Не съкращавайте окатите

Открай време е било така. Впрочем, започнахме да го забелязваме очеболно през последните 20 години, защото с предишните партийни назначения някак бяхме свикнали. Най-възрастните едва помнеха, че са ги наемали заради качествата им, по-възрастните се бяха примирили, а ние не вярвахме, че може и по първия начин - с можене. Назначаването на "наши хора" тъкмо започваше да затихва перестроечно и още през пролетта на 1990-а СДС си спретна банка кадри. Тогава окончателно разбрахме, че повечето не сме в "схемата". Колкото по-бързо бе осъзнато това "правило", толкова по-безболезнен стана личностният "преход" на всекиго. Схваналите бързо, че демокрацията всъщност е процедура и има смисъл, когато се спазва и е еднаква за всички, им донесе повече печал.
Колкото повече се занимавам с "криенето" на информация от задължените по закон да информират обществото, толкова повече ми става ясно, че все по-рядко това става с умисъл. Ужасно е да се изрече на висок глас. Пък и дано е само подозрение, ама май става дума просто за т.нар. липса на "административен капацитет". Тази липса по царско време, главно ресурсна, става все повече физическа. Което не извинява чиновниците. Мнозина от тях не знаят за какво точно получават заплатите си, но пък знаят кой кога ги е назначил и отдавна са пресметнали докога ще останат "на топло". И понеже са мандатни, всичко е като за последно. Калабалъкът, назначен по  формулата 3-5-8, се разотиде. Дойдоха нови "сили", повечето за пръв път стъпващи в администрация. И през ум не им бе минавало, че тази работа не е толкова проста, колкото изглежда, че това не е "служба", а професия.
С просто око се вижда как работят системите там, където по-рядко е пипано "политически". Служителите си знаят задълженията, спазват процедурите и закона и не чакат някой да ги подсеща за вътрешните правила на ведомството. Ей тези хора стават все по-малко в кризата. Защото, като опре до съкращения, отива си "ничият", ако да е кадърен и често гръбнак на звеното.
Тогава настъпва безвремието на безхаберието. Минават месеци и години дори, докато партийните кадри научат преките си задължения. И още толкова, докато започнат да ги съблюдават. С уговорката, че това се случва само ако патронът, макар партийна фигура, е амбициозен професионал. Ако не е, здраве да е!
Идват и си отиват одити и проверки, четат се доклади, набелязват се мерки за отстраняване на слабостите, но няма кой да ги приложи. Капацитетът на партийните "капацитети" е ограничен. С всеки изминал ден те все по-ясно разбират, че тази работа не е за тях, ама като им е гласувано "високо доверие"... Пък и криза е, заплатата - сигурна, осигуровките върху цялото възнаграждение, отпуската - гарантирана.
А времето върви, четвърта година сме в ЕС. Един Дончев няма сам да докара европарите. Сами трябва да си ги изкараме, дами и господа. С административен капацитет. Ама не само по ОПАК, а още при подбора на послушковците. Накарайте ги да работят или ги махнете. И не съкращавайте окатите, без друго те отдавна са Самуилови воини.