Недосегаеми...

Данъчната проверка е някаква форма на тежка репресия, опитват се тези дни да обяснят на обществото от неправителствената организация Сдружение "Български хелзинкски комитет" (БХК). А като аргумент за това твърдение изтъкват факта, че действията на Националната агенция за приходите (НАП) са по сигнал, т.е. те са извънредни и неочаквани, а не планови.
Поводът за жалостивия вой на правозащитниците в медиите е стартиралата преди дни ревизия на НАП в сдружението, което, оказва се, не е проверявано цели 22 години. Всъщност от създаването му. Това е небивал комфорт и мечтан лукс за много компании, регистрирани по Търговския закон, пък и за държавни институции, чиято дейност се наблюдава и санкционира не само от НАП, а и от ред други органи. В много от тях проверките са и внезапни, и ежегодни. Че понякога и по няколко в рамките на финансовата година. Те обаче не казват, че ги репресират, нито занимават обществото със себе си.
Истината е, че неправителствените организации в България са малки съвременни "принцеси" - привилегировани по рождение. Онези от тях, които са регистрирани в обществена полза, каквото е и сдружението БХК, са длъжни до 31 май всяка година да представят отчет за дейността си и финансов отчет пред централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, администриран от Министерството на правосъдието. То ги приема и публикува. Толкова. Ако две поредни години някоя НПО "забрави" ангажимента си, санкцията е изключване от регистъра. Единствено.
Открай време неправителствените организации са особено гръмогласни по темата за прозрачност и отчетност на институциите и наистина за четвърт век постигнатото не е за подценяване. Странна метаморфоза настъпва обаче, когато огледалото на публичността фокусира светлината си в тях. Оказва се, че и те имат своите тайни, които ревниво пазят. Въпрос за произхода на средствата, с които се финансира Институтът за развитие на публичната среда, зададен в студиото на БНТ в началото на август миналата година, истински разгневи директора му - Антоанета Цонева. Според нея парите от частни дарители не би следвало да представляват интерес за обществото. Позицията й очевидно споделя и Асен Генов, известен като домакин на #ДАНСwithme. Фондация "14 февруари", на която той е съучредител, не благоволи да представи отчетите си за 2012 г. в правосъдното министерство.
И Цонева, и Генов, и правозащитниците от БХК са сред най-ревностните пропагандатори на публичността, прозрачността, отчетността. Ратуват за върховенство на закона. Това - когато става дума за другите. Не и за тях. Те са като принцесите. Привилегировани по рождение.