

/ брой: 206

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ