Непременно трябва да променим света

Ханс Модров е роден през 1928 г. в с. Ясениц, сега - в Полша. Мобилизиран е като 15-16-годишно дете за последния етап на Втората световна война, прекарва четири години в съветски военнопленнически лагер. След завръщането си в Германия работи като машинен шлосер, деец е на младежкото движение, на ГЕСП - бил е завеждащ отдел в ЦК, първи секретар на Дрезденския ОК на партията.
Има висше икономическо образование, доктор е на икономическите науки. Недогматичен, със сериозен управленски, творчески, интелектуален капацитет, през 1985 г. категорично подкрепя перестройката, а на Запад го наричат само и единствено "Немският Горбачов". След падането на Берлинската стена е избран за министър-председател на ГДР и почетен председател на Партията на демократичния социализъм. От 1999 до 2004 г. е депутат в Европейския парламент, а на 12 декември 2007 г. е избран за председател на Съвета на старейшините на партията Левите (до 16 юни 2007 г. - ПДС).
Имам две дъщери, жената, с която живея след смъртта на първата си съпруга, също има две деца. И тези четири наши деца ни родиха шест внучета, които, искам да вярвам, ще живеят в демократичния социализъм, надява се днес Ханс Модров.

ЦИТАТ:
"За социалната справедливост са нужни по-силни граждански движения и повече борба"


- Добре дошли в България, г-н Модров. Извинете, признавам - още не съм прочела книгата ви, представена преди дни у нас - "Перестройката - такава, каквато я виждам". Затова направо ви питам - как виждате перестройката?
- И в СССР, и в другите социалистически страни в средата на 80-те години нямаше динамика, нямаше развитие, както знаем, времето беше застойно. Точно тогава Горбачов стана генерален секретар на ЦК на КПСС и започна работата си с концепция, която беше представена като план за укрепване на социализма.
- Беше представена?

"Сърдечен поздрав и най-добри пожелания за читателите на ДУМА"

- Именно, беше представена така. А всъщност беше платформа за много говорене и малко действия. Днес вече бих казал, че ставаше дума за концепция на разпада, не на градежа.
- В началото и у нас, както и в СССР, а съвсем сигурно - и в ГДР, се говореше за промени. Много от нас вярваха в тях. По-късно разбрахме, че става дума за смяна на строя. Вие знаехте ли истината, г-н Модров?
- Както вие, вероятно - наивно, сте повярвали, също толкова наивно вярвах и аз. И много добре си спомням, че когато се срещахме с моя приятел Георги Кардашев в Силистра, също дискутирахме този проблем. За себе си мога да призная, а сигурно и много българи са го разбрали - през 1988 г. вече знаех, че няма да има преустройство. Съветският съюз не ставаше по-стабилен, КПСС изпадаше във все по-дълбока криза, а и подкрепата за Горбачов започваше да пада.
- Но съпротива нямаше.
- Директна - не. Но вътре в КПСС започна процес на диференциация, само че не набра сила този процес, може би защото започна късно. Не бива да забравяме, че много скоро дойде и август 1991 г. Аз бях точно тогава точно на онова "символно" място - във Форос. И признавам пред ДУМА, и дори го заявявам ясно и на висок глас - легенда е, че имаше опасност за живота на Горбачов.
- Говорите за какво точно, г-н Модров? За манипулация, за, нека се пошегувам, продукция на киностудия?
- За продукцията на киностудия "Перестройка". Има книга от руски генерал, от КГБ, той пък нарича същите събития "Московската оперета". За жалост не мога да си спомня името му, макар че четох книгата с голям интерес. Там са описани много точно нещата, които се развиха зад сцената - този човек познава детайлите на онези събития.
- Българската интелигенция, по традиция, убеждения и корен - лява, се кълнеше в промените. И знаехме - всичко зависи от Русия. Затова ви питам след толкова години - какво точно и само от Русия ли зависеше?
- Има два момента, които винаги трябва да имаме предвид - субективният, или, откровено казано - за предателството. Другият момент, по-важният, според мен, е необходимият анализ. Анализ за това, колко още възможности имаше нашият социалистически модел за бъдещето. Смятам, че именно анализите, които трябва да продължим да правим, ще ни дадат честните отговори. Моята книга, надявам се, макар и малка, но все пак е част от тези нужни анализи.
- Казвате, че е малка книга за голямата надежда?

Книгата, издадена от "Български писател"

- Дали е така, трябва да решат читателите. Но за предателството... Горбачов с политиката и действията си не защити интересите на съветските граждани, на своя собствен народ. Иска или не иска, това превръща човека в предател. Той показа неспособност да влезе в дебат с ръководствата на социалистическите страни за социалистическото им бъдеще. Не видяхме и по време, а и след перестройката дискусия между нашите социалистически, между комунистическите ни партии.
- Някой бягаше от дискусиите, разбирам ли ви правилно?
- Първият, който наистина бягаше от дискусиите, беше Горбачов. Той смяташе, че казаното от него е декларация, превърната "в закон". Но социализмът не може да се гради с декларации. Социализмът живее с това, което чувства народът, и в каквото го подкрепя народът. Днес в света се води пропуснатата навремето дискусия - в Латинска Америка се говори за социализма на ХХI век. Защото живеем в свят, който не стана по-миролюбив след перестройката, не стана по-социален след края на СССР, след истинското ликвидиране на съветския лагер. Момчетата ни умират в Афганистан, в Ирак също умират, умираха мирни хора и в Югославия. Това е предизвикателството на този век - да говорим за социалистическата перспектива. Не, разбира се, за стария модел на социализма, но непременно трябва да променим света.
- Всъщност свърши ли студената война, г-н Модров?
- Тя продължава, но в друга форма. Варшавският договор се разпадна, но НАТО съществува, и военната му стратегия включва използването и на атомно оръжие. Срещу кого е насочено то? България също влезе в пакта. Но никой не бива и да си помисля, че това гарантира абсолютната сигурност на страната ви.
- Много хора ли в Германия мислят като вас?
- Да, много са. Актуални социологически проучвания показват, че две трети от немското общество е срещу участието на наши войски в Афганистан.
- Младите леви от страната ви, с които напоследък разговарях, споделиха, че обмислят инициатива за излизането на Германия от НАТО, по някогашния пример на Франция. Биха ли получили по-широка подкрепа според вас?
- Младите чувстват, че в Афганистан се случва не това, в което се опитват да ни убедят, и че едва ли защитаваме националните си интереси точно там.
- В страната ви има силна лява партия, парламентарно представена, с депутати и в Европейския парламент. Тези хора са категорични - борят се за социализъм, без грешките на стария. Има ли наистина успешни пътища социализмът да бъде обновен? Защото днес като че ли изглежда, че реставрацията на капитализма е бъдещето и на вашата, и на моята страна.
- С такова виждане не мога, а и не искам да се примиря. Днешната актуална капиталистическа криза е по-дълбока от тази през 1929 г. Но като резултат от тогавашната криза се роди фашизмът, после дойде и войната. И сега сме в криза, изходът се търси в унищожаването на социалните придобивки. Става дума за оцеляването на милиони хора, а богатите стават все по-богати, бедните - все по-бедни. Такова общество хуманно ли е? Светът ни трябва да бъде променен, включително и защото непрекъснато се водят войни за влияние и за ресурси. Това не бива да продължава безкрайно. Което още не означава, че социализмът още утре ще "влезе в дневния ред", но за да стигнем до социалната справедливост, със сигурност са нужни по-големи усилия, по-силни социални движения, повече борба - заради бъдещето на децата, на внуците ни.
 - Питам се, г-н Модров, дали в книгата ви пише, че именно перестройката ускори и дори предизвика краха на този строй, в който ние живяхме, а хора като вас градиха? Вас пък ви наричаха, някои - и до днес, "Немският Горбачов". Това комплимент ли е?
- Днес вече не е комплимент, този етикет ми беше лепнат от другите - предимно на Запад до 1989 г. ме наричаха "Немският Горбачов" и "Човекът на надеждата Модров". Но като забелязаха, че не ставам за гробар, че въпреки критиките си към реалния социализъм се придържам към виждането си за демократичен социализъм, просто престанах да бъда "носач на надежди". Ние, наивните социалисти, се надявахме с перестройката да излезем от положението, в което беше тогавашният ни строй, и се готвехме да направим реформи.
- Биографията ви е доказателство за равен старт в онези така хулени днес години. Имате ли надежда, че ще имат поне приблизително равен старт децата, внуците ни, хората след нас?
- У нас равен старт вече съвсем няма, живеем в капитализъм, на него хората не са нужни. Погледнете безработицата, най-висока е сред младите хора, макар че много от тях са добре образовани.
- Да, ама това ще ги направи леви.
- О, за съжаление това нито е закономерност, нито е сигурно, че ще стане така. Не трябва да се забравя, че в Германия, а и в цяла Европа, има доста партии с нацистки характер, това е опасно. Затова ние, политически информираното поколение, трябва да водим диалог с обществото, с младите хора. И усилията за дискусиите трябва, повтарям, да са инициатива на нашето поколение.