Непоправими

Колко точно токсична трябва да стане водата в язовир или река, за да се включи алармата в отговорните държавни институции като регионалните екоинспекции? Как се степенува една екологична катастрофа, за да могат чиновниците от тези звена да оправдаят заплатите си с някакви действия? Колко по-зловещи гледки трябва да видим от разнасяния вчера ковчег за погребване на р. Струма в Перник, за да предизвикат подобаваща реакция?

Река Струма и язовир "Пчелина" са отровени. Това е факт. Знаем го въпреки мълчанието и слепотата на експерти и дирекции и благодарение на протестиращи потърпевши. Компетентните органи са активни, само когато дават разрешителни на предприятия и заводи. Когато започват пазарлъците кой, по какви правила ще работи и как спазването или незспазването им ще се отрази на околната среда. Тогава на експертите на високо ниво им става по-интересно и забравят за кратко равнодушието си. А резултатите от преговорите са видими. 

Любопитно е, че преди близо година и половина в Изпълнителната агенция по околна среда към екоминистерството се направиха странни шефски рокади именно в дирекциите, свързани с издаването на разрешителни за дейност на различни предприятия. Ако случайно целта на кадровите чистки не е била политическа, а е трябвало да възроди изгубена почтеност и коректност, то тя очевидно не е постигната. Затова сега от чешми текат червеи, реки текат цветни, рибата не плува, а експертите се оплитат в оправдания. И така, докато ударят дъното по арогантност и чакат екологичният проблем да се превърне в истинска катастрофа. А източникът на замърсяване по-лесно ще преглътне солена глоба, икономиката ще оцелее някак и при затваряне за провинило се предприятие, но природата няма да може да възстанови част от своите загуби. Те са непоправими.