Не сме богове

"Момче или момиче искате?" - бъдещите родители често чуват този въпрос. Съответният желан отговор вече може да се осъществява на практика, след като в някои щати на Америка и северната част на Кипър се предоставя възможност да се направи този (полу)осъзнат съдбоносен избор.

Обаче. Доколко са законни подобни процедури? Кой носи отговорност, ако нещо се обърка? Има ли място за етика, когато над всичко свято се издигат парите, прибирани от специалисти по репродуктивна медицина, и прищявките на кандидатите за мама и татко, подплатени с дебели портфейли и златни кредитни карти? Такива въпроси може да се задават безкрай.

Има ли кой да отговори на тях? Щом днес се дава правото да се посочи полът на детето, утре някой ще плати за определен цвят на очите или косата му, а другата седмица ще се сети да настоява за по-висок коефициент на интелигентност. И какво следва? Нима в предродилните клиники ще се влиза като в супермаркет, където може да се поръчат определена визия и качества на чаканото отроче? Ще измислят ли и "горещи промоции" - плащате за 10 предпочитания, а 11-ото е подарък? Или ако искате "тяло на Давид", ще имате и "гръцки нос" само на половин цена?

Въпреки че са атеисти, със сигурност някои ще се сетят в този случай за Господ. Но ще се намерят и такива, които с радост биха се възползвали от "напредъка на технологиите". Харесва ли ви? Не? Въпрос на нагласа. И на състоянието на банковата сметка.

Замислете се обаче: ако лично вие имахте възможността да изберете пола на детето си - това, което вече имате, бихте ли се възползвали? Трудно е да си го представите? Тогава питайте собствените си родители за същото. И им благодарете. Защото не са богове. И именно заради този факт сте такива, каквито се появихте на бял свят - според моментното решение на провидението или щастливата случайност на природата.