Не всеки, който гледа, може да види

Френският историк на изкуството и специалист по класическо ренесансово изкуство Даниел Арас тълкува велики творби на световно признати майстори на четката като Тициан, Питер Брьогел Стария, Диего Веласкес и др. в книгата "Да гледаш и да виждаш", издадена у нас от ИК "Изток-Запад". Луксозното издание съдържа над 50 цветни илюстрации и детайлни фрагменти, в които изкуствоведът анализира отделни елементи.
В "Да гледаш и да виждаш" (с подзаглавие "Описания") Даниел Арас тълкува проникновено и умело редица класически произведения, сред които знаковите "Поклонението на влъхвите" на Питер Брьогел Стария, "Венера Урбинска" от Тициан, "Марс и Венера, изненадани от Вулкан" на Тинторето, "Благовещение" на Франческо дел Коса, "Менините" на Диего Веласкес и др. Начинът, по който Арас говори, е забавен и достъпен, а стилът му - жив и увлекателен.

"Благовещение" на Франческо дел Коса

Разбирам каква е работата: пак ще кажете, че преувеличавам, че си правя гъдел, че свръхинтерпретирам. Разбира се, кефя се, ама да свръхинтерпретирам - тук вече преувеличавате. Вярно е, че виждам много неща в този охлюв, но все пак, ако художникът го е нарисувал по този начин, то явно е за да го забележим и да се питаме какво прави там. За вас това нормално ли е? В разкошния палат на Мария, в (най-свещения) момент на Благовещение голям охлюв пълзи с наострени рогца от Ангела към Богородица, и вие смятате това за нормално? И това е показано на първа линия! В палата на Мария, толкова чиста и неопетнена, това слузесто животно по-скоро смущава и на всичкото отгоре никак не е дискретно. Художникът изобщо не го крие, а ни го тика в очите, какво ще кажете? В крайна сметка виждаме само него, мислим само за него, за това какво прави той там? И не ми разправяйте, че това е прищявка на художника. Несъмнено е и capriccio  от страна на Франческо дел Коса и може би е трябвало художник от Ферара, за да придаде толкова парадоксална форма на подобна чудатост. Но този capriccio не обяснява всичко, знаете го не по-зле от мен. Ако охлювът беше само прищявка на художника, поръчителят е щял да го отхвърли, изтрие, покрие. Но той си е тук и не е мръднал. Така че трябва да има сериозна причина за присъствието му на такова място в такъв момент.
Имате обяснение. Все същото - иконографията. За пореден път тя ви успокоява и отговаря на всичките ви въпроси. И аз съм чел текста от Journal of the Warburg and Courtauld Institutes, в който начетена специалистка сочи текста и образа, които "обясняват" охлюва на Коса. Съвсем просто е. Тези художници примитивисти са вярвали, че охлювът е оплоден от росата и съответно лесно се е превърнал във фигура на Дева Мария, чието божествено осеменяване било между другото сравнявано с оплождането на земята от дъжда: Rorate coeli... "Росете, небеса, отгоре."
Все пак аз се колебая. Имам съмнения. Ако изображението беше толкова ясно, толкова "естествено", щяхме да имаме и други благовещенски охлюви. А вие, иконографите, знаете ли за други такива? Доколкото аз поне знам, те са рядкост. Ще ви кажа всичко - виждал съм само един друг път, а и това не е много сигурно. В едно посредствено Благовещение на Джироламо да Кремона, съхранявано в Пинакотеката в Сиена, на пода до лилията на Гавриил ми се стори, че виждам две-три камъчета, които слабо, много слабо, приличат на празни черупки. Не, охлювите ги срещаме във Възкресенията или погребалните картини (защото излизат от черупките си подобно на мъртъвците при Страшния съд). Твърде редки са в Благовещенията, за да решите категорично, че това е обичайно изображение на Богородица в момента на Инкарнацията. 


Даниел Арас (1944-2003) е сред най-известните изкуствоведи на нашето време. Роден в Алжир през 1944 г., той се записва в Сорбоната, където готви дипломна работа на тема класическо ренесансово изкуство - акцентирайки върху св. Бернардин Сиенски - вдъхновен от инцидент, описан в Histoires de peintures. Впоследствие сменя темата, завършвайки l'еcole des hautes еtudes en sciences sociales (EHESS) под ръководството на видния френски философ, историк и критик на изкуството Луи Марен. В периода 1969-1993 г. Арас е преподавател по история на модерното изкуство (XV-XIX в.) в университетите Париж-IV и Париж-I (наследници на Парижкия университет). От 1982 до 1989 г. ръководи Френския институт във Флоренция, Италия, където създава кинофестивала "France Cinеma". От 1993 г. до сетния си час Арас е ръководител в EHESS.