Нека театърът бъде пристан за вдъхновение, съзидание и смисъл

АЛЕКСАНДРА ЙОТКОВСКА е родена в София. Завършила е специалност "Сценография" в Националната художествена академия. Тя оформя визуалния свят на спектакли като "Муа у тупан" (ДТ "Стоян Бъчваров" - Варна), "Иконите спят" (ДТ "Гео Милев" - Стара Загора), "Ръкомахане в Спокан" и "Отблизо" (Пловдивски драматичен театър), а във "Великият Гетсби" (Младежки театър) оставя своя творчески отпечатък чрез костюмите, които вдъхват живот и придават характер на персонажите. Други театрални проекти в творческата й биография са: "Д-р Шребер" и "Г-ца Анна" - сценография и костюми (Yalta Art Room), "Жената е рибя кост" - сценография и костюми (Сити марк арт център), "Ламята от улица Войтешка" - сценография и кукли (Театър "Ателие 313"), "Circus Maestro" - сценография и костюми (ДКТ "Васил Друмев" - Шумен, и др. В момента работи като гримьор перукер в Театър "Българска армия".

- Александра, как се насочихте към тази професия? Има ли други художници/сценографи в семейството Ви?
- В семейството ми няма друг, който да се занимава професионално с изкуство, въпреки че майка ми винаги е рисувала, обича да работи с глина, а в момента се занимава с плейбек театър. От нея съм наследила артистизма. Цял живот съм учила в паралелки за рисуване, по-късно учих и в художествена гимназия. От малка исках да се занимавам с театър, много обичах да говоря с различни гласове и да озвучавам предметите около себе си и по съвет на баба ми се присъединих към трупата на Куклен театър "Зорница" към Националния дворец на децата. Прекарах там чудесни седем години. Една година изучавах и актьорско майсторство при Йордан Славейков и Димитър Касабов, но така и не можах да преодолея сценичната треска. Накрая си дадох сметка, че моето място не е на сцената, а "зад сцената". Случайно запознанство с актрисата и режисьорка Нина Димитрова ме насочи как да съчетая художественото си образование и влечението си към театъра - сценографията е това, което ги събира.
По време на следването в Художествената академия успях да отида по програма "Еразъм" на специализация в Кралския колеж в Уелс, което беше много полезно като опит. Там системата е доста различна, по време на обучението направихме едно куклено представление изцяло - от дизайн до изработка, включително го изиграхме многократно в продължение на две седмици. Докато учех в академията, допълнително работех в Театър НАТФИЗ, което ми помогна да бъда в средата и да се запозная с работещи в сферата хора. Както и с режисьори, с които по-късно работихме заедно. След като завърших, започнах да изучавам грим, защото това е съществено допълнение към моята работа. Животът ме насочи в тази област и сега се занимавам професионално с грим.

- Междувременно участвате в проекти с различни творчески екипи като сценограф и художник на костюмите.
- Да, когато ме поканят, работя с различни режисьори, но най-вече с няколко: с Елица Йовчева работим от самото начало, с Коле Китанов реализирахме заедно няколко проекта, а с Николай Кенаров, с когото направихме "Муа у тупан", в момента разговаряме за ново представление.
- За постановката "Муа у тупан" по творбата на Боян Папазов във Варненския театър Николай Кенаров и Вие получихте наградите за спектакъл и за сценография на XX зимен фестивал "Сцена, палитра, слово" в Пловдив. Как приемате това професионално признание?
- Това е признание, че наистина трудът на всички ни е бил ползотворен и смислен. Най-голямото удовлетворение е да знаем, че създаденото от нас е докоснало публиката. Това е признание не само за мен, но и за моя асистент Павел Илиев, за невероятните шивачки, за майсторите железари и дърводелци, за талантливите художници и за целия екип, който вдъхна живот на тази идея. Благодаря на всички! Когато някой оцени усилията ти, разбираш, че всичко има смисъл, не е само личното удовлетворение от работата, която си извършил.

- Кое Ви е по-интересно като творческа задача: когато създавате само сценографията или костюмите, или пък и двете?
- Всичко зависи от мащаба на проекта, от динамиката на екипа и възможностите на театъра. Основното предизвикателство често е огромният обем на работа. Със сигурност възможността да изградиш цялостна вселена и да моделираш персонажите, които я населяват, предлага пълна творческа свобода и е много интересно. Но невинаги да поемеш целия обем от работа е най-доброто решение.
Например мащабът на "Великият Гетсби" в Младежкия театър изискваше пълна отдаденост в едно от направленията. За да мога качествено да си свърша работата, избрах да се посветя само на костюмите, което, честно казано, за мен е една идея по-интересно. Периодът на 20-те години на миналия век е много привлекателен и вдъхновяващ със своя специфичен блясък и естетика. Проектът беше специален и по още една причина - имах привилегията да работя рамо до рамо с моя преподавател от академията проф. Светослав Кокалов - в ролята му на сценограф, което превърна работата в безценен професионален обмен.

- Каква е по-добре да бъде сценографията в днешно време: по-пищна и детайлна или по-пестелива и практична, с оглед и да е преносима за гастроли например?
- Основният фокус в момента е практичност. Главното правило е да може да се пътува с представлението, да бъде обиграно на възможно най-много сцени, да може да се продава и да се гледа от повече хора. За целта преди всичко трябва да може да се събере в транспортното средство, с което съответният театър разполага.
- Има ли значение един сценограф и костюмограф да разполага с достатъчно средства при работата си за дадена постановка?
- Да, препоръчително е. Не, че не правим представления и с много ограничени средства. Но когато имаш свободата да развихриш въображението си така, че да създадеш наистина нещо изключително интересно и да нямаш финансови притеснения, можеш да поднесеш на зрителите продукт с най-високо качество. Особено в независимия сектор обаче, където се знае, че пари няма, това ни поставя в много тесни рамки. Това, от друга страна, ни провокира да намираме креативни и много бюджетни решения.

- Казват, че сценографията е баланс между творческите идеи и техническите възможности на театъра/сцената.
- Със сигурност е така. Техническите възможности не само на сцената, но и на хората, които стоят зад направата на декорите, на майсторите, които ще ги изработят, на шивачите, които ще ушият костюмите. Такива майстори има все по-малко. Много занаяти умират, защото никой не иска да се занимава с тях. А онези, които ги владеят, няма на кого да ги предадат. Особено извън София. Ателиетата, в които се изработват театрални костюми, декори или кукли, се броят на пръсти и в тях работят талантливи майстори. Те обикновено са затрупани с работа и не могат да приемат всички поръчки или имат високи цени, които някои театри не могат да си позволят.
- Кои произведения представляват по-голямо предизвикателство за Вас - които отразяват дадена епоха, обществена прослойка, към която принадлежат героите, или абстрактни, приказни, метафорични?
- Много харесвам абстрактните и метафоричните герои, но всяко представление ми е интересно. Защото ме кара да се потопя изцяло в атмосферата и в конкретна епоха, подканва ме да проучвам облеклата, нравите, мястото на действието... По-абстрактните и по-фантастичните неща по друг начин провокират моето въображение. За мен преди всичко е важно, когато правим едно представление, то да има смисъл, да има послание, да кажем нещо на публиката, да я запитаме и да я провокираме да разсъждава...
- При проектирането на театрални костюми сигурно има много специфични неща, които художникът трябва да вземе предвид?
- Всеки проект изисква конкретните облекла. За постановките с танци или много движение материите трябва да са много леки, едновременно да са еластични и дишащи, ако пък трябва да се създаде обем, се търси удобно решение. В този смисъл трябва много неща да се съобразят, когато се създава дизайнът на костюма. Но преди да започнем да го изработваме, взимам мостри от платове, съветвам се с майсторите дали може този костюм да се ушие от този плат, обсъждаме и с режисьора. А най-важното е, че костюмите ще ги носят хора, които няма просто леко да се разхождат по сцената, а ще тичат, ще скачат, ще танцуват, а много често трябва и бързо да се преобличат. Някои актьори имат конкретни изисквания, други имат алергии - много са факторите, което прави нашата работа предизвикателна, но пък интересна.

- Прочетох определението, че сценографията е синтез на изкуство, архитектура и психология. И не е просто да създадеш красива картина, а смислово пространство, в което се разполагат актьорите/героите и разказват своите истории.
- Сценографията не е просто да измислиш, да нарисуваш един алтернативен свят, а и да го съградиш, да му дадеш живот. В този смисъл - да, тя донякъде е и архитектура, защото трябва да имаш знанията не само как следва да изглежда едно нещо, но и как е възможно да се направи, от какъв материал и също много важно - как да бъде безопасно да се използва. Съдържа в себе си и психология, тъй като трябва да знаеш с какви средства можеш да повлияеш на зрителя, както и по какъв начин би могъл да помогнеш на артиста чрез средата и костюма да заживее в персонажа.
Също така е и мениджмънт - като водещ дизайнер, ти си моторът, който обединява голям екип от майстори, технически лица, художници и шивачи. Когато успееш да превърнеш своята визия в обща кауза и да заразиш екипа с вдъхновението си, техническият процес се превръща в чиста сценична магия.

- Предполагам, че театралният художник е в постоянно сътрудничество с режисьора на пиесата. По-лесно ли е, ако се работи с един и същ екип?
- Това наистина е много важно в процеса, защото е основата на спектакъла. Особено първите срещи с режисьора са с целия екип: да се изясни концепцията. За мен едно от най-полезните неща е, че започваме да споделяме различни виждания и способи, чрез които да можем да развием нашата идея, каква да е атмосферата, по какъв начин да изглежда, жанрово какво да бъде. Това е дълъг и изключително важен процес, защото всичко е едно: музиката задава сетивното усещане, декорът поставя персонажите в определен свят, костюмите им вдъхват характер, а в центъра на този синтез стои режисьорският прочит, който канализира общата идея в смислен диалог със зрителя.
Като човек, който досега най-често е работил с един и същ екип, ние вече до такава степен се познаваме и знаем какви посоки обичаме да взимаме, че имаме нужда от много по-малко изразни средства между нас, за да се разбираме. Когато работиш с нов екип, има известен опознавателен период, в който да разберем кой как работи, по какъв начин вижда проекта и става малко по-дълго, но не го прави по-малко интересно. Това напасване понякога може да е по-предизвикателно и работата - по-разнообразна. Много се радвам, че всеки от нас работи и с други хора, така и ние се обогатяваме.
- Ходите ли често на театър?
- Да, винаги, когато имам възможност. За мен е много важно човек, който се занимава с театър, да вижда какво правят колегите, какъв е техният прочит, да знае какво се случва на театралната сцена в България, и не само в България, да види възможностите на други страни, на други умове. За мен театърът е необходимост.
- Навлизането на новите технологии във визуалните изкуства на театралната сцена как се отразява?
- Дава различно усещане на зрителя, но е средство, което ще навлиза все повече. И това е естествено, защото сме в преходен момент с изкуствения интелект, с цялостното развитие на технологиите. Те вече са навсякъде, със сигурност ще влязат и в театъра, това няма как да се избегне. По-добре да ги използваме по най-интересния и ползотворен начин. Това по-скоро е възможност да изследваме нови средства, с които да създаваме театър.

- Привлича ли Ви работата в киното?
- Работила съм малко в киното, повече като гримьор. Със сигурност е интересно, но в киното напрежението е изключително голямо, постоянно влизаш от един проект в друг, което е много трудно за личния живот, не знам как се справят хората със семейства и с деца. Не е за мен в дългосрочен план. От време на време се включвам в проекти, ако ми се предостави такава възможност. Но като гримьор. Гримьорството е изкуство, което в България е много силно осезаемо пренебрегвано. Това според мен е огромен проблем, защото в малко театри има гримьори. Смятам, че това е много нужна професия, а малко са хората, които обучават за нея. Често се случва в представление, което подготвям, да са необходими по-специален грим, смяна на перуки, слагане на мустаци - някой трябва да се грижи за тези неща.

Гримовете, перуките и мустаците изискват специална поддръжка, почистване, да бъдат изработени от подходящи материали. Когато театърът не разполага с гримьор, аз подготвям каквото мога за първите представления, но някой трябва да поеме грижата след това. Постоянно в тази област излизат нови материали и технологии, които улесняват работата и целият продукт става много по-реалистичен и ефектен. Но трябва да има човек, който да следи тези неща. Само няколко театъра у нас имат гримьори, където това е важна и почитана професия.
Според мен гримьорът трябва да бъде част от постановъчния екип на представлението. Както и художник-осветителят. Една, също много осезаемо пренебрегвана професия.
- Днес, в Международния ден на театъра, какви са Вашите пожелания към колегите Ви и към публиката?
- Пожелавам на колегите неугасващ творчески огън и винаги пълни зали, а на зрителите - да не спират да търсят магията, която се крие зад завесата. Нека театърът винаги бъде ваш пристан за вдъхновение, съзидание и смисъл!