Неофашизмът - мит или реалност

Наистина реалност ли е неофашизмът, или измислица на хора, които преувеличават някои прояви на маргинални групи в различни държави. В европейския печат често се публикуват материали, свързани с неофашистки демонстрации. В България тази тема рядко се споменава. 

Реалност ли е неофашизмът? Като анализираме изявите на новите факлоносци, скандираните лозунги, любими татуировки, кои герои славят и ги сравним с основните характеристики, ще разберем реалност ли е неофашизмът, или е илюзия. Знае се, че фашистката идеология не толерира различните мнения, приема насилието като средство за постигане на целите си. Стожер на тази идеология е теорията за расовото превъзходство. Национализмът в крайните му прояви, както и ксенофобията са опасни, особено когато са издигнати в ранг на държавна политика. В последно време тези основни характеристики на фашизма са видими в обществения и политическия живот на различни държави. 

Възниква въпросът защо се възраждат тези идеи,

 какви са причините

Една от тях е, че след Втората световна война в редица европейски държави не се извършва истинска денацификация - Унгария, Румъния, Прибалтийските държави, дори и Украйна. Причините са различни, но главната е, че тези страни са били съюзници на СССР и в името на дружбата се избягва темата за извършеното от фашистките поддръжници в тях. Бандеровците, а не немците са извършили кланетата в Западна Украйна над поляци и евреи. Масовите убийства в Бабий Яр също са дело на бандеровците. Една част от поляците са участвали активно в погромите срещу евреите. Унгария и Румъния участват с многохилядни армии във войната срещу СССР в състава на хитлеристката армия. Сега обаче безпринципността се връща солено на Русия. Дори в Западна Германия денацификацията не е докрай. В последно време се разбра, че в Министерството на правосъдието на Германия половината от работещите са били нацисти. Един от най-важните чиновници на Хитлер - Шахт, е осъден в Нюрнберг на осем години лишаване от свобода, а излиза от затвора след половин година. Има и други подобни примери. Да не говорим, че хиляди нацисти с помощта на католическата църква са прехвърлени в Южна Америка, някои - в САЩ.

Безспорна причина за възраждането на фашистките идеи днес е натрупаното социално напрежение, несправедливостта, 

гневът на онеправданите

слабостта на демокрацията, предизвикана от неадекватни политици. Нестабилност на държавите, миграционни проблеми, бедност, несигурност, страх от бъдещето - всичко това поражда недоволство, бунтове, протести, които лесно преминават в краен национализъм, ксенофобия, насилие и стигат до неофашизъм. Можем да предположим, че в сегашните условия има и емоционален реванш от страна на бившите партньори на Хитлер. А това е възможно, защото Европа стана лицемерна, с двойни стандарти. В някои европейски държави фашистите се оправдават. В Латвия има закон, който оправдава фашисткото минало. В столицата Рига и в други градове хиляди се включват в марша на легионерите във възхвала на бившите участници в дивизията "Вафен-СС". В Хърватия се възхвалява фашисткият усташки режим. Преди време 10 000 усташи се събраха в Каринтия на най-голямото фашистко сборище в Европа. Никой не ги спря. Напротив, имаше високопоставено представителство на хърватското правителство. А това става в Австрия, държава в центъра на Европа, с изразени демократични ценности! 

В Европейския съд по правата на човека понякога има не правосъдие, а политически решения. Беше оправдан нацистки престъпник от Латвия с мотива, че нямало живи свидетели за неговите зверства. Украинският председател на Радата Парубий обяви Хитлер за най-големия радетел на пряката демокрация. Трябва ли тогава да се учудваме, че властта в Украйна призна за национални герои нацистки престъпници като Бандера и Шухевич? Бяха признати за герои участниците в Украинската повстанческа армия-УПА, действали активно в убийствата на хиляди евреи, комунисти, съветски войници, в убийството на генерал Ватутин, освободителя на Киев. Е, как тогава да се изненадваме от хилядите маршируващи в Киев с факли, с маски, черни униформи и нацистки свастики. 

А какво да кажем за Полша, която прие закон за премахване на всички паметници, свързани с освобождаването й от Съветската армия. 

Цинизмът

на някои полски организации стигна дотам, че поискаха обезщетение от милиарди долари, че били окупирани от СССР. Невероятно, като имаме предвид, че за освобождението на Полша са загинали 600 000 червеноармейци. А в демократична и цивилизована Белгия бе издигнат паметник на нацист от Прибалтика. 

Една от най-важните характеристики на фашизма, както и на неофашизма, е антисемитизмът. Теорията за расовото превъзходство, съчетана с лошата перспектива, бедността, допълнително усилена от миграцията, са в основата на разпространението на антисемитизма в Европа. Проблемите, които имат държавите и гражданите, несигурни в своето бъдеще, нямат нищо общо с евреите, но се търсят изкуствени врагове за нерешените проблеми. Част от "жълтите жилетки" обявиха евреите за виновници за тяхното обедняване. Все по-често по време на маршове и протести се чуват крясъци "мръсни евреи", появяват се антисемитски плакати. Във Франция нападенията срещу евреи са нараснали със 74%, а в Германия - с 60%. В Швеция, в Малмьо и Стокхолм се организират демонстрации с призиви "Ние ще застреляме евреите", наричат ги "маймуни" и "прасета".

За съжаление 

България не остава назад

И тук реваншистките идеи взеха връх в последните 30 години. Отначало плахо, а после все по-нагло. Върховният съд отмени присъдите на Народния съд над отявлени главорези. Участниците в Съпротивата не бяха признати за борци срещу фашизма, наричат ги терористи. Преименуваха се улици и площади. Издигна се паметен знак пред НДК на изверги като ген. Кочо Стоянов, убиеца на ястребинчетата. На 1 февруари депутатите стават на крака, за да почетат паметта на главорези. Всяка година наследници на легионери и бранници правят Луков марш, а общината уж го забранява, но не предприема реални мерки. Ето това всъщност е държавната политика. Като говорят за памет, защо нито един път официалните институции не почетоха паметта на жертвите на фашизма? Лицемерие и цинизъм без граници.

Съществена основа за развихрянето на неофашизма е и 

пренаписването на историята

преиначаването на фактите. Вълната от фалшификации се надига с особена сила с приближаването на 75-годишнината от края на Втората световна война. Появяват се и се подготвят книги, филми, публикации. Ако отворите новите учебници, победителят във войната вече не е СССР. В испанския вестник "АБС" се появиха хвалебствени статии за фашистката "Синя дивизия", която се "била героично" със "сталинските орди" при обсадата на Лениград. 7000 от същата дивизия са участвали и при защитата на Берлин на страната на Хитлер, а в Ленинград загинаха стотици хиляди блокадници. Тиражират се измислици, че Берлин е защитаван от старци и деца, а не от войските на Вермахта и дивизиите на СС. Битката при Прохоровка била измислица, а знамето над Райхстага - пропаганда. Вменява се вина на СССР за започването на войната, напълно е заличено злополучното Мюнхенско съглашение между западните държави, което отваря широко вратите на Хитлер. През 1939 г. не само Германия, а всъщност цяла Европа  воюва срещу СССР. И колко държавите от Европа са участвали в антихитлеристката коалиция - само Англия! Едва след войната по настояване на Сталин като участник в нея е добавена Франция. Вторият фронт в Европа е открит чак през 1944 г., защото става ясно, че Червената армия и сама ще победи Хитлер. Къде станаха най-големите, кървави и ожесточени сражения - на Източния фронт. Нека да сведем глави пред великия съветски народ, който даде 27 милиона убити. От тях 16 милиона са мирни жители, 200 000 са децата. А колко десетки хиляди села, градове, заводи са разрушени. Трябва да се поучим от мъдростта на Израел, който обяви 9 май за национален празник и сега предстои откриване на паметник, посветен на блокадата на Ленинград. Трябва да знаем и помним, че 

нямаше да има Европа

и Ден на Европа без победния 9-и май.

И още нещо - идеите на неофашизма днес се разпространяват бързо благодарение на социалните мрежи. Крайнодесни, националистически и екстремистки партии бележат възход. Плод на тези идеи са убийствата в Норвегия и Нова Зеландия. Казват, че неонацистите в Европа наброяват около 7 милиона. Според някои на фона на 500-милионна Европа това е нищо. Но да припомним, че през 20-те години на ХХ в. са иронизирали и ефрейтора с мустачките. А Хитлер се появява с прости решения на проблемите на фона на недоволството сред населението, бедността, безработицата, невероятната инфлация, неспособността на Ваймарската република да се справи с проблемите. Агресивното малцинство налага волята си над пасивното мнозинство - с помощта на демократична Европа, заслепена от омраза към СССР, сляпа и глуха за това, което става в Германия. 

Чувам гласове, че днешна Европа няма да позволи възход на неофашизма, на антисемитизма, на ксенофобията. Била образована, хуманна, цивилизована, демократична. Но нима немският народ не е бил образован, културен и цивилизован? За съжаление и сега Европа се прави на глуха и сляпа. Основната причина е същата - омразата срещу Русия. Ставащото в Украйна и Прибалтика просто се използва като острие срещу Руската федерация. Западът не забелязва заплахите от тероризъм, от радикален ислям, от надигащия се неофашизъм. Понякога си мисля, че ако Хитлер не беше изповядвал теорията за расовото превъзходство и не беше унищожил евреите, може би нямаше в днешно време да бъде строго съден за войната срещу СССР. Та кой е съден за Първата световна война? А за кръвопролитията на Наполеон?