28 Март 2024четвъртък11:35 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Ева Борисова:

Не сме осъзнали, че училището е общност

Българските ученици вече имат голям проблем с психичното здраве, казва членът на УС на асоциация "Родители"

/ брой: 212

автор:Велиана Христова

visibility 2060

Ева Борисова е завършила медицина, след това "Управление" в българо-френския център "Марком", специализирала е в Марсилия управление на фармацевтичната промишленост и на частни болници. Представител е на една от големите фармацевтични компании в България. Тя е сред основателите на асоциация "Родители", създадена през 2001 г., работи в нея на обществени начала. Дълги години е член на училищно настоятелство, била е и негов председател. Има три деца - голямата й дъщеря е на 19 години, по-малката е на 12, а синът й е 5-годишен.   

- Да започнем с поправката в закона за просветата, според която забавачката за 5-годишните деца ще стане задължителна. Но мнозинството иска групите да са не само в детската градина, но и в училище. Родителите ще одобрят ли толкова малки деца да учат заедно с 15- и 18-годишни тийнейджъри?
- Подобно на всички въпроси, и този зависи от начина, по който това ще се случи. Тревогата, която ние изпитваме, е, че училищната среда продължава да бъде непригодена дори за първокласниците. Защото ние имаме доста консервативна учебна среда - в начина, по който са подредени класните стаи, твърде много деца в една класна стая, особено в големите градове. Тази среда определено представлява проблем за 7-годишните, а ако сложим и 5-годишните, естествено ще се задълбочи проблемът. Но ние виждаме в това и една възможност. Ако в училище се направят групи с целодневна организация на обучение, и то по начин същия, както в детската градина - защото трябва да се гарантира равно качество на услугата и това предполага подобен подход - тогава има възможност за по-голяма приемственост между учителя, който преподава на детето в детската градина, и учителя, който ще го поеме в първи клас. Това е възможност за училището да преосмисли политиката си за най-малките. Защото едно от нещата, които много ни тревожат, е, че класната стая на I клас твърде малко се различава от класната стая на ХII клас. Тя не отговаря на нуждите на възрастта и това в никакъв случай не е развиващо по отношение на децата. Така че, за нас не е непременно неприемливо предучилищните групи да бъдат организирани в училище, но това трябва да стане с достатъчно грижа и с достатъчно ресурс. Попитах обаче главния архитект на София дали с новите устройствени планове се предвижда строителство на нови училища, за да не учат децата на две смени. Той отговори: "Не". За какво говорим?
В дебатите за 5-годишните усещането ни е, че идеята е да приберем децата - да не са на улицата, да не са в семейството, да ги приберем в някакви по-големи групи, но не е видимо как управляваме качеството на процеса. Особено в големите градове има уплътняване на групите, събират се по 25-28 деца, което не е добре от гледна точка на оношенията учител-ученик. Много трудно е да се постигне качество на човешките отношения, лично отношение, личностно развитие на детето. Дори в детската градина при такива големи групи учителката няма никакъв друг избор, освен да има едно почти пъдарско отношение към децата - дисциплина и пак дисциплина: седни на столчето, ръчичките отзад. Тя няма особени възможности за пълноценно общуване, когато групата е от 28 деца.
- Значи според вас групите за малките деца трябва да са по-малки?
- Категорично. Групата трябва да е най-много 11 до 15 деца. Това е начинът да развиваме детето, а не да увредим неговото психично здраве. Когато децата ходят на детска градина в такива големи групи, това по какъв начин разива социалните им умения? Няма среда, в която те да могат да влизат в контакт помежду си по един пълноценен начин. Това е много голям проблем, но той е свързан с необходими ресурси. Когато казваме "общините са готови", по какъв начин разбираме тази готовност? Как я мерим? Важно е да не сложим децата в казарма, те трябва да бъдат наистина в група. А ние се радваме на боядисаните стени или на басейна в детската градина, но не виждаме онези неща, които правят от малкия човек човек. Тревожи ни, че според всички международни изследвания българските деца започват да имат много сериозен проблем с психичното здраве. Те са най-нещастните, най-неудовлетворените, особено в по-горните класове. Това според нас в голяма степен е свързано и с управлението на средата, и с типа взаимоотношения между учителя и ученика, между семейството и училището.
Другият критерий е развитието на нови образователни технологии - много повече трябва да се набляга върху развитието на социални умения у децата, т.е. умения за общуване в група, умения за споделяне, за взимане на решения и пр. Нямаме развит инструментариум за постигането на такова нещо, но българската наука изобщо не се занимава с този проблем. Да, имаме добри програми за това как децата от ранна възраст да различават триъгълник от квадрат, но нямаме програми за това да научим децата кога трябва да дадат играчката на другото дете и кога - обратно, имат право да откажат и другото дете да приеме този отказ. Това е част от житейското израстване. Липсата му в по-късна възраст се проявява като неумение за работа в екип.
- Изненадващо бе съобщено, че ще отменят външното оценяване след V и VI клас. Аргументът е, че децата се претоварват. Така ли е?
- Бих казала, че начинът, по който досега е правено външното оценяване, не е много информативен. Това бе потвърдено току- що и в доклада на Световната банка за българското образование. Това, че децата са минали външно оценяване в IV, V, VI и VII клас, не ни е помогнало много да разберем колко те всъщност научават и какви са проблемите в системата. Което уж беше основната цел на външното оценяване. Ако го отменят, поне няма да се случи както миналата година - през целия май месец някои училища просто не учеха, правеха външно оценяване. Така децата пропуснаха част от учебния материал. Но решението изобщо да няма външно оценяване в V и VI клас според мен е крайност. Може би не е необходимо в тези два класа абсолютно всички деца да минават през външно оценяване. Би могло да се направи на квотен принцип, с представителна извадка - по начина, по който се прави това в международните оценявания. Дали трябва да отидем в крайността, при която изобщо не искаме да правим външно оценяване? Според мен това не е най-доброто решение. Трябва да се прави оценяване поне на квотен принцип, защото ако искаме да разберем откъде идват проблемите, има ли динамика в развитието, не можем да си позволим да чакаме три години, за да видим какво се случва.
Големият проблем е, че се прави външно оценяване, без изобщо да знаем защо го правим. Какво оценяваме? Дали трябва да оценяваме по всички предмети поотделно, или да оценяваме някакви ключови компетентности? Това всъщност е проблем на недостатъчно ясно поставена цел. На мен като родител досега никога не ми се е случвало в началото на учебната година да ми кажат: вашето дете тази година трябва да научи ето тези 20 неща. Другото е инструмент на научаването, но тези неща не може да не ги знае. Може би е разумно да се оценява само компетентността по български език и по математика - двата предмета, които за тази възрастова група  са основата на развитието на детето по-нататък. Ако в тези две ключови области не са постигнати добри резултати, по-нататък в останалите предмети не би могло да има развитие на знанията. Ако трябва да обобщя: струва ми се, че твърде резки движения се правят, малко необмислено се правят. От една крайност, в която всички ученици се явяват по всички предмети, отиваме в друга крайност, в която никой на нищо не се явява и нищо не се оценява. Това за мен е липса на последователност. От главния секретар на министерството чух, че тази година външното оценяване е струвало 6 млн. лв., догодина ще  струва 4 млн. лв. Е, ако го премахнат в V и VI клас, ще спестим тези 2 милиона, но дали това е водещото? Няма бързи и лесни решения. Винаги те тябва да бъдат подчинени на въпроса "защо го правим?" Това ни тревожи в последите години - много искаме да действаме, правят се разни неща, работи се в системата, но въпросът "защо" остава без отговор.
- Не са ли подобен проблем и матурите? Оценките се натъкмяват по усреднени резултати, показани от учениците.
- Ние от асоциацията бяхме сред най-големите застъпници за провеждане на матурите, като си представяхме, че те би трябвало да покажат определени ключови компетентности на децата. Матурата по български език и литература, си мислехме ние, би трябвало да покаже умението на един млад човек да формулира определена теза и да я докаже по смислен начин. Това е умение, което е необходимо, независимо от това какво работите. То показва и умение за учене; показва, че детето е в състояние да разбере един текст и да формулира позиция по отношение на него. Винаги сме пледирали това да бъде под формата на есе, като текстовете, които се използват, да не бъдат тези, които децата учат по литература. Смисълът е да се оцени възможността на детето да анализира текст и да формулира собствена теза по него. Това е практиката в много страни по света. А за втората матура смятахме, че тя цели детето да определи коя е областта, в която според него самото то е особено добро. За такъв тип матура трябва детето постоянно да бъде подкрепяно в търсенето на отговора "в какво съм най-добър". А в момента странното е, че 80 на сто от децата избират да се явят на матура по предмет, с който няма да кандидатстват във висше училище. Защото не искат да рискуват, че една ниска оценка на матурата би им създала проблем за приема. Много е странно на какво ги учим. Не да си отговорят "в какво съм добър", а да мислят за предмета, с който ще кандидатстват. Начинът, по който определяме целите на зрелостния изпит, трябва да определи целите на цялото образование с отговора на въпроса: "Защо съм в училище? Според нас, самата философия на матурите в известна степен бе сбъркана.
Когато стигнем до начина на оценяване, става пък още по-ужасно. Навсякъде в света, за да получите тройка, трябва да отговорите правилно на половината от въпросите на теста. У нас се прави друго - гледат как се разпределят децата, тези с най-ниските резулатати получават тройка, а другите с най-високите - отличен. И така някак поравно ги разпределят. При това положение нормално е, че висшите училища и работодателите се питат какво им казват резултатите от тази матура. В момента ученикът може да изкара тройка с абсолютно случайно налучкване на отговори. Разликата между двойката и тройката е никаква, а би трябвало да е много голяма. Защото това формира основата, без която не можеш да бъдеш част от обществото, не можеш да работиш нищо. А нали уж обществената поръчка към средното образование е да даде на децата възможност да завършат нормално цикъл от знания и умение по начин, който да им даде шанс оттам нататък да работят и да се развиват в обществото. В момента сме много далеч от такъв резултат. Дори има връщане назад спрямо резултати, които сме имали в минали години.
- Като заговорихме за Световната банка, в доклада бе отчетена липсата на връзка между училището и родителите. Тази връзка сега май се свежда до родителските срещи?
- Родителските срещи нямат за цел да осъществят такава връзка. Връзката означава ние да се съберем, да обменим мнения и да вземем заедно решения по значими за нас въпроси. Такова нещо в родителските срещи не се случва. На тях се прави нещо, което абсолютно не е редно да се прави в група - коментират се публично оценките по предмети или поведението на отделния ученик. Това е нещо, което по всички правила трябва да се прави в индивидуален разговор, когато човек не рискува да се изправи на публично унижение пред всички останали родители. Не разбирам защо продължава да ни учудва, че на родителски срещи ходят само родители на отличниците, с които учителите нямат кой знае какво да си кажат. А когато децата имат пропуски и недобро поведение, родителите максимално отлагат връзката с училището, защото не искат да признаят публично, че не се справят и че имат проблеми. Това е съвсем нормално. Не искам да ме унижават публично заради някакви неудачи, които в определен период може да се дължат просто на възрастови особености на детето. Те в никакъв случай нито мен ме правят лош родител, нито детето го правят лошо дете. Начинът, по който ние сме структурирали отношенията помежду си, бих казала, че унижават всички, дори учителите.           
За съжаление, има изключителна затвореност на училището по отношение на идеята родителите да бъдат включени пълноценно в процеса на управлението и вземането на решенията. Не е възможно да се направи училищна автономия, без да има отговорност за резултата. Освен това участието на родителите често се представя единствено като контрол над директора. А целта не е ние да се контролираме и да си казваме "ти си лош". Целта на участието на родителите е те много по-добре да разбират проблемите, пред които се изправя училището, а от друга страна - по-добре да разбират по какъв начин децата биха могли да бъдат подкрепени. Родителите трябва да участват във важни неща като например избирането на извънкласни дейности. Участието на родителите в диалог с учителите и директора подпомага и развитието на самата родителска общност, на нейния капацитет. Ако имаме реално родителско представителство в училище, се предполага, че родителите ще са много по-наясно за това какво се случва в училище, но и за това какво се очаква да се случва извън училището. В нашето училище например, макар вечерният час да е определен до 22 ч., ние смятаме за нормално за първолаците той да е 20 ч., за петокласниците - 21 ч., а 22 ч. да е за гимназистите. Това е правилото, с което всички ние като родители сме се съгласили и настояваме да го спазваме. 
- Не ви ли упрекват, че нарушавате права, дадени на детето?
- Понякога това да кажем "не" в много по-голяма степен отговаря на неговия висш интерес и на неговите права. Защото детето има право на безопасност, има право на сън, на сигурност. А ако се съобразим с неговото желание то да седи до 22 ч. на улицата, всъщност нарушаваме всички други права, които то има и които са важни за неговото израстване. Правата на децата се разбират по много странен начин от нашето общество. Очакваме те да се държат като възрастни. Да, те имат определени права, но все пак са деца. Степента на свобода и степента на отговорност, която върви с тази свобода, трябва да се увеличават постепенно. А ние като че ли разбираме правата така: да ги оставим да правят каквото си искат. Което само ги обърква и те се чувстват изоставени, защото разчитат това като незаинтересованост от наша страна. Този проблем е както в училище, така и в семейството. Това, че ние не си говорим по значим начин помежду си, не споделяме разбирането си какво означава "висш интерес на детето", води до ситуация, в която правилата в училище са едни, вкъщи са други и накрая семейство и училище само взаимно се обвиняват. Ние търсим постоянно виновни, а не търсим съгласие как да създадем среда, която да бъде достатъчно позитивна по отношение на децата. И да им създава рамките, които им дават необходимата сигурност според особеностите на възрастта.
- Ако съм на мястото на министъра, бих поискала да чуя от вас всичките тези неща и тогава да започна да правя закон за училищното образование...
- От 10 години се борим за такова нещо, но уви... Големият проблем е, че вечно се правят опити за реформа, без да се изясни философията. Това е проблем и на новия закон, който се подготвя сега.
            
   
       

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 0

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 0

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ