Ненормативен руски

Павел Басински (писател)

Една позната ми написа: "В самия център на Москва, край стените на Кремъл, има табелки с надписи ulicza Volxonka и ulicza Moxovaya. Няма никакъв здрав смисъл! Това какво е - някакъв странен превод за чужденците? И каква е тази дива транслитерация?"
И наистина! Откога латинското "х" (хикс) отговаря на руското "х"?
Полюбопитствах и разгледах схемата на Московското метро, която виси във всеки вагон. На нея руските наименования на станциите също се дават паралелно на латиница - "Сухаревская" - Sukharevskaya, "Серпуховская" - Serpukhovskaya. А ако в името на станцията се среща думата "улица", латинският вариант е следният - ulitsa, а не ulicza, както на табелките край Кремъл... Кой все пак е прав?
В същото това писмо моята позната пише, че, оказва се, именно първата транслитерация отговаря на държавния стандарт ГОСТ. И наистина, според правилата на ГОСТ, приети на 22.06.2000 г., на руската буква "х" отговаря латинската "х". И се дава уточнение: "Буквите h, у не означават сами по себе си никакви букви на кирилица и се употребяват само в словосъчетания". С ГОСТ не можеш да спориш, него го правят специалисти. Но, с ръка на сърцето, някой, който не е изучавал лингвистика, нещо разбра ли? Няма нужда да гадаете: чужденецът ще се разхожда по "Моксовая", а не по Моховая. Но пък в метрото имената на станциите ще прочете напълно адекватно на руското им звучене.
И се получава, че ГОСТ - това е нормата, а правилно са постъпили все пак в метрото.
Обичам предаванията на Марина Корольова по "Ехото на Москва", защото там всички езикови правила и норми се обясняват просто и ясно. На руски. Буквално тези дни научих, че когато пишеш заявление, може да се пише и "от някого", и "някой". "От Иванов И.И. Заявление..." и "Иванов И. И. Заявление...". Нито в първия, нито във втория случай има грешка. Лично аз се измъчвам от това, откакто се обзаведох с трудова книжка. Вътрешното ми "ухо" ми диктува, че да се пише "от някого" е по-добре, по-ясно и, разбира се, по-правилно. Колко пъти обаче са ми внушавали, че това е неграмтно, не отговаря на нормите и т. н.
Неотдавна в Института по руски език "Пушкин" се състоя пленарно заседание на тема "Осакатяват или развиват съвременния руски език медиите". Изказаха се зам.-министърът по масовите комуникации Волин, зам.-министърът на образованието и науката Каганов и президентът на Института по руски език Костомаров. По време на разговора за медиите и варварското им отношение към руския език се премина към разговор за нормите изобщо. Харесах изказването на нашия известен лингвист Виталий Костомаров.
Той сподели парадоксална мисъл. "В езика никакви норми няма, но нас норма ни е необходима". Това е противоречиво твърдение само на пръв поглед. Всъщност нещата стоят точно така. Езикът не може да бъде управляван. Езикът се развива така, както си иска. Понякога, както след революцията през 1917 година или днес, той се развива много бурно и понякога неприятно за "класически" образованите хора. В тях възниква усещането на заплаха за "великия и могъщия". Иска ни се някак си да спрем или поне забавим този процес. Ето затова са необходими нормите.
Когато чух от сина си "това ми е виолетово" вместо "равнодушен съм към това", подскочих. Скарах му се. Но, след като се замислих, стигнах до извода, че първата фраза звучи художествено по-интересно. Но най-важното е, че аз го разбрах.
Изказвайки се на "кръглата маса" в "Российская газета" (през февруари т.г.), а също така на пленарното заседание в института си, Виталий Костомаров, според мен, точно разграничи понятията "норма" и "правилност". Да се говори "правилно" невинаги означава да се говори според "нормата".
"Нормата - казва Костомаров - се установява от някого, който се ориентира според своите лични усещания за правилност. Разказват например, че прочутият автор на тълковния речник Дмитрий Ушаков, когато го питали как правилно се произнася една или друга дума, отговарял: "Сега ще проверя в речника си".
Езикът сам търси и намира своите форми. Например думата "секюрити" загуби от "охрана", затова пък "универмаг" загуби от "супермаркета".
Има и съвсем тънки неща. Пушкинистът Валентин Непомняшчи обърна внимание, че по-рано са казвали "трудно ми е", сега казват "сложно ми е". "Трудно" и "сложно" далеч не е едно и също. Със замяната на думите стана и замяна на понятията, а в крайна сметка това отразява новият начин на живот.
И накрая - главното. Важно е кой променя езика. Например руският език беше много променен от Александър Сергеевич Пушкин. Но ние му повярвахме. За това говори и Костомаров: "Днес правилността се установява почти по стихиен път. Такива моменти в историята на руския език е имало. Те са свързани с преломни епохи в живота на страната. През една от тях се появил Пушкин. Невероятен гений, който също така е бил езиков теоретик. Той започнал да обяснява защо смята за правилно това, а не друго. Но най-важното - да потвърждава това с текстовете си, които се харесвали на всички".