Нека не призоваваме кръвта на убитите в името на текущи политически цели

Днес отбелязваме 100 години от атентата на 16 април 1925 г. в църквата „Свети Крал“ („Света Неделя“). Всички го оценяваме като едно от най-трагичните събития в българската история. Трябва да подчертаем, че то се развива в специфичен исторически контекст. България е обхваната от кръвопролитна гражданска война и ние не бива да отричаме тази историческа реалност.
Нека припомним, че събитията, предшестващи този атентат, включват кървавото потушаване на Юнското и Септемврийското въстание. Нека не забравяме, че по това време действа Законът за защита на държавата, чрез който тогавашното правителство на Александър Цанков се саморазправя с политическата опозиция. Не трябва да забравяме и че именно това незаконно и противоконституционно правителство, дошло на власт с държавен преврат, убива министър-председателя Александър Стамболийски. Не бива да забравяме и че това правителство е напълно изолирано от международната общност, която дори отказва да финансира България във връзка с бежанската криза. Не бива да забравяме и че част от убитите в църквата безпрекословно изпълняват заповедите на ген. Иван Вълков и на Иван Русев и хвърлят България в кръв.
Това е само част от трагичната предистория и причините за атентата. Той е подготвен от Военната организация на БКП - факт, който не може да бъде отречен. Загубата на човешки животи обаче винаги може да бъде повод за обществено помирение. Няколко пъти от тази трибуна сме казвали, че не бива да призоваваме кръвта на убитите отпреди повече от 100 години в подкрепа на текущите си политически цели и задачи.
Има и друга политическа истина - атентатът вместо да доведе до помирение, е използван като повод за още по-чудовищно насилие. Безследно изчезват стотици дейци на българското революционно движение - земеделци, леви хора, журналисти, интелектуалци. Не можем да пренебрегнем трагичната съдба на Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев. Не можем да пренебрегнем масовите репресии, в които правителството на Цанков хвърля България.
Не можем като общество да вървим напред по този начин. Трябва да се върнем към помирението. Трябва да си извадим изводи от този период. Трябва да помислим как да вървим напред. Няма как да градим общо бъдеще, ако от програмите по български език и история се изхвърлят неудобните истини.
Да, днес отбелязваме 100 години от атентата в „Света Неделя“. Но ако искаме да бъдем искрени и верни на българската историческа съдба, трябва да осъдим всички форми на политически репресии и насилие над български граждани. Атентатът в църквата „Света Неделя“ не трябва да бъде разглеждан като единично събитие. Той е част от един исторически процес, част от кръвопролитна гражданска война.
Нека помним, че насилието ражда насилие. И нека в днешните си политически действия не призоваваме кръвта на убитите в името на текущите политически цели.