Неразбираемият Стаханов

Преди 35 години от този свят си отива Алексей Стаханов - човек, легенда приживе, а името му се превърна в нарицателно. Днес младите използват фразата "по стахановски", но eдва ли знаят с какво е свързана. Езиковата памет е по-дълга от политическата. През 1935 г. Стаханов успява да преизпълни своята трудова норма 14 пъти за един ден. И става герой. Името му се повтаря с трепет.
Днес е трудно да разберем какво е карало този обикновен човек да работи с такъв ентусиазъм. Цинизмът на епохата е замъглил светлите пориви на миналото. Можем да обясняваме явлението "Стаханов" с трудова репресия, с политически натиск, но това няма да е истината за него.
Очевидно човек може да се труди, воден не само от идеята колко ще му платят. Стаханов е живеел със своята работа, защото е смятал, че така дава своя принос за изграждането на нещо велико, нещо различно, по-светло, по-голямо от отделния човек и по-смислено.
Нима хората, които построиха Димитровград, бяха водени от пари и егоизъм? А тези, които направиха Хаинбоаз? Кой е бил моторът на този ентусиазъм и възторг? Можем ли сега да си обясним радостта и енергията на младите хора?
Стаханов е идеен и днес. Неговото име трябва да ни служи така, както навремето канарчетата са служили за откриването на газ гризу в шахтите. Епоха, в която Стаханов е неразбираем, далечен и странен, няма как да е добра. Това, че днес не можем да го проумеем, не е оценка за него. Оценка е за нас.