Нерви, незнание и още нещо

В Народното събрание влезе за обсъждане и гласуване на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС). Тези изменения и допълнения са продиктувани от т.нар. Бяла книга за отбраната. Твърде е несериозно основа на закон да бъде анонимна разработка, която не е обсъждана в професионалните среди. Не само това ни учудва.
Доста странно е министърът на отбраната точно преди подобно обсъждане в парламента да прави един куп изявления, в които срещаме противоречия, незнание, скриване на истини и откровени глупотевини. Нервите на Аню Ангелов очевидно не издържат. Ту иска да уволнява служители в МО, които са уличени в съпричастие към бившата Държавна сигурност, ту иска да изчисли кои обществени поръчки и търгове са били нецелесъобразни за военното министерство и говорят за корупционни практики. Както му се иска да разбере тези работи, така изведнъж е недоволен от работата на Инспектората на МО. И сега щял да призовава ДАНС да търси истината по неговите съмнения, за които би могъл да изиска документация за проверките на Инспектората. Вместо това и този контролен орган на МО му пречи.
На запасния генерал Ангелов очевидно му пречи и всякакво военно висше управление на армията. Затова премахва звено след звено отгоре надолу, за да остане като един цивилен политически военачалник на т.нар. Въоръжени сили. Аню вече каза, че върховният главнокомандващ в лицето на държавния глава не разбира от стратегия. Експертизата била при министъра на отбраната. Питаме се защо запасният генерал не каза нещо подобно досега, при предишните президенти на България. Много ни е любопитно, разбира се, ако Аню Ангелов оцелее на поста военен министър, би ли повторил същото нещо за експертизата и при следващия български президент. Ами ако е от ГЕРБ?
Тук вече можем да си позволим една прогноза. Много е вероятно, ако Аню оцелее на този пост, да се появи нова Бяла книга. И тя ще му бъде диктувана, както вече много пъти посочваме, от неговите сиви кардинали, които не са двама, не са трима тенори, а са поне четирима. Според нашата информация обаче на всички тях диригентът им е един и той е далеч извън шенгенското пространство. Е, питаме се тогава, на кой Господ Аню се кланя и какво ще се случи с неговата скромна, ама много скромна милост след следващите избори? Ангелов, последните 20 години показват, че у нас палачинката много често се обръща. Досега, генерале, успя да реализираш своята политическа мимикрия. Как мислиш, докога?