Неизбежно решение

Проблемите около използването в България на СРС логично стигна и до Европейския парламент. Изглежда европейските институции остават последния и най-важен инструмент за защита на правата на европейските граждани и съхраняването на демокрацията в някои страни членки на ЕС - случаят с България не е прецедент.
Преди около година алармирах ЕП, че ситуацията в България напомня на 30-те години от миналия век - натискът върху медиите, показните арести, погазването на презумпцията за невиновност, политическият натиск върху съда, законодателните промени, които ограничават правото на гражданите на справедлив процес и т.н. Подчертах, че ЕП е чувствителен към погазването на демокрацията, свободата и човешките права по света, но трябва да бъде такъв и по отношение на страните членки на ЕС.
Към днешна дата не се е променило много, но скандалите около изтеклите записи на телефонни разговори на премиера, министъра на вътрешните работи, шефа на Агенция "Митници" и др. направиха отново актуална темата за правата на гражданите и съответствието на действията на МВР, прокуратурата, съда с основни принципи на международните договори, по които сме страна - например Хартата за основните права на ЕС и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Въпросите този път са отправени конкретно към ЕК и тя трябва не само да отговори с общи съждения и препоръки, а сериозно да ревизира подхода си към България. Време е ЕК да извърши преглед на постигнатото в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка и да си направи очевидните изводи - постоянният натиск за демонстриране на резултати в борбата с престъпността и корупцията доведе до изкривяване на целия процес и желание от страна на правителството за постигане на такива резултати "на всяка цена". Логично, един от най-преките резултати е огромният брой използвани СРС, които се разглеждат като панацея за осигуряване на качествен доказателствен материал, способен да издържи в съда и да доведе до ефективни присъди. Практиката показва обаче, че не само не се постига желаният резултат, а напротив - оправдателните присъди по дела, в които са използвани СРС, достигат почти 50%! При такива мащаби на подслушването естествено системата се задръства, нараства рискът от невъзможност да се осъществява нужният контрол и съответно нарастват съмненията за злоупотреба с политически или икономически цели. Когато средства, предвидени като извънредни и приложими при строг разрешителен режим, се превърнат в нещо стандартно и обичайно, възникват и подозренията за целенасочено проследяване на комуникациите на граждани въз основа на фалшиви анонимни сигнали и слабо обосновани заявки от страна на прокуратурата. Налице е рязко разширяване на използването на СРС - в последната пълна година на предишното правителство (2008) те са били около 6000; в първата пълна година на това правителство (2010) те са вече 16 000. Подобно драстично увеличение в рамките на две години не е възможно без политически натиск или политическа санкция от новата управляваща партия ГЕРБ.
Могат да се приведат много примери, натрупани през последната година, които ясно демонстрират бързото отдалечаване на България от ценностите, върху които е изграден ЕС.
ЕК трябва да действа бързо и да използва максимално съществуващия механизъм за мониторинг, като обърне специално внимание на лошите практики и прекомерното използване на СРС; на случаите на нарушаване на правото на справедлив процес, правото на защита и презумпцията за невиновност; на политическия и пропаганден натиск върху съда; на липсата на ефективни разследвания при случаи на полицейско насилие. Първата подобна възможност е техническият доклад по този механизъм, който очакваме до дни, но истинската политическа оценка и съответните препоръки трябва да се включат в годишния доклад през юли.
Да се надяваме, че българското правителство ще осъзнае грешната посока, в която е поело, и в следващите месеци ще видим положителни промени, които обаче минават през едно очевидно и неизбежно решение - нов министър на вътрешните работи.