Недовършената автобиография на Васил Левски

Богомил Николов

Съгласно източници след 1867-1868 г. Васил Левски е направил опит да напише своята автобиография в стихотворна форма. Макар и да не притежава особени идейно естетически-художествени качества, тази негова творба е източник на ценни реални данни, представени по самобитен начин, за важни моменти и етапи от неговия живот и революционна дейност: родно място, произход, подтик към хайдутство, начало на революционна дейност, пребиваване във Влашко и Сърбия, в Първа българска легия 1862 г., и в четата на П.Хитов като знаменосец, посещение в родното Карлово през 1867 г,, преследвания на турците, отговорност към другари и към народното дело, връщането при четата...
Към стихотворната изповед Апостола вероятно е пристъпил под влияние на дружбата и сътрудничеството с идеолога на националноосвободителното революционно движение Г.С. Раковски ("Горски пътник") и с такива изявени революционни дейци, водачи и творци като Христо Ботев и Любен Каравелов, оставили ценно и богато книжовно наследство. Автобиографичните данни и сведения се потвърждават и от някои писма на Апостола до войводи, другари, съратници, сподвижници и съмишленици. Вероятната причина той да не довърши автобиографията е пълното му отдаване на великото народно дело за освобождение на България.
Пълният текст на недовършената автобиография на Апостола е малко познат сред широката българска общественост. Единственият поетичен опит на най-великия българин на всички времена убедително и неподправено говори за духа на автора и за духа на епохата, в която той се ражда, живее и умира в името на национално-освободителната ни революция. Недовършената автобиография на Апостола по форма наподобява народното творчество, народните песни, легенди и сказания.

Аз Васил Левский, в Карлово роден,
от българска майка юнак аз роден
не щях да съм турский никакъв роб
същото да гледам и на милият си род.
В Сърбия ходих и по Влашко скитах;
от нийде помощ за наша свобода...
Станах, отидох в Стара планина
с вярна дружинa, с Панайот войвода
юнаци народни - техен аз байрактар...
За година време всичко разгледах,
което не знаех, войвода аз питах -
главни друмища и тънки пътеки -
си ги бележа - занапред кат леки...
Хубава гора, студено е и вода;
за наши жени и дребни деца...
Докат аз проходих Стара планина,
турци-поганци мен угадиха.
тежка потеря тий са дигнаха,
кат скакалци по гора тръгнаха,
и сичко Карлово обиколиха
и улици стражи поставиха;
дано мен жив уловяха
или бар главата ми сдобиеха -
гламави турци, мръсни агарянци...
От планини слизах, за Карлово отивах
с тюрюмето Иван аз да се видех
сам съмниничък. Обкичен, обръжен
с пушка белгийска и чифт пищови
и остра сабя на мен блещяха,
През две, през три стражи си минах, -
на четвъртата мен съзряха
потеглих пушка, извадих и сабя
ниски ми дувар гръдобран беше
стрaхопъзли турци веднага се пръснаха
от самичек аз щом ме видяха;
В зора то беше, в Карлово не влязох,
на кърът остах в зелени мамули;
кога бе вечер, промъкнах се аз
с работници хора, заедно и аз.
Няма Тюрюмето, уловен беше той
с още един другар - Тинко Пулев беше -
във Видин запрени за три години
тяхната съдба - в друго уловени;
нашите писма други посрещах
всичко подробно все тъй разправях
станах да с'ида пак при дружина
дал бях й дума кой ден ще стигна
ден и нощ вървях. Едни цървули скъсах
Дадох и лозинка; сечено дърво
Като додох на място, няма ги тама.
Засвирих с тръба, екна ми гора
никакъв отзив от моя дружина
повторих с тръба, овчар се обади;
"Добър ден юначе - тихом ми обади -
да не бъдиш ти Левски байрактар,
с Панайот войвода, негов ти другар!?"
Отговорих аз на стария овчар;
"Отде ти знаеш за Левски байрактар"?
"Виждам те синко, на него ти приличаш"
Както ми е казал същий войвода,
ако те видя, да ти обадя;
как не са тука, а при царска мандра
ще видиш овчарите? Там са на близо
под тях отдолу; малко по-ниско
потеря има, да свириш недей
теб дирят тий ходят с юрушки дреи!
То бе заран и с пушки на рамо
за един два часа стигнах аз тамо другар
посрещна ме стража - един наш другар;
"Добре дошел - рече - Левский байрактар!"
Ето и дружината с Панайот войвода.
Всички се радват "добре дошел ми казват"...