Непримиримият

Гео Милев влиза в прицела на екзекуторите в едни от най-тежките години за българския народ. Готвят се черните списъци на злокобните априлски и майски нощи през 1925 година. Белият терор на българския фашизъм затяга примката си около туптящото гърло на един от най-големите представители на българската литература, на един от нейните най-оригинални творци, на вдъхновения певец на първото антифашистко въстание в света, на поета, добил своето истинско призвание "да бъде преди всичко и само - Човек. Човек посред народа...", както пише той в своето списание "Пламък".
Ние го наричаме

Поета на Септември

Гео Милев е писател, за когото всяко прилагателно само омекотява, но не изостря името му. То трябва да свети, да внушава, да говори чисто и само - Гео Милев.
Исторически погледнато, Гео Милев принадлежи към поетите, живели и творили през първата четвърт на двадесетия век, а философски погледнато, той е поет на бъдещето. Образът му вечно ще се отразява в огледалото на народния живот, осветен от зиналия кратер на кървавия месец. До това огледало се стига изключително трудно. Необходим е не само талант, но и социална ориентация. Гео най-добре от всички свои събратя по перо по време на Септемврийското въстание прозира времето и с енергията на изключителния си темперамент и острота на ума, на високата си интелигентност и неспокойна новаторска личност изважда от недрата, от болката, от оптимизма, от мъката, от самочувствието на българския народ истината за това време. Претворява я в ярки метафори и гневни строфи, насища я със страст и пророчество и завинаги я заковава в паметта на историята с безсмъртната си поема "Септември".
Много е написано за еволюцията у Гео Милев. Почти всичко е обяснено и за модернистичните му протуберанси, и за дързостта на стиха му, и за новаторството в поетическата форма, и за срутените кумири, и за неговата нова естетика, и за бурното му навлизане в кипежа на литературата и революционните събития. Всичко това е необходимо и полезно и в същото време често се питаме дали идейно-художественото развитие на поета е обяснено с точна мяра, поне донякъде доближаваща се до неговия талант и открития. Не е ли подхождано към творчеството на Гео Милев с остарели представи и неточни измерения на големите дълбочини и типично Геомилевски философски прозрения, които излъчват поезията, публицистиката и критиката на поета. Не е ли той по-всеобхватно и по-силно разбран от народа, отколкото от българската критика?! За народа той никога не е бил разделеният, а винаги е бил единният Гео Милев. За него важи максимата: Не поетът избира своите теми и събития, а животът на народа, неговите борби и съдбини избират своя необходим певец. България го избра не в дните на революционния вихър, а след погрома на бунта. И всъщност Гео Милев продължи живота на съпротивата срещу злото, пренесе я и в сърцата и в действията на следващите поколения.
Антифашистът Гео Милев бе разтърсван от политическата и социалната неправда в обществото, а Септемврийското въстание 1923 г. изпълва чувствата, мислите и творчеството му с възторг и вяра. Патосът на народния устрем се преселва в действията му и разлюлява душата му. Повече от година и половина (септември 1923 - април 1925 г.) поетът е най-неспокоен, най-вдъхновен, най-остър - сякаш целият е изтъкан от оголени нажежени нерви. И съвсем естествено, и съвсем логично е да напише най-силната, най-хубавата, най-мъжествената, най-огнената, най-неповторимата поема в българската литература с европейско и световно значение. Защото поемата "Септември" е вътре в самия възторжен и кървав месец Септември.
Гео Милев е "Септември" и "Септември" е Гео Милев.
Преди появяването на бял свят на поемата в своята статия "И свет во тме светится" ("Пламък", бр. 1, 1924 г.) Гео Милев пише: "Ний ще останем там, дето е Народът: при Народа, сред Народа. Понеже не ни съблазняват милостите на държавата; понеже чувството ни води не в пътищата на кариеризма; понеже

съвестта ни вика против ония парвенюта на деня

които получават места на директори и началници или седалища в комисии за насърчение на родното изкуство; понеже предчувстваме престъпника у всеки, който не е при народа; понеже предчувстваме престъпление във всеки компромис между отделната личност и народа - затова: ще останем там, дето е Народът!"
По-нататък Гео Милев посочва епохата на всеобщо преоценяване за цялото човечество - епоха на ликвидиране с много неща, които - до днес - са били благо, гордост и светиня. Днешният завой на епохата може да низвергне всичко, всички ценности, но ний знаем - само едно не: Народа.
В същата статия-програма на списание "Пламък", Гео Милев осветлява философското понятие. "Народ и Човек", което днес е така актуално за днешните съвременни поети. И трябва да се запитаме дали не сме забравили през последните двадесет и пет години, че над "Властта и Държавата стои Народът. Свещеният Народ".
И колко често се кълнем в Бога, сякаш сме забравили, че Христос и апостолите бяха в живота, "око в око с живота", както пише Поетът.
И нека не забравяме, че Гео Милев е чисто българско явление, така като чисто българско явление са Ботев, Яворов, Смирненски, Вапцаров. Тези

пет опорни точки на човешката нравственост

в борбата на народа за свобода - социална и политическа взаимно се допълват и върху тях се крепи неръкотворния мост на българската поезия. Гео Милев достойно и по неповторим начин изпълни социалната поръчка на своето тревожно време, изпълни я с призванието на огромния си талант и с високата цена на саможертвата.
Гео Милев е свято национално достояние и най-вече за непримиримите негови следовници в живота и в литературата.
През осемдесетте години на миналия век написах поемата "Под небесните мостове", в която за Гео Милев има такива редове:
Поетът по-висок е от делничните сиви дни,
които като пясък в мрежата
на звездното небе изтичат.
Поетът има дом, родители, любов, деца, стихотворения
и между тях заселва думите: родина, свобода и смърт.
Поетът всъщност е дете, облечено в костюм
                       за възрастен човек -
на едри крачки улиците мокри сам безцелно преминава.
Поетът няма да попита какво на него ще се падне,
за да сложи в ред безправието на правия човек.
Поетът, доживял до тридесет,
              понякога и повече години:
презиран, непризнаван, от правители ухажван и убиван...
Поетът все отвъд невидимото търси начин да погледне:
на шията му вместо пъстра вратовръзка
                   примка се запримчва.
На 14 май 1925 г. Гео Милев застава пред съда и сам защищава свободата на словото. Речта му е образна и жива. Към края й обръща внимание: "Светът не знае досега поет да е бил осъждан за поезия. Пред българския съд стои един голям въпрос - ще осъди ли един поет за поемата му?". Още повече, че тя е написана пред приемането на ЗЗД.
На 15 май враговете на "Септември" и Гео Милев подготвят нов удар. Вестник "Утро" в една от своите хроники съобщава: "Осъден е провокатор за насаждане на класова омраза с поемата си "Септември".
И сякаш за последните месеци и дни от живота си Гео пророчески пише до приятеля си Димитър Симидов в Брюксел: "У нас, в Българско, е забранено да се говори, да се пише, да се чете. И най-сетне: да се живее".
Изповед, която има толкова много допирни точки с днешното политическо, социално и бездуховно време!


Кратък животопис на Поета

1895, 15 януари - в Раднево, Старозагорско, се ражда първият син Георги на учителите Мильо и Анастасия Касабови.
1897, август - семейството се премества в Стара Загора.
1911, юни - завършва Старозагорската мъжка реална гимназия.
1911, септември - постъпва във Филологическия факултет на Софийския университет.
1912, 17 октомври - студент във Философския факултет на Лайпцигския университет.
1914, 30 юли - заминава за Лондон. Посещава и Стратфорт - родното място на Шекспир.
1914, 31 октомври - пристига в Берлин. После отново в Лайпциг. Започва последната университетска година.
1915, 8 август - завръща се окончателно в България.
1916, 23 март - постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево.
1916, 26 септември - назначен като взводен командир в 34 пехотен полк. Отправя се на фронта край Дойран. През есента е в окопите.
1917, януари - назначен за началник на подслушвателна станция, където ползва немски, френски и английски език.
1917, 28 април - артилерийска канонада унищожава подслушвателната станция. Между труповете на войниците е намерен и Гео Милев - тежко ранен в главата.
1918, 5 март - в Берлин са му направени 11 операции за реконструкции на челната кост и клепачите на избитото око.
1919, 13 юни - Гео Милев и Мила Димова Керанова се венчават. Кумува Никола Икономов.
1919, септември - започва издаването на списание "Везни".
1920 - излизат от печат "Жестокият пръстен. Първа книга със стихове" и "Експресионистично календарче за 1921".
1923 - издава "Алманах Везни". Литературен сборник".
1923, 18 юни - в църквата "Св.Крал" ("Св.Неделя") се извършва погребението на Христо Смирненски. Гео Милев произнася прочувствено слово. Не е запазено.
1924, 30 януари - излиза от печат кн.1 на сп. "Пламък".
1924, септември - в кн.7-8 на сп. "Пламък" Гео Милев помества поемата си "Септември". Книжката е конфискувана от полицията.
1925, януари - излиза от печат кн.1 от втората годишнина на "Пламък".
1925, 23 януари - започва наказателно дело срещу Гео Милев по Закона за защита на държавата за поемата му "Септември". Арестуван е и пуснат под гаранция.
1925, 14 май - Гео Милев е осъден на една година затвор и 20 000 лева глоба.
1925, 15 май - рано сутринта агент от Обществената безопасност отвежда Гео Милев от дома му. След една година е обявен за безследно изчезнал.
1954, 24 януари - в обща яма в Илиенци край София са намерени останките на поета - разпознати по черепа с изкуственото му око.


Литературни вечери
Простреляният български пегас

121 години от рождението на Гео Милев
и представяне на книгата му
"Септември ще бъде май"

Днес от 18.00 ч., ул. "Позитано 20", Национален клуб на БСП