01 Април 2020сряда18:46 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Необходимият аксесоар, или за еволюцията на копчето

Векове наред то е своеобразна визитна картичка на човека, символ на богатство, високо положение в обществото и знатен произход

/ брой: 252

автор:Альона Нейкова

visibility 3123

Сред предметите, необходими още на древните хора, със сигурност може да бъде поставено и копчето. По-точно - неговият прародител под формата на възелче или изкривено клонче. Жив артефакт на човечеството, напълно е възможно копчето да е по-старо и от скалните рисунки.
Едни от най-древните приспособления или аксесоари, приличащи на тях, използвани като украшения, а не за закрепване на дрехи, са намерени в Индия - в долината на река Инд. Находките са датирани с 2800-2600 г. пр.н.е. и се отнасят към епохата на Кот Диджи Индската цивилизация. Подобни предмети от бронзовия век са открити в Китай (2000-1500 г. пр.н.е.), както и на територията на бившия древен Рим и древна Гърция.
Не може да се твърди със сигурност кой точно е измислил копчето - този дребен на пръв поглед, но толкова важен детайл за облеклото на хората. Но поради споменатите факти някои учени са склонни да припишат заслугата на гърците или римляните. Други пък са на мнение, че то е "родено" в Азия. Знае се със сигурност обаче, че пещерните хора съединявали парчетата от облеклото си с помощта на шипове от различни растения, с кости на животни или просто с пръчки. В древен Египет промушвали единия край на дрехата в специален отвор, направен в другия, или просто ги връзвали.
За едни от прародителите на днешните копчета се смятат рапаните. В началото те са използвани по-скоро с декоративни цели. Но по-късно естествените дупчици в тях подсещат хората, че раковините може да се връзват с връвчици към дрехите и така да се направи една голяма стъпка към днешните малки копчета. Техните първи функционални събратя, създадени от камък специално за закопчаване на дрехите, са открити в югоизточната част на Турция.
В миналото копчето е изпълнявало ролята и на един от най-важните магични амулети, призвани да отблъскват враждебните сили. В древна Русия доста дълго време именно това е била основната функция на малкия аксесоар.
Едва през ХIII век копчетата получават по-широко, приложимо във всекидневието разпространение в Европа. Почти забравени през ранното Средновековие, с изобретяването на кройка, позволяваща да се носят дрехи по тялото, те се превръщат в един от предметите на разкоша. Любопитен е фактът, че мъжкият костюм през онази епоха от шията до талията и от лакътя до китката на ръката е обличан благодарение на многобройните, нагъсто зашити копчета, чиято бройка понякога била по-голяма от сто. Близо пет столетия поред те са своеобразна визитна картичка на човека, символ на богатство, високо положение в обществото и знатен произход. Единствено кралете и представители на аристокрацията са можели да си позволят да носят облекла с този оригинален и удобен аксесоар. В онези времена той се поръчвал само при ювелири, понеже се правел предимно от благородни метали - злато и сребро, както и от изискана слонова кост.
Едва през ХIV век се появява верният другар на всяко копче - иликът. Тази "сладка двойка" е била всячески обгрижвана, като цветът на конците върху илиците трябвало да съответства на копчетата.
В началото на XVIII век вече може да се намерят модели от мед, но почти до края на деветнайсетото столетие те са толкова скъпи, че е в реда на нещата да се местят от един тоалет на друг. И това се приемало за по-малка грижа от предишната практика дрехите да се зашиват направо върху фигурата на човека, а след това с часове да се разшиват.
Най-често срещаните модели са във формата на диск с две дупчици по средата. Днес обаче съществуват и много други видове копчета -  квадратни, триъгълни, цилиндрични, изобразяващи животни, предмети от бита или играчки. Бройката на дупките също варира от една, класическите две, осигуряващите по-голяма здравина четири и особените три отвора... Последните, направени от седеф, са отличителен белег на ризи за мъже на прочутата фирма "Van Laack".
Днес копчета може да бъдат сътворени от най-различни материали - метал, стъкло, тел, дърво, перли, кехлибар, кожа, кости, порцелан и редица други скъпоценни и почти нищо не струващи суровини. Така наречените китайски се правят чрез усукването на парче конец или плат в специален възел. От 30-те години на миналия век широко разпространение във всекидневието получават модели от пластмаса, популярни и до ден-днешен.
На какво ли не е способна човешката фантазия, сътворяваща уникални произведения от най-обикновени материали. От копчета се правят дори пана, гердани, декорират с тях облекла и чанти... Закрепени само с няколко бързи тропоски през крачето, кръстосани по особен начин с оригинални шевове или закрепени със специален механизъм, както е при джинсите и дънките, копчетата продължават да са невинаги забележима, но много важна част от съвременния свят.
Любопитен факт е, че независимо от многомилионното разнообразие от видове, семейства и групи, копчетата съвсем отскоро се превърнаха в примамлив предмет за колекциониране. За съжаление, съвсем малко музеи и частни сбирки притежават автентични древни експонати. Но със сигурност някъде по света, скрити под земята или на морското дъно, техните медни, керамични или златни събратя все още чакат да бъдат открити.

Тайните функции на малкото чудо



Могат да бъдат посочени най-малко 4 основни функции, които изпълнява копчето във всекидневния живот на хората: утилитарната - когато служи за свързване на части от дрехата; декоративната - като украса; магичната (амулет или талисман); информативната (символ за принадлежност или белег).
Векове наред копчетата са служили не толкова за оптимизиране на съставеното от няколко части облекло, колкото за красота. Правили са ги от какви ли не материали - от благородни метали до скъпоценни камъни. Формата, размерът, видът им, както и бройката върху дадена дреха разкривали дори социалното положение на човека. Често платът и ушиването на някои тоалети стрували по-евтино, отколкото закрепените по дрехите копчета. Колкото и да е странно, до XIX век близо 70% от тях са били предназначени за мъжки, а не за дамски облекла.
При някои народи копчетата са изпълнявали ролята на амулет, чието предназначение е да прогонва надалеч злите сили. В специални кухи модели се поставяли миниатюрни парченца олово или камъчета, които при движение издавали приглушен звук, приличащ на малко тъпанче. Такива магични копчета се зашивали към облеклата, понякога и от вътрешната страна, без да им се осигурява илик, тъй като предназначението им е било съвсем различно от това просто да съединяват частите на дрехите.
Тези малки детайли по тоалетите на хората доста късно започват да изпълняват информираща функция. Но и до ден-днешен някои копчета се използват като знак за принадлежност към определена професия, войска, група и т.н.

Като моден ориентир

Спецовете твърдят, че за някои копчета съществува перманентно търсене. Такива са моделите, предназначени за класическите сака, професионални облекла или за дънките.
Но подобно търсене не е свързано с вечно променящата се мода при дрехите. Копчетата следват своя собствена еволюция. Днес например са актуални металните и перлените, както и прозрачните предложения. В последно време не са за пренебрегване също златистите и лъскавите модели.
И ако някой все още се чуди дали и при копчетата съществуват модни тенденции, добре е да знае, че малките аксесоари, присъстващи почти на всяка наша дреха, са едни от най-важните в облеклото ни. Те не само изпълняват вечно променящите се повели на Чаровната диктаторка, но и създават собствени. Играят ролята на свързващ елемент, съединяващ вътрешното (характера на притежателя на тоалета) с външното (със самия тоалет).
Копчето е достойният завършек на облеклото, коронясващ собственика му, който търси индивидуалността във всичко. Дори и в най-малкия детайл на дрехата. Чиято уникалност може да се подчертае и само с едно красиво копче.

 

КЕВР утвърди цената на газа: по-ниска с 42%

автор:Дума

visibility 58

7,8 млрд. лв. нов дълг и дефицит от 3,5 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 308

/ брой: 62

Коронакризата обхвана 63 предприятия

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 62

Между 15-16 лв. за килограм агнешко по Великден

автор:Дума

visibility 213

/ брой: 62

Поуките от 100 години социалистическо строителство

visibility 569

/ брой: 62

Не ви вярваме!

автор:Ина Михайлова

visibility 1313

/ брой: 62

Глобална или национална Европа?

автор:Николай Шопов

visibility 218

/ брой: 62

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ