Неговата "мръсна сделка"

Пламен МИЛЕВ

Видно е вече, че унгарското правителство ще използва референдума за имиграцията, за да постави под въпрос политиката на институциите на ЕС, и вероятно ще увеличи натиска върху партньорите от Вишеградската група, за да придвижи плановете си да върне правомощия от Брюксел към националните парламенти. Независимо че Будапеща ще продължи да бъде сред най-силните критици на ЕС, управляващата ФИДЕС ще се погрижи това да не застрашава членството на Унгария в съюза.
Сложните отношения на Унгария с ЕС достигат нова критична точка. Макар че активността на участие остана под необходимата по закон, 98% от гласувалите унгарци заявиха, че не приемат плана на съюза за преразпределяне територията на континента на лица, търсещи убежище. ЕК първоначално предложи тази идея в края на 2015 г. за облекчаване на миграционния натиск върху Гърция и Италия. Засега предложението до голяма степен се провали, защото повечето членки на ЕС го игнорираха и само шепа лица, търсещи убежище, са преместени действително.
Унгарският референдум е по-скоро резултат от политически изчисления у дома, отколкото опит да се противодейства на плана. Правителството в Будапеща се надява да увеличи своя рейтинг и се хвърли като защитник на суверенитета, идентичността и сигурността на страната. В действителност Унгария е в челните еврокласации за м.г. по брой молби за убежище на глава от населението си. Страната е основна транзитна държава за мигранти, опитващи се да достигнат Централна и Северна Европа.
Премиерът Виктор Орбан отговори на притока на хора със затваряне на унгарските граници, изграждане на огради и ясно послание към мигрантите: Те не са добре дошли в Унгария. Този ход, в съответствие с националистическата риторика, бе често използван през последното десетилетие от ФИДЕС, за да консолидира позицията си на доминираща политическа сила в Унгария и да предотврати изместването на избирателите към още по-дясната ЙОББИК.

Театърът на Будапеща не е само за унгарците

Посланието от референдума е насочено и към Брюксел. Унгария иска да заяви, че заедно с централно- и източноевропейските си партньори ще устои на опитите на ЕС да налага решенията си на страните членки. Кампанията на правителството около референдума е скачена с евроскептицизма. Това проличава и от начина, по който е формулиран въпросът: "Искате ли ЕС, дори и без одобрението на унгарския парламент, да има право задължително да заселва неунгарски граждани в Унгария?" Този начин на изразяване е само един от многото фактори, които крепят авторитета на унгарското правителство. По закон над 50% от избирателите трябва да участват в гласуването, за да се зачете за валидно. От политическа гледна точка обаче Будапеща смята и постигнатата 46% избирателна активност за победа, тъй като това е знак, че ФИДЕС е в състояние да мобилизира достатъчно избиратели, за да си осигури мнозинство в изборите през 2018 г.
Гласуването има важни последици за целия ЕС. Унгарското правителство остава една от най-евроскептичните администрации в Европа. Членовете на Вишеградската група - Полша, Чехия и Словакия, също отхвърлят схемата за разселване на мигрантите, но Унгария е единствената държава, която я постави на гласуване. Будапеща вероятно ще се опита да окаже натиск върху Вишеградската група, за да се обедини около предложение за реформа на договора на ЕС, което ще върне правомощията от Брюксел в националните парламенти. Вишеградската група вече заяви интерес за такова изменение на неофициалната среща на върха на ЕС в Братислава на 16 септември, въпреки че все още не е представила конкретни идеи за политиките, в които националните парламенти биха имали по-голямо влияние.
Референдумът не подобрява напрегнатите отношения на Унгария с ЕС. Будапеща несъмнено ще твърди, че избирателите са дали разрешение на правителството да игнорира решенията на ЕС дори извън областта на миграцията. Комисията вероятно ще заплашва със санкции Унгария. Брюксел вече заяви, че може да спре средствата за развитие за страни, които не се придържат към плана за разселване. Ако изпълни заканата, Унгария ще получи сериозен финансов удар. Но шансовете на ЕС да наложи смислени санкции срещу Будапеща са малки. В резултат на решението на Великобритания да напусне съюза, правителствата и институциите на ЕС се колебаят да налагат санкции на държавите членки поради страха, че изострянето на евроскептицизма може да залее Европа. Испания и Португалия не бяха наказани през юли за провала им в изпълнението на целите на съюза за бюджетен дефицит за 2015 г. Санкции срещу държава членка изискват единодушно одобрение - нещо, което Брюксел е малко вероятно да получи, като се има предвид, че Полша вече заяви, че ще наложи вето на всяко движение, което санкционира Будапеща. В замяна Унгария обеща да защити Варшава, ако текущият й спор с Брюксел за върховенството на закона в Полша се задълбочи.

Унгарският референдум може да вдъхнови

сходно мислещи правителства и партии в Европа. Евроскептиците на Стария континент хвалят унгарския референдум, а Националният фронт на Франция, холандската "Партия на свободата", Партията на свободата на Австрия и италианското движение "Пет звезди" вече декларираха, че ще инициират подобни допитвания.
Правителството на ФИДЕС остава идеологически против идеята за наднационална интеграция. То гледа на ЕС като на пакт между суверенни държави, а не като на проект за федерализъм. Унгария ще продължи да се съпротивлява на всякакви опити от страна на Брюксел да изсмуква суверенитет от членовете на ЕС, като избягва членство в еврозоната.
Засега обаче импулсът за значително преструктуриране на институционалната рамка на ЕС сред останалите членки е твърде малък. Измененията са вън от всякакъв дневен ред, защото носят риска от неизвестни последствия за съюза, достатъчно пренавит от Brexit. А да се постигне консенсус за такава мярка е почти невъзможно, като се има предвид широкият спектър на регионалните приоритети и виждания за реформа на Европа.
Унгария не е нито готова, нито има желание да напусне ЕС. Страната все още зависи от фондовете и субсидиите за икономически растеж. Нейната икономика е ориентирана към Западна Европа и тя не може да си позволи да загуби достъпа си до вътрешния пазар на ЕС. Проучванията на общественото мнение показват, че по-голямата част от унгарските граждани искат да останат в ЕС. Поради това унгарското правителство ще продължи внимателно да отмерва своите ходове. Дори и така стратегията на Будапеща не е без риск. Устойчивата евроскептична риторика и силна крайно дясна опозиция може да притисне правителството в ъгъла, което да накара администрацията да изопачи допълнително своите политики към национализма, отчуждавайки съюзници и инвеститори, и да стимулира продължителна нестабилност.
Нестабилност е думата, която характеризира политиката на България през последните 17 г. У нас обаче не силната опозиция, а корпоративни интереси и зависимост от външни финансови средства притиснаха Борисов още през 2009 г. Резултатът от това е, че за по-малко от 4 години

България изгуби геополитически позиции

През 2009 г. България беше енергиен център не само на Балканите, но и на Югоизточна Европа. Енергийната независимост на страната бе гарантирана от "Набуко", "Южен поток" и "Бургас-Александруполис". Но до 2011-2012 г. България проигра всичките си шансове за сметка на Турция, която си изигра картите. Нещо повече - Анкара си присвои правото природният газ, който влиза на нейна територия, да се смята за неин, въпреки че не добива такъв. В резултат на лъкатушенията на Борисов днес всички големи енергийни проекти ни заобикалят, а българският данъкоплатец ще плати 1,2 млрд. лв. заради дребните му "хитринки" да се хареса на "началниците" си.
Борисов нищо не направи за изчистване на имиджа на българина и приемането му като равен сред другите европейски националности. И днес редица развити западноевропейски държави гледат на българите като на бежанци, представляващи същата заплаха като бежанците от Сирия, Ирак и Афганистан. На фона на разрастващата се бежанска криза хитруващият на дребно Борисов се превърна в Кадафи на ЕС. След срещата в Братислава премиерът побърза да се похвали, че ЕК е одобрила искането на България за спешна помощ и отпуска 108 млн. евро за управление на границите и справяне с бежанския поток. ЕК, заедно с ФРОНТЕКС и страните членки, ще осигури още 200 допълнителни граничари и най-малко 50 нови патрулни коли за охрана на границите. До момента комисията е одобрила 12 млн. евро спешна допълнителна помощ за България за справяне с бежанската криза. Страната ще има достъп до 91 млн. евро за миграция и опазване на външните граници на ЕС до 2020 г.
Как да не направим сравнение с 2010 г.? През юни 2010 г. либийският лидер Муамар Кадафи посети Италия във връзка с ратифицираното месец по-рано италиано-либийско споразумение за приятелство. В официално изявление Берлускони обещава през следващите 25 г. да влива в Либия по 200 млн. щ.д. чрез инвестиции в инфраструктурни проекти. Още на 14 май 2010 г. Италия е доставила три патрулиращи лодки на Либия и е обещала още три. Берлускони съобщава, че ще се създадат либийски центрове за мигранти. Откакто в началото на май 2010 г. Италия установява новата си политика, само за месец италианските сили за сигурност връщат на Либия над 500 души заедно с лодките им. Мигрантите са върнати, без да им бъде направен дори повърхностен преглед, който да установи дали имат нужда от помощ. Сред тях има бременни, деца без придружител или жертви на трафик с хора.
През 2010 г. световните медии наричат италиано-либийското споразумение "мръсна сделка". Сега подобна сделка е повод за гордост от страна на българския премиер и назначените от него местни феодали. За по-малко от 10 години България ще се превърне в голям бежански център, където ще бъдат презаселвани ненужните и опасните за Европа мигранти, а кметовете ще гледат на тях като на инвеститори и ще се радват, че са им продали бащините си имоти.

Бойко Борисов на срещата на върха в Австрия на 24 септември, посветена на бежанската криза и Балканския маршрут