04 Август 2020вторник18:09 ч.

Едно към едно

Не надпартиен, а национален президент!

Изказване пред пленума на НС на БСП на 17 август 2016 г.

/ брой: 190

автор:Илияна Йотова

visibility 1710

Преди няколко дни получих въпроси за едно интервю. Единият от тях беше: "Вие сте една от номинациите за президент - какво ви накара да останете, нямате ли усещането, че битката там е предрешена?" Не отговорих на това интервю и не го дадох. Не отговорих, защото смятам, че каквото имам да кажа, тук е мястото - Националния съвет, пред вас, а не пред медиите.
Не отговорих, защото смятам, че нито битката е предрешена, нито някой може да вземе решение, различно от това, което би могъл да вземе Националният съвет на Българската социалистическа партия. Това беше поведението ми във всички тези месеци на номинации и многобройни въпроси на журналисти.
И тогава, когато отбягвах техните доста настървени въпроси, беше именно,

за да запазя авторитета на БСП

А не защото, както някои другари ми приписаха, съм се опитвала да замазвам ситуацията. И като журналист, и като член на БСП това е била винаги моята позиция.
Искам да благодаря на всички партийни другари, на всички над 120 организации, които написаха в своите решения моята кандидатура за президент или вицепрезидент. Дадох съгласието си да бъда номинирана и да бъда обсъждана в хода на конференциите на нашите партийни структури по следните причини. В тази ситуация след петгодишно  управление на Плевнелиев на президентската институция сигурно най-лесното, но едновременно с това най-елементарното, е да кажа, че това е просто един провал. Най-лесното и елементарното е да кажем "Трябва да изберем друг човек, който е пълна противоположност на това, което са представлявали Росен Плевнелиев и Маргарита Попова". Това, уважаеми другари, вече изобщо не е достатъчно. Защото независимо от престрелките между партиите, никой досега не е казал, не е дал ясната визия за това, което трябва да се направи в България и как да се говори от името на България.
За разлика от някои другари - слава Богу, те бяха единици в тази зала - аз не смятам, че президентската институция е маловажна. Не съм от хората, които смятат, че правомощията, записани в нашата Конституция, са никакви. Напротив - важно е как използваш тази институция и какво съдържание вкарваш в начина, по който работиш.
Ще засегна три въпроса.
Първо, по отношение на външната политика. България е на кръстопът не само заради географското си положение. Аз ще изложа пред вас проблеми, които дори не са за един мандат, те са много по-дълготрайни, за съжаление и дългосрочни. В последните няколко години България бавно и славно се превърна в периферия на ЕС. Нещо още по-опасно, по темата бежанци, нелегална емиграция,

ние сме утрешното гето на Европа

Цялата политика на изпълнителната власт, участието на Плевнелиев в различни международни форуми се заключаваше единствено и само в послушанието към "началниците". С днешна дата обаче положението е още по-опасно, защото тенденцията е не просто да слушаме какво казват "началниците", а да станем част от гарантите за тяхната собствена сигурност, жертвайки нашата и на нашите граждани.
Може ли БСП да се справи с една успешна кандидатпрезидентска кампания и утрешен президент и вицепрезидент? Да, може да се справи. Това няма да бъде с магическа пръчка, това са няколко последователни стъпки на важни решения, които ще се вземат следващата половин година, следващата една година, в която България трябва да има ясно решен национален интерес. Не е просто да го формулираш, но и начина, по който трябва да го отстояваш.
Най-опасната перспектива за България коя е? Въобще не вярвайте в тези заплахи на Борисов, че вижте сега тук ще потекат милиони бежанци към нашите граници. Не, уважаеми приятели, най-опасното е, че България ще се превърне в онази нестабилна буферна зона, която ще пази шенгенска Европа, която отвори вратите си за бежанци и нелегална миграция и сега търси лостове как да ги спре. И такива страни като България ще бъдат използвани именно за такъв терен - нестабилни, с хора, които влизат, и никой не знае с каква цел и къде отиват. Последните дни са достатъчно доказателство за това.
Втората важна стъпка -

къде е България на Балканите?

Аз питам: Кой упълномощи България да се причисли към онзи хор на европейски държави, които на всяка цена се стремят да накажат съседна Гърция - наш приятел, съсед. Само защото управлява Ципрас ли? Или защото отново трябва да слушаме онези, които казват "Вие там в периферията на Европа се оправяйте, ние тук ще си пазим статуквото такова, каквото е било десетки години". Ужасни позиции, отстоявани от наши управници в Европа, които за съжаление не достигат до обикновения български избирател, но са факт. И днес, когато Европа говори, че ще остави тези 60 хил. нелегални мигранти и бежанци в Гърция, не ми се мисли какво ще става по нашата граница. Може ли България тук да бъде посредникът? Може ли България да има друго мнение в съвета, там, където се взимат тези решения? Може, да, включително и чрез президентската кандидатура.
Голямата тема за Турция. Първо, бъдещият президент трябва на всяка цена да отстоява друга мигрантска политика, а не цялата тази криза да бъде разрешавана от една-единствена държава, и то от Турция. Второ, това, за което настоявам от месеци наред, България трябва да сложи своето своеобразно вето по отношение отпадането на визите за турските граждани. Това не е толкова предстояща задача, колкото се опитват да я изкарат. Това ще отнеме поне година, година и половина. Много стряскащо звучат думите на министър-председателя и за съжаление точно президентската институция, която по текста на този същия основен документ трябва да ни представлява в международните отношения, въобще не взе никакво отношение. А Борисов каза: "Готов съм на всичко, за да запазя отношенията с Ердоган." Мисля, че коментарът е излишен.
Темата "Русия". Забелязвам напоследък, с приближаването на президентските избори, че

 темата "Русия" стана своеобразен политически флирт

на много политически формации, включително и тези, от които сме чували най-неприятните изказвания, най-отрицателните изказвания. Аз мисля, че тук можем да подходим със самочувствието на хора, които от самото начало на конфликта имат две изключително точни позиции: първа, че не може да се вини Русия само, че тя не спазва Минските споразумения, което е и тема за санкциите. За да се спази едно споразумение, трябват две страни и очевидно то от втората страна също не се изпълнява. И на следващо място, разбира се, темата за санкциите, по която всички в Европа се чудят как тези шест месеца да станат последните за тези санкции, за разлика от президента Плевнелиев, който произнесе най-мракобесното слово в Европейския парламент на тема "Русия". Учуди даже крайните десни консервативни кръгове дори в Полша и в Прибалтика.
Темата за НАТО. Аз мисля, че няма разумен човек в БСП, който да иска отказването ни от този договор. Друга е темата обаче как България защитава вътре интереса си. Знаем ли ние с днешна дата ангажиментите, които бяха поети на срещата на върха във Варшава преди няколко месеца и то специално за флотилията в Черно море? Не знаем. Предстои да узнаем през октомври, но аз съм убедена, че ангажиментите отново ще бъдат скрити от българската общественост, защото очевидно знаят, че това вреди на предизборната им кампания.
Нямам какво да добавя особено по темата "Вътрешна политика и ролята на президента там". Взехме на абордаж едно изречение, което е много странно, каза го Цветанов, после го повтори Борисов и оттам нататък всички медии, журналисти, включително и самите ние. Че президентът, видите ли, трябва да бъде обединител на нацията. Ами, уважаеми другари, да седнат да си прочетат Конституцията, където ясно е записано, че президентът олицетворява единството на нацията. Какво тепърва търсим в това изречение? Или може би тук ГЕРБ имат жестокия комплекс на тема "Обединител на нацията", защото към всички президенти досега можем да имаме всякакви резерви, но единствено Плевнелиев се опита да раздели хората в България. И то раздели младите хора - на такива с шанс и на такива без шанс, на такива, които се опитват да станат разумни, интелигентни, и на други, за които каквото дойде. Ние в БСП знаем много добре цената на националното съгласие и мисля, че няма как да направим грешка в това отношение. Поне аз я знам със сигурност. Най-мразя, като чуя репликата, че

в президентската институция нямало ляво и дясно. Моля?

Демографията не е ли лява политика? Образованието, здравеопазването, все едно ли е кой ще слага вето на законите и кой каква бъдеща кампания ще прави на тази тема?
Сега ми позволете накрая да кажа няколко думи за БСП и за нашето участие в тези президентски избори. Имам самочувствието на член на партията, която може да направи не само добра кампания, не само да спечели изборите, но и да промени политическото статукво и най-важно да промени мнението хората за политици, политика и начин на управление. Схващам всичко това като мисия и кауза - моя, на всеки един от вас, на всеки от партийните членове и на партията като цяло. И в този ред на мисли личните страсти нямат значение. Ако загубим, уважаеми другари, ще платим не просто ние, които стоим в тази зала, тази цена ще я плаща синът ми, вашите синове или внуци.
Допитването в партията е категорично - трябва ни широка подкрепа. Очевидно няма как да се справим сами. Не зная защо се фиксирахме само към АБВ, аз лично съм изрекла достатъчно констатации по техен адрес тогава, когато през 2014 г. бранех партията си от Първанов и от Калфин. И моето мнение не се е променило кой знае колко. Не приемам замерянето и надпреварата със "собствеността" върху една или друга кандидатура. Дни наред слушам интервюта чия е кандидатурата на един или друг номиниран в БСП. Но за мен една от най-грешните тези и пагубна за БСП е тезата, че  "печелившата кандидатура е непременно надпартийна". Какво означава това? Че в БСП няма кадърни хора? Че в БСП няма достойни хора? Или въобще, за която и партия да говорим. Аз предлагам това понятие "надпартиен президент", "надпартийна кандидатура", "надпартиен президент и вицепрезидент" да бъде изхвърлено от нашата кампания и от нашите документи. За мен в този случай е важно как

нашите президент и вицепрезидент да бъдат националните кандидатури

Повтарям националните кандидатури неслучайно.
Ще подкрепя кандидатурата, която предложи Изпълнителното бюро, на ген. Румен Радев. Ще я подкрепя след номинациите му в БСП, след решението на коалиция БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, след разговорите с други партии. И най-важната причина, поради която ще го подкрепя и взех това решение наистина в последния момент, ще го подкрепя, защото този човек показа в моите очи, че най-важното за него е българският трикольор и понятия като "национална чест" и "достойнство" имат смисъл. Ще работя за тази победа!

Борисов обеща милиони и на зеленчукопроизводителите

автор:Дума

visibility 126

Туроператорите излязоха отново на протест

автор:Дума

visibility 126

Румен Гълъбинов: Кризата е безпрецедентна

автор:Дума

visibility 270

2 млн. по-малко чужди туристи у нас заради КОВИД

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 147

Русия пуска ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 419

/ брой: 147

Помощник на Тръмп иска добри отношения с Русия

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 147

И Десети ноември няма да помогне

автор:Спирдон Спирдонов

visibility 462

/ брой: 147

Защо властта мрази българската музика?

автор:Альона Нейкова

visibility 445

/ брой: 147

Датата

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 147

Ново време

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 147

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ