Недеееееееей!

Георги Коновски

Какво да ви кажа, умният човек не настъпва два пъти мотиката. Аз пък, напук, два пъти се жених. С първата жена ни свързва общ син, с втората общ апартамент. Обаче двете се познават. Че даже не се мразят. И защо - като имат обща мишена?
Но да си дойдем на думата. Оная седмица ходих до София. По работа. И взех с мене и Втората! Свят да види! Свърших си аз работата, макар и трудно. Нали знаете - в Китай подкупните чиновници ги разстрелват, у нас им увеличават заплатите, за да не се корумпират. И наистина отказват рушвети - когато им се видят малки. Както и да е, свърших си аз служебното задължение, за което в командировка бях пристигнал, и тъкмо се наканих да тръгваме обратно, по телефона звънна Първата. Не на мен - направо на Втората звънна. Прибирали сме се в нашия град, можем ли да вземем нея и сина?
Втората, то се знае, веднага се съгласи! Как сега да каже на жена, която подобно на нея е страдала със скот като мен!
Излязохме от София. По пътя... Абе, какво да ти разправям - знаеш как е. Изоставени села, скелети на бивши заводи и фабрики, разбити пътища... Даже синът по едно време ревна: 
- Тате, не искам в тая държава. Искам си в София!
Та, карам си аз колата по швейцарското сирене, наречено българска магистрала, а двете, Първата и Втората, отзад седнали и какво обсъждат? Мен, разбира се - удобна, близка, позната мишена:
- Той е такъв... Той онакъв...
Изобщо - правят ме на дреп. От този, дето едно време го използваха да пълнят с него дюшеците. И аз - от нерви, какво друго да правя? - увеличавам скоростта. А на завоя - хоп, полицай. Млад, наперен:
- Бихте ли ми обяснили защо карате с превишена скорост?
И аз - директно истината:
- Господин старши, те ги, бившата ми жена и сегашната. Обсъждат ме. И то как... Та от нерви съм натискал газта!
Оня взе да се хили. Подаде ми документите и казва:
- От толкова време съм на пътя, за пръв път шофьор ми даде логично и приемливо обяснение за превишена скорост.
А после се наведе и дискретно рече:
- Съжалявам, братче, ама като си помисля, че и аз съм разведен и тая неделя ще се женя пак...
- Недеееей! - само това успях да изстена.
А после, като продължих по пътя, като ме емнаха двете! Не мога да ти опиша какво наговориха - Шекспир трябва тук, Шекспир...