Нелицеприятно

Антон ГИЦОВ

Присъдата на първа инстанция срещу депутата Десислав Чуколов за това, че е казал че Бойко Борисов искал да се върне обратно на власт, защото иначе би влязъл в затвора, поражда ред нелицеприятни въпроси.
Първият и основен е, че се осъжда личност за изразяване на мнение, а не за излагане на клеветническо твърдение, неопиращо се на факти. Ако Волен Сидеров си позволи да отправи неподкрепени с факти конкретни, уронващи престижа на Борисов, обвинения за криминална дейност, то Чуколов гласно е изразил само свое вътрешно убеждение, че Борисов заслужава затвор по някакви причини. Той може да се позове например на едноличното решение на Борисов за спиране строежа на АЕЦ "Белене", което според Чуколов ще има катастрофално отражение върху българската икономика, или заради покровителството, оказвано от Борисов, на неговия бивш вътрешен министър Цветанов, който вече има съдебна присъда, и т.н. Мнението на Чуколов може да се разминава с това на българските избиратели, които са гласували политическо доверие на Борисов, но това не отнема правото на депутата да го изрази. Съгласно американското законодателство например заявление, което представлява мнение, не може да се квалифицира като клеветническо, защото мнението е априори субективно.
Прави впечатление и немалкия размер за тази "обида" - 25 000 лева. Ако припомним огромния размер на глобата, която бе определена при осъждането на Сидеров - 250 000 лева, се създава впечатление, че точно срещу лидери на "Атака", която е яростен противник на ГЕРБ, се предприемат агресивни наказателни действия от страна на българския съд, изразяващи се в прекомерно високи парични глоби. Докато на Бареков, чиято партия реши да подкрепи Борисов, изглежда ще му се размине, въпреки конкретните му обвинения срещу Борисов (още от 2013 г.) за криминална дейност, включително че бил замесен в убийства.
Такива абсурдни обвинения към Борисов отправи навремето Яне Янев, обиден подобно на Сидеров, че ГЕРБ и неговият лидерът му крадат депутати. След това се изметна и започна да подкрепя отново Борисов. Ако премиерът беше принципен, и него трябваше да осъди. Както и Йордан Цонев, който от трибуната на парламента - каква по-голяма обида - го нарече мутра. Цонев побърза да поднесе извинение на Борисов, който оттегли съдебния си иск срещу него. Обидата беше недостойна и грозна, а оттеглянето на съдебния иск създаде впечатление, че двете партии се договориха да забравят неприятния случай, застрашаващ очертаващия се достлук между тях. По този начин Бойко Борисов създаде лош за самия него прецедент - правото на всеки да го нарече и обиди както иска и след това да се отърве, като му поднесе извинение.
Ако Борисов беше опитен политик, изобщо не трябваше да завежда съдебно дело срещу Чуколов за изказаното от него мнение, просто можеше да не му обърне внимание. Резултатът от заведеното дело и присъдата на съда е, че с това съдебно решение се създава прецедент, който накърнява свободата на словото. Защото утре може да бъде осъден всеки, който изрази свое мнение за един или друг политик. Достатъчно е само да се каже, че даден политик например е "за съд" или "за прокурор".